Обида вместо почести за 20-годишнината от кончината на скулптура
Арката, която администрацията изрина от Цар-Симеоновата градина, е последната голяма монументална творба на маестрото
Станимир Видев: Това е варварски, вандалски акт! Жалко, че Димчо не може да се защити
Жорж Трак: Димчо извърши подвиг в изработката на тази своя творба. Бе епохален труд
Творци от Пловдив излизат на нож срещу общината заради премахването на гранитната арка от Цар- Симеоновата градина, за което единствено Под тепето ви информира. Тя е дело на един от най-ценените и талантливи пловдивски скулптури от близкото минало Димчо Павлов. А решението на администрацията да изрине работата му от парка идва малко преди 20-годишнината от кончината му. Вместо почести му нанесоха жестока обида посмъртно, гневни за колеги и приятели на покойния маестро.
Припомняме, че преди близо две седмици каменната арка на Димчо Павлов бе буквално изрината от дюлгери без никакви сантименти от Цар-Симеоновата градина, при положение, че бе включена в проекта за реконструкция на парка. Не е ясно къде се намира в момента сочената за емблема в съвременното изкуство работа на Павлов през 90-те години. Говори се, че е захвърлена някъде в складовата база на Паркове и градини. Арката е поставена в парка неслучайно и не е част от скулптурен пленер например. Тя е изработена по поръчка на общината и платена от данъкоплатеца, при това солидно, в началото на 90-те години по повод 100-годишнината от първото пловдивско изложение.
Беше прекрасна работа, много съвременна както за времето си, така и за съвремието, ситуирана в пространство, обмислена. Модерна пластична форма, която много добре се вписваше в средата. Изключително трудна като работа. Бе като контрапункт на класиката Деметра. Арката бе една от последните големи творби на един голям талант, който си отиде без време. Говорим за европейски художник с биография. Не мога да си обясня как някой може да предприеме подобно действие срещу произведение на изкуството, при това на такова име. За мен това е варварщина, вандализъм. Жалко, че Димчо го няма да се защити, коментира пред Под тепето художникът Станимир Видев. Прекрасна работа бе, традиционна за него с тези форми. Винаги е привличала вниманието ми. Съвременна, сериозна творба, казва за скулптурата на Димчо Атанас Хранов, на когото никак, ама никак не му харесва тежката й участ.
Творбата, към която се отнесоха по този начин, е един епохален труд. Представете си монолитен гранитен блок, дебел около 80 сантиметра? А сега си представете да направите това П в средата! За целта бяхме наели миньори, които обаче не успяха да се справят със задачата. Димчо на ръка, с изключителни усилия, продължили много дълго, успя да отдели средата на гранита. Това бе подвиг. После „изписа” камъка по изключителен начин. А под арката имаше месингов куб с карта на първото изложение. За мен това бе едно достойно и много амбициозно произведение, което надминаваше изискванията да бъде паметен знак. Беше произведение на изкуството. Монумент, който като жалон изгражда културната инфраструктура и отбелязва едно събитие, с което нашия град се гордее. Смятам, че мястото му е точно там, коментира колегата и приятел на Димчо Павлов- Жорж Трак. Той е помагал на маестрото в изготвянето на арката в АРТ центъра на СБХ през 1991г.
Не бива да се случват подобни неща с произведения на изкуството, нямаме право да го позволяваме. Те свидетелстват за времето, в което са правени. Все едно сега да му хрумне на някого да махне паметника на Съединението, допълва Трак. Вместо награда за 20 години от смъртта, Димчо получи публично обругаване, отбелязва тъжно на завършек Жорж Трак.
Втрещени от случилото се с арката на Димчо Павлов са още много известни имена от пловдивските културни среди. Те все пак се надяват администрацията да се поучи от сериозната си грешка и да върне работата на твореца там, където й е мястото.
ЦИТАТ ОТ ДРУГА МЕДИЯ ……..“Ела да те запозная с моя добър приятел и един от най-добрите кметове – Иван Тотев!
С тази реплика министърът на културата представи кмета на Пловдив на секретаря си в Министерството на културата преди старта на кръглата маса на тема „Българската изложба в Лувъра – нови възможности за реклама на страната и за културно исторически туризъм“, която се провежда в Градския дом на културата Борис Христов.“
Всичко е за пари. Пари за махане, пари за слагане, пари за проекти, пари за изпълнение. Никой не се интересува от изкуство и култура. Защо беше този измислен конкурс за Площада и форума – за пари, които изтичат през хотела и ръцете на кмета и приближените. Скоро ще има отново “ партиен туризъм“ в хотела на Кмета. Да не говорим за Небеттепе. Там ще има много пари за бетони, атракции и далавери.
Важно е павилиони от китайса ламарина да блестат..и водни подскоци за 11 милки…
Наистина ми липсват дървените скулптури по главната! А тази арка пасваше на това място, защото може да се огледа от всеки ъгъл!
Светът настръхна срещу подобни действия на екстремистите от ИСЛЯМИСТКА ДЪРЖАВА ………….
Не позволявайте да унищожат Пловдив,тихомълком !
Това произведение е като цвете, поникнало на точното си място. Рядко срещана симбиоза на архитектура, скулптура, парково изкуство. Не искам да употребявам израза „беше“.
Грешките на растежа ще преминат с израстването.
Ясно е, че кмета е нискокултурен, но къде са общинските съветници, комисията по култура в Общинския съвет, специалистите на отдел „Култура“ в общината, защо допуснаха Тотев да безчинства с културните ценности на Пловдив!
Кметуването на Тотев започна с премахването на една интелигентна, абстрактна форма – фонтан (наричана „Рендето“)от главната улица на Пловдив, продължи с премахване на дървените скулптори по Главната, а сега и това. Изглежда този Кмет има проблеми с монументалното изкуство. Изглежда като малък са го били по главата с някакъв артефакт.
Поздравление за солидарността на творците срещу варварсктие действия на властимащите. За съжаление древните жители на Филипопол не могат да защитят останките от своята цивилизация, жертва на алчността на хунтата около Б. Димитров, Фърков и Тотев. Половдивчани не подозират какви бетонни израстъци ще завладеят любимия хълм.
Никакви “ обсъждания“ няма да спосят Небеттепе.