Експертът: Изграждането на 7-етажна сграда върху изключителна археология е силно конфликтно

Босът на Роза Импекс е избързал с показното пред медиите, може и да няма строителство

Неуместно е да се коментира проекта на Димитър Георгиев край Трихълмието, подчертава Жана Джугаланова

Комисията, за която бизнесменът говори, не е финална. Тя ще каже дали въобще може да се сондира за градеж там, коментира специалистът от НИНКН

Проектът на боса на Роза Импекс инж. Димитър Георгиев за издигане на 7-етажен мастодонт край Трихълмието с асансьор до самото тепе повдигна голям градски дебат веднага след вчерашната организирана от него пресконференция. Куп гилдии си припомниха меко казано дискусионната идея на бизнесмена за гигантски комплекс, който се очаква да скрие гледката към тепето и с невероятните си обеми да „заглуши” перлата на града- Античния театър. Архитектите под тепетата отново се хванаха за главите и за писалките, за да вадят становища, като неофициално някои от тях коментираха случващото се така: Ние се борим да спасим и опазим като нечовеци съвсем дребни неща от градската среда, а  падат атомни бомби. Всъщност обаче се оказва, че брифингът на Георгиев вчера е не навреