МненияПод ножа

Розовите очила

Малка страна – малки проблеми. Но дали е така?

Димитър Герганов

България прилича на оазис. Около нас всичко се тресе – съседите ни са залети от емигранти, икономиките им закъсват. Въпрос на месеци е гърците отново да се изправят пред неплатежоспособност, в Турция терористичните атаки всяват ужас и съсипват туризма. На Запад в европейските столици егоизмът все повече взима връх и всеки започва да тегли чергата към себе си. Крайнодесните и популистите са във възход. На този фон вълненията у нас са съсредоточени около дивото къмпингуване, задника на Азис и котетата на Валери Б. Дори Волен се призна за виновен и беше „погален” от благосклонната прокуратура с пробация и скромна глоба. След година го очакваме чисто нов и превъзпитан.

      Малка страна – малки проблеми, както се казва. Пък и основания за оптимизъм, като че ли не липсват – горивата въпреки картела са на ниски нива, хотелиерите по морето вече се „облизват” в очакване на суперсилен сезон. Търговският баланс за януари излезе на някакви си минус 39 милиона – нещо нечувано в цялата нова демократична история. Митниците работят, та пушек се вдига, а контрабандата е поставена на колене. Обществените поръчки се намират под строг контрол – няма шест-пет, а някой е кривнал и всевиждащото око на премиера спира процедурата. България е в топформа!

       Дали е така наистина? Не, и ако свалим розовите очила. Така наречената „стабилност” и хилавият икономически растеж през последните три години се дължат на два фактора – взимането на заеми от държавата и инжекциите по линия на еврофондовете. Вчера например задлъжняхме с още 2 милиарда евро. Няма страшно – ще се усмихнат оптимистите – има още поне 3 години мегдан за нови кредити, преди бюджетът да започне, да се задъхва. Дотогава – „я камилата, я камиларят”. Стига да не се случат външни или вътрешни „шокове” – тогава прозорецът ще се „затръшне” много по-рано.

      Външните заплахи могат да се опишат в две основни групи – икономически и политически. Първата анализаторите я определят като – нова глобална рецесия. Като отворена икономика без съмнение България е уязвима – всяко забавяне в основните ни търговски партньори ще се отрази зле на експорта със съответните последствия за растежа и заетостта. За разлика от 2008-2009 г. банките не са толкова зависими от чуждо финансиране, но бюджетът е точно в обратната позиция. Да не забравяме и че не сме член на еврозоната и не можем да разчитаме на „специално отношение” както Гърция, а  що се отнася до енергийната ни зависимост – няма никаква промяна. Колкото и да твърдят някои „капацитети”, цените на петрола едва ли ще останат на същите ниски нива.

      Политическият риск е не по-малко опасен – разпад на ЕС или превръщане на съюза в ефимерно образувание на две, че и на три „скорости”. Мониторингът ще отпадне, но секнат и фондовете и което е още по-лошо – минималното „приличие” спазвано от родните политици. Другата заплаха, за която все още не се държи сметка е – победа на Доналд Тръмп на президентските избори. Последствията – Америка отива в изолационизъм. В превод означава, че грижите на Европа и частност на България по сигурността остават предимно и основно за наша сметка. При сегашното състояние това ще е близо до катастрофа.

      Така или иначе външните заплахи не подлежат на управление, но могат да се прогнозират и след съответните мерки да се постигне минимизиране на щетите. По различен начин стоят нещата с вътрешните рискове и дисбаланси. Случаят КТБ така и не получи адекватен отговор типично по български – парите се изпариха, виновни няма. Уважавани икономисти говорят под „сурдинка” и за други „заровени мини”. В среда доминирана от задкулисие е трудно подобни опасения, да се подминат с лека ръка, а системата не би понесла втори трус. Възможно е да възникнат проблеми и около пренареждането на „софрата” в секторите пътно строителство, енергетика и въобще навсякъде, където се разходва значителен обществен ресурс. Предизвикването на политическа нестабилност с цел запазване на бизнес позиции, напълно се вписва в българските традиции. В „мътната вода” риба се лови най-добре…

      Катастрофичен сценарий съвсем не е задължителен. Нямаме нужда и от розови очила обаче. Показват ниско летящите слонове, промъкнали се под радара твърде късно…

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Един коментар

  1. явно си личи че си платен хаверикански либерал щом наричаш като папагалите на запад крайно десните партии популистки, сигурно предпочиташ да ти пеят в пловдив няколко джамии и жените да ходят с бурки, като гледам кой ви е спонсор всичко е ясно

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
📨 Изпрати новина