Кремъл срещу Полумесеца – издание 15

През 21 век в света на оръжията за масово унищожение всяко показване на мускули е плод на нечисти амбиции. И откровена глупост

Димитър Герганов

Дръзкото сваляне на руския СУ-24 от турски изтребител е на път да отвори нова страница в сложните двустранни отношения. Всъщност Русия и Турция са държавите, които са воювали най-много по между си – цели 14 пъти! Изчислено в години през последните 350 г., в 54 от тях оръжията са с предимство пред дипломацията.

      Първата война започва през далечната 1568 г. и се води за Астрахан – монголско ханство разположено по поречието на Волга до каспийския бряг. Войските на Иван Грозни постигат бързи успехи. Същият 16 г. по-рано ликвидира Казанското ханство – държава наследник на Волжка България и с преобладаващо българско население. Османската империя е раздразнена и замисля военен отговор, включващ прекалено амбициозно инженерно предизвикателство – прокопаване на канал между реките Дон и Волга, по който да се предвижва османския флот. В крайна сметка начинанието се проваля и след няколко сражения с променлив за двете страни резултат и морска буря потопила турските кораби, се постига мир, а Астрахан остава за руснаците.

      Следват повече от 100 г. мир – впрочем най-дългият между двете държави. Османската империя е в зенита на своето могъщество, а Московия все по-смело поглежда към земите на днешна Украйна, които тогава са поделени между Полша, местния хетман васал на османците и татарите от Крим. Бойните действия се водят от двете страни на Днепър и след 5 години кървави битки и обсади се стига до мир, който определя като граница реката. Московците печелят областта на Киев и обещават известни свободи на казаците. Като цяло статуквото е запазено, но не за дълго.

     През 1683 г. турците се разбити при Виена – началото на дългия и мъчителен край на империята. В студена и мразовита Москва започват да мечтаят за топлите морета. Три години по-късно всички условия са налице – срещу османците е формиран Свещен съюз от европейски държави, които се заканват да ги изгонят от континента. За първи път турците трябва да се отбраняват на собствена територия и те донякъде успяват – побеждават австрийците при Белград. Срещу Петър I обаче им е трудно – московците вече са станали руснаци. Загубена е крепостта Азов на едноименния морски бряг. Руснаците обаче не разполагат с флот и не успяват да се закрепят успехите си. Тази война ще остане в историята като най-дългата – цели 14 години, а последвалият нестабилен мир ще бъде дори по-кратък – само 10 г.

      Конфликтът през 1710-1713 г. е последният, в който турците постигат някакъв значим успех. Император Петър I е смазал страховитите шведи при Полтава и смята, че лесно ще се разправи с османците. Походът започва с фанфари, но кампанията е зле  планирана и армията му е обкръжена при река Прут от многократно надвишаващ го противник. Припасите и мунициите на руснаците са едва за няколко дни. Петър I е готов на всякакви условия, а османците са необичайно скромни, за което през следващите десетилетия горчиво ще се каят. Искат само да им бъде върнат Азов и руснаците да изгорят черноморските си кораби.

      През 1735 г. след 22 г. мир Русия предприема офанзива срещу Крим. Водената от немски генерали на руска служба войска почти успява, ала липсата на припаси и чумна епидемия прекършват устрема й. През следващите 4 г. османците на няколко пъти побеждават Австрия и постигат паритет с Русия. Войната приключва без особена промяна в границите. Ще изминат още трийсет години преди турците сериозно да си изпатят. През 1769 г. отново е сформирана международна коалиция с участието на Русия, Британия, Дания и Тоскана. Императрица Екатерина Велика – германка по произход е амбициозна жена и действа с размах. След шест години на кръвопролитни битки Русия завладява южна Украйна, северен Кавказ, осигурява си стабилен излаз на Черно море и поставя под зависимост Крим. Териториалните загуби обаче са най-малкият проблем на турците. Руските царе получават правото на Закрилници на всички православни християни в османските земи. За първи път руският флот оперира в Средиземно море, където постига впечатляващи победи при Хиос и Чешме.

      Минават 13 мирни години, през които турците се готвят за реванш. Доста зле, както ще се окаже по време на войната, продължила 5 г. След серия унизителни поражения по суша и море османците са принудени да приемат граница по река Днестър и да забравят за Крим. Четирите руско-турски войни през 19 век са добре известни и водят до изхвърляне на Османската империя от Балканите, където руснаците мечтаят да се настанят. Бляновете им към Проливите обаче ще бъдат парирани от западните сили, които имат други планове. В тези игри на новосъздадените балканските държави е отредена ролята на пионки, която те прегръщат със завиден ентусиазъм.

     Първата световна е последната война, в която двете империи се изправят една срещу друга. Парадоксално и двете държави се оказват губещи. Първата е от страната на победените, втората е разгромена отвътре от болшевиките на Владимир Ленин. Създават се днешна Турция и СССР. Турците дори успяват, да си върнат района на Карс загубен след войната от 1877-78 г.

    След цели 14 издания на руско-турските войни, 15-то такова може да има гибелни последици и за двете държави. Както и за техните съседи, включително и България.  През 21 век в света на оръжията за масово унищожение всяко показване на мускули е плод на нечисти амбиции. И откровена глупост.