Ректор прескача правила и процедури в името на имидж и пожизнена заплата!

Ръководителят на Медицинския университет бракониерства титла от БАН

Тотално опорочена процедура за избора на проф. Костянев за член на Академията на науките взривява академичната общност

Според БАН Факултетният съвет на МУ е номинирал професора, според университета няма такова нещо

Званието осигурява мега имидж и пожизнен доход, който плаща данъкоплатецът

Казусът е юридически, но преди всичко и морален, смятат хора от научните среди

Иво Дернев

Пловдив има повод за гордост! С тези думи ни съдейства или поне се опита да го направи едно от трите пресаташета на Българската академия на науките. Потърсихме я с чистите намерения да напишем една бляскава дописка за новия член на БАН от нашия град – ректорът на Медицинския университет проф. Стефан Костянев. Събирайки информация обаче стигнахме до момент, в който поводите за гордост бяха избутани в ъгъла, заместени от поводи за притеснения и откровени съмнения в чистотата на избора на новия член- кореспондент на Българска академия на науките. Най-лесно бе да замълчим за тях, тъй като вероятно ще предизвикат сериозен трус в академичните среди под тепетата и не само, но преценихме, че тази практика определено си заслужава вниманието на аудиторията ни. И така…

Конкурсът на БАН за нови член-кореспонденти и академици е открит на 20 август. Обявата за него е публикувана на сайта на Академията на науките и в национален ежедневник, както е по правилник. Писма за него се изпращат до университети, висши училища, научни организации, творчески съюзи. В БАН получават и заявлението на проф. Костянев. То е за участие конкурса за присъждане на званието "Член-кореспондент" в направление „Предклинична медицина”. Професорът подава респектиращо CV, окомплектовано с пълната документация, която изисква БАН по правилата на процедурата.  

В ден сряда, на 14 януари тази година, от БАН обявяват и новите си член- кореспонденти. В направление „Предклинична медицина” те са двама- проф. Стефан Костянев и проф. Иван Митов от столичния Медицински университет. Не става ясно по какви принципи журито се е спряло точно на двамата за нови член-кореспонденти. Практика е за новоразкрити места званията да се присъждат произволно. Така например при конкурс, в който участват 8 кандидата, подредени от рецензентите, вместо да изберат първия или втория, се избират третия и седмия. Както е в конкретния случай – Митов е трети, а Костянев- седми в подредбата на имената в своята категория. Цялата процедура на БАН за нови членове и академици се прави по скоро променен конкурсен правилник, който създаде много поводи за коментари и откровени нападки от научните и творчески общности. Атаките дойдоха заради странната за такава институция липса на прозрачност в процеса от началото до самия му край.

Мнозина скочиха срещу новия правилник, който премахна експертните комисии от специалисти в съответните научни области, които досега оценяваха постиженията на кандидатите и предостави целия конкурс единствено в ръцете на тесен кръг академици. Преди, в оценяването на кандидатите и в предварителното им класиране участваха широк кръг учени, конкретно специализирани в съответните научни области, включително от висшите училища. Днес, цялото оценяване и предварително подреждане на кандидатите се прави само от неколцина академици от всяко отделение. Финалът на целия процес е крайният избор, който се прави от всички академици, но какво се случва дотогава – никой не знае. Според противници на новите правила, процедурата е така разписана, че отваря широки врати за задкулисие, надцакване и натъкмяване на определени кандидати.

Правим това техническо уточнение, защото Под тепето се натъкна на гаф, който окончателно компрометира цялата процедура по избор на член-кореспонденти и по конкретно – на проф. Костянев, което би следвало да го прави нелегитимен. Свидетелство за задкулисие и порочност беше открито не само в същинската процедура за избора, но и при излъчване и одобряването на номинацията на ректора на Медицински университет – Пловдив.

