МненияПод ножа

Творци на нож срещу общината заради публично обругаване на Димчо Павлов

Обида вместо почести за 20-годишнината от кончината на скулптура

Арката, която администрацията изрина от Цар-Симеоновата градина, е последната голяма монументална творба на маестрото

Станимир Видев: Това е варварски, вандалски акт! Жалко, че Димчо не може да се защити

Жорж Трак: Димчо извърши подвиг в изработката на тази своя творба. Бе епохален труд

Творци от Пловдив излизат на нож срещу общината заради премахването на гранитната арка от Цар- Симеоновата градина, за което единствено Под тепето ви информира. Тя е дело на един от най-ценените и талантливи пловдивски скулптури от близкото минало Димчо Павлов. А решението на администрацията да изрине работата му от парка идва малко преди 20-годишнината от кончината му. Вместо почести му нанесоха жестока обида посмъртно, гневни за колеги и приятели на покойния маестро.   

Припомняме, че преди близо две седмици каменната арка на Димчо Павлов бе буквално изрината от дюлгери без никакви сантименти от Цар-Симеоновата градина, при положение, че бе включена в проекта за реконструкция на парка.  Не е ясно къде се намира в момента сочената за емблема в съвременното изкуство работа на Павлов през 90-те години. Говори се, че е захвърлена някъде в складовата база на Паркове и градини. Арката е поставена в парка неслучайно и не е част от скулптурен пленер например. Тя е изработена по поръчка на общината и платена от данъкоплатеца, при това солидно, в началото на 90-те години по повод 100-годишнината от първото пловдивско изложение.

Беше прекрасна работа, много съвременна както за времето си, така и за съвремието, ситуирана в пространство, обмислена. Модерна пластична форма, която много добре се вписваше в средата. Изключително трудна като работа. Бе като контрапункт на класиката Деметра. Арката бе една от последните големи творби на един голям талант, който си отиде без време. Говорим за европейски художник с биография. Не мога да си обясня как някой може да предприеме подобно действие срещу произведение на изкуството, при това на такова име. За мен това е варварщина, вандализъм. Жалко, че Димчо го няма да се защити, коментира пред Под тепето художникът Станимир Видев.  Прекрасна работа бе, традиционна за него с тези форми. Винаги е привличала вниманието ми. Съвременна, сериозна творба, казва за скулптурата на Димчо Атанас Хранов, на когото никак, ама никак не му харесва тежката й участ.    

Творбата, към която се отнесоха по този начин, е един епохален труд. Представете си монолитен гранитен блок, дебел около 80 сантиметра? А сега си представете да направите това П в средата! За целта бяхме наели миньори, които обаче не успяха да се справят със задачата. Димчо на ръка, с изключителни усилия, продължили много дълго, успя да отдели средата на гранита. Това бе подвиг. После „изписа” камъка по изключителен начин. А под арката имаше месингов куб с карта на първото изложение. За мен това бе едно достойно и много амбициозно произведение, което надминаваше изискванията да бъде паметен знак. Беше произведение на изкуството. Монумент, който като жалон изгражда културната инфраструктура и отбелязва едно събитие, с което нашия град се гордее. Смятам, че мястото му е точно там, коментира колегата и приятел на Димчо Павлов- Жорж Трак. Той е помагал на маестрото в изготвянето на арката в АРТ центъра на СБХ през 1991г.

Не бива да се случват подобни неща с произведения на изкуството, нямаме право да го позволяваме. Те свидетелстват за времето, в което са правени. Все едно сега да му хрумне на някого да махне паметника на Съединението, допълва Трак. Вместо награда за 20 години от смъртта, Димчо получи публично обругаване, отбелязва тъжно на завършек Жорж Трак.

Втрещени от случилото се с арката на Димчо Павлов са още много известни имена от пловдивските културни среди. Те все пак се надяват администрацията да се поучи от сериозната си грешка и да върне работата на твореца там, където й е мястото.

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

12 коментари

  1. Кметът доста точки изгуби с тези дейности и показа, че не му пука толкова за визия и равитие, колкото да ги използва като фасада за усвояване на милиони в строителни дейности. По-фино от ББ, но все пак следва примера на партията.

  2. Пластиката бе възложена официално на Димчо Павлов от Международен панаир Пловдив за 100 годишнината от Първото изложение.Предполагам могат да се намерят документи от 1995 в СБХ София комисия по синтез .Панаирът, kato инвеститор би трябвало да защити собствеността си.
    Съавтор е и пловдивският скулптор Свилен Костадинов, изработил бронзовия куб с пластична карта на Изложението. Надявам се ‘ПОД ТЕПЕТО’ да помогне!

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина