Булка или нелегален емигрант в собствената си държава!

Омъжите ли се, скъпи дами, за системата сте никои

Паолина Някоя Си

Омъжите ли се, скъпи дами, за системата сте никои. Думите звучат сигурно пресилено за някои, но не и за жените, които са се сблъскали с бюрократичната помия, непосредствено след едно от най-хубавите събития в живота на всяко младо момиче.

След като сте направили важната стъпка да се вречете във вечна вярност на любимия мъж, логично е да приемете и неговата фамилия. Затова трябва да смените всички свои лични документи. Е, наскоро попаднах в същата ситуация и не бих занимавала никого със скучния си семеен живот, ако в крайна сметка не се оказва, че след като съм се омъжила и чинно, като съвестен гражданин съм подала необходимите заявления за подмяна на документите в близкото районно, в определения от закона едномесечен срок, съм невидима за институциите.

С дълбоко съжаление, продължавам личния си разказ, който обаче е валиден за хиляди български жени.  Ако не сте попадали още в абсурдни ситуации след скорошния си брак, представете си следната: Отивате в КАТ, за да си регистрирате колата, чакате 4 часа на опашка, в която неизменно всеки се кара с всеки, почти се стига до ръкопашни схватки, викове, крясъци, но вие спокойно чакате своя ред да дойде, въпреки петимата мъже наоколо, които сякаш нарочно издухват цигарения си дим именно във вашето лице. Но дори това, не сломява женския дух и продължавате да си чакате, защото след 3 часа и половина на крак в тази компания, виждате така бленуваната врата и някакви си десетина души преди вас. Става време за 30-минутната почивка на служителите. Добре, и те са хора, нека си починат, въпреки че останалите очевидно не са на същото мнение. Всички се връщат по работните си места след половинчасовата пауза и патакламата на опашката кой след кого следва отново започва. Вие обаче виждате как влиза човекът пред вас и необикновено щастие завладява съществото ви. Ето, мъжът с карираната риза излиза, ето прекрачвате прага и се запътвате към най-близкото празно гише с куп документи,  за които сте платили, колкото заплатата на един средностатистически българин.  Отидете на другото гише, аз съм заета, казва възрастната дама с очила иззад стъклото, с леко грубоват тон. Дори той, обаче не може да наруши спокойствието, че вече сте на финала. Отивате до следващото гише, подавате попълнените и платени купища документи и внимание – вадите личната си карта,с която до момента сте платили всички екотакси, застраховки и останалите необходими хартийки. Но, показвайки я в КАТ става ясно, че докато чакате новата си лична карта, с новата фамилия на своя съпруг, старата не важи. Тя просто не съществува за системата. Следователно и вие, тъй като това е единственият документ за самоличност, с който разполагате. Международният паспорт се иззема от органите веднага, а шофьорската книжка се подновява едва след получаване на новата карта. Тоест, къде се намира в системата една прясно омъжена жена, която е спазила всички закони? Просто я няма, защото старата й лична карта и единствена, с която в момента разполага госпожата, не е никакъв валиден документ и в рамките на 1 месец, когато най-после би трябвало да се сдобиете с новата карта, сте един бежанец в собствената си страна. Няма как да ви регистрирам колата, вие в системата вече сте с другата фамилия и номера на сегашната ви карта не се приема, вече го няма, казва ведро служителката. След кратък шок, доста бързо трябва да излезете от него, за да намерите въпросния си съпруг, чиято фамилия е виновна за това ваше затруднение в момента. Той се намира вече на опашката с колите, където на драго сърце ви помага да придвижва колата, за да стават нещата по-бързо. След известен период на  лутане, локализирате лицето и изливате насъбралото се напрежение върху него, а той с лека паника и любов в уплашените очи  прави и непосилното, за да ви успокои и увери, че всичко ще си дойде на мястото. След проявения момент на слабост си тръгвате с благоверния, въпреки че все още не разбирате какво се случва и как така номерът на личната ви карта не съществува. В крайна сметка разбирате, че и да се чудите и дивите, не ви остава нищо друго освен да си чакате новата лична карта и да се надявате да не ви се налага да ходите до някоя институция през това време. И за най-сигурно да си стоите вкъщи и да не мърдате оттам.