За сестрата, людоедството и справедливостта

Информацията е бизнес. Тя е много, ама много опасен бизнес, когато се крие, но още по-опасен е този алъш-вериш, когато се тиражира лъжливо, невярно, изопачено, манипулативно. В тези случаи ненаситното печелене от нея, поради нагласата на човешкото съзнание да вярва в лошите новини, без изключение стига до канибализъм

Кирил Николов

Да, вярно е, че ако нарека нечия сестра курва, би било безмислено човекът да доказва, че няма сестра. Това е феномен, далеч по-стар от лафа за него. Той отразява от една страна неистовата жажда на человека да чува и чете негативни факти от живота на другите, а от друга страна /и много по-лошо от това!/ да вярва в тях, само защото те са с компрометиращо съдържание.
Този феномен на съзнанието ни ще е непреодолим, докато вярваме в лошото, а на доброто повдигаме рамене с досада. Понеже, да, доброто не е интересно – в него няма скандал и априори не подлежи на обсъждане от хора, които не биха могли да са пример за него. Тъй като всяко нещо в този свят има свой дом, а домът на Доброто и на Лошото е сърцето ни.

И така, малцина биха се заинтригували от доброто, респективно от новините за него. Следователно тиражирането на такива новини ще е бизнес, обречен на фалит. По аргумент на противното бизнесът с новини за лошото, обаче, ще е процъфтяващ.
Имам теория, че материалната нищета е по-малко изпитание за сърцето ни от богатството. Самото то най-често е резултат от успешен бизнес /което е чудесно нещо/. Но все по-обичайна девиация на забогатяването е ненаситността. Нейната извратена кулмининация се нарича канибализъм.
Приключвам интродукцията с неоспоримото твърдение, че информацията е бизнес. Тя е много, ама много опасен бизнес, когато се крие, но още по-опасен е този алъш-вериш, когато се тиражира лъжливо, невярно, изопачено, манипулативно. В тези случаи ненаситното печелене от нея, поради нагласата на човешкото съзнание да вярва в лошите новини, без изключение стига до канибализъм. Това е наричаното от мен "медийно людоедство" – някой ще даде фира, без значение каква именно е истината за него, защото лъжата или поне слуха за този злочест субект са компрометиращи и следователно продаваеми като топъл хляб в селска фурна.

По стечение на случайни и закономерни обстоятелства като адвокат съм защтиник на обвиняемия Димитър Йовчев. Преди първоинстанционният съд да зашлеви шамар на прокуратурата, която без защитими юридически основания настояваше за неговото постоянно задържане в ареста, той светкавично бе медийно разкъсан и продаден на хищнически гладното ни за мъст общество като брутален шофьор-рецидивист на джип, убил с чувство на безнаказаност 11-годишно дете, движейки се скорост от 130 км/час в с.Първенец при ограничение на скоростта от 30 км/ч.!!!
Дали ще бъде признато очевидното, че Димитър Йовчев "няма сестра", предстои да видим. Но вече се видяха всички онези факти, които доказват извършения спрямо него канибализъм.
Въпросният Димитър Йовчев има само два фиша за по 20 лв. в дълголетната си шофьорска биография и няма нито една противообществена проява в некраткия си живот. Той е най-обикновен наемен труженик, който в злочестия за загиналото дете и неговите близки, за самия него, а и за цялото ни общество момент е управлявал служебния джип. Но, знае се добре от медиите, "джип" в съзнанието на родния пролетариат е мръсна дума, означаваща вещ с безброй негативни значения за нейния притежател. А в този случай това е просто една вехта и евтина кола, която дори като нова е можела да събуди само ирония сред притежателите на джипове. При все това, този автомобил е бил с напълно изрядни зимни гуми. Вече на всички стана ясно, че колата се е движела с невисока скорост и че, навлизайки в заледен завой, е поднесла, завъртяла се е и така неуправляема фатално е ударила детето върху пътното платно. Ударът прочие е станал преди знакът с ограничение на скоростта от 30 км/ч.

Знам, че всяка медия би се оправдала с твърдението, че в репортажите си за този случай е основала инфрмацията на заявленията от хора, близки до пострадалото дете. Демек, гадостите не са съчинени от медията, а само са възпроизведени от външни източници. Юридически това не търпи критика. Но търпи морална критика тиражирането на очевидни лъжи от страна на журналисти, които по дефолт са наясно с ефекта, който произвеждат…, ако все пак е неморално да правиш бизнес с честта и достойнството на хората…

Не ми се дъвче по-надълбоко, месото на тази тема е гангренясало. Мъчно ми е за близките на детето, за неволния му умъртвител и неговите близки, за полицията, прокуратурата и за съда. Последните работят в чудовищно напрежение, защото, за разлика от медиите, не правят алъш-вериш със своя труд /повярвайте най-накрая на това!/, но трябва да го осъществят за благото на едно общество, което иска да ги превърне в палачи. Разбира се на другите. Защото справедливостта у нас е ценност, към която всеки се числи /медиите също/, но не би искал да му се случва /медиите най-вече/.