Според условията за участие в конкурса кандидатите за член-кореспонденти и академици могат да бъдат предлагани от група академици не по-малка от 4 души, от научните съвети на всички държавни научни организации в страната, от факултетните съвети на висши училища, от централните ръководства на научните и творческите съюзи. Според сайта на БАН номинацията на проф. Костянев е излъчена от Факултетен съвет на Медицинския факултет на Медицинския университет. Точно тук притеснително се спуска мъглата в цялата история.
Райна Семова, която отговаря за конкурсната процедура в БАН коментира пред медията, че отговорът на въпроса ни "Кой е излъчил кандидатурата на професор Костянев?" се намира в сайта на Академията на науките. А там той е само един – Факултетният съвет. При проверката ни обаче се оказа, че Факултетният съвет на Медицинския факултет НЕ Е НОМИНИРАЛ за член-кореспондент ректора проф. Стефан Костянев. Подобна точка въобще не е влизала в дневния ред на общо двата съвета, свикани през миналата година. Оказа се, че протокол за номиниране на професора за член- кореспондент липсва и никой няма спомен някога ФС на МФ на МУ да е номинирал проф. Костянев за престижното и както ще се окаже, доста ползотворно звание.

Ами, не, той не е номиниран от Факултетния съвет. Доколкото ми е известно, предложен е за член-кореспондент от Съвета по наука в МУ. Това е университетска структура, информира ни деканът на Медицинския факултет проф. Николай Бояджиев. За съжаление, проф. Бояджиев беше доста пестелив в изказванията си. А пишещият тези редове доста се изненада.
След тази бомба, продължихме да събираме информация по случая, като според други хора, запознати с устройството на висшето учебно заведение, Съветът по наука е само един консултативен орган към ректора и няма компетентност да направи подобна номинация. Според членове на академичното ръководство на университета този орган е създаден с едноличен акт на ректора на университета, не фигурира в закон или нормативен акт, и дори не фигурира в Правилника за устройството и дейността на Медицински университет – Пловдив.  

Според БАН този нелегитимен орган не е правил номинация. А според преподавателите от МФ на МУ, Факултетният съвет също не е правил номинация. Излиза, че някой някъде сериозно се е объркал.

От Академията на науките са приели, че органът, който е номинирал проф. Костянев, е Факултетния съвет към МФ на МУ, а не Съветът по наука. Ясно е че е нарушена цялата процедура, като дори не е имало излъчване на кандидат от легитимната академична общност. Нарушение, което нямаше да бъде установено от никого, ако не бяхме тръгнали да пишем за новите постижения на Пловдивския медицински университет.
Съжаляваме, че ще лишим ръководителите на МУ и БАН от това удоволствие. Сега те могат само да си задават въпроси.
 
Защо се случва всичко това? Има няколко интересни обяснения. Освен чисто имиджовата тежест на титлата, тя предоставя и ред други привилегии за носителя й. Името му става едно от най-уважаваните в научните среди, а и му носи един не лош и, забележете, пожизнен доход, който му осигуряваме ние, данъкоплатците.
В Закона за БАН пише: Академиците и член-кореспондентите получават допълнително пожизнено месечно възнаграждение в размер, определен от правителството. Според постановление №  203 на Министерски съвет от 1996 г. за определяне на допълнителното месечно пожизнено възнаграждение на академици и член-кореспонденти, академиците или член-кореспондентите могат да получават възнаграждение по трудово или служебно правоотношение с БАН, а ако са без трудово или служебно правоотношение им се полага съответно депутатска заплата за първите и 30 процента от нея за вторите.

Да си академик или член-кореспондент на БАН е имидж, но и една финансова сигурност до края на дните. Признанието и възнаграждението е начин държавата в лицето на БАН да осигури финансова стабилност на големите си умове, но е и причина за заобикаляне на правилата и за "научни" задкулисни игри. И бъдете сигурни, това се случва и ще продължава да се случва, ако институциите не предприемат адекватни мерки срещу такива случаи. Казусът, с който се занимавате е юридически, но преди всичко е морален, казва наш информатор от научните среди.    

Може ли описаният случай да е техническа грешка от две страни – веднъж от номиниращия орган и веднъж от приемащия номинацията? Може, но едва ли! Все пак говорим за две институции, които са концентрирали гигантски интелектуален потенциал и подобни грешки би следвало да са изключени. Дори да допуснем такава "грешка", пак трябва да я осъдим морално, тъй като и двете институции оперират с публични средства, с нашите пари. Тук е мястото да споменем, че журналистическото разследване приключва и компетентните институции следва да се самосезират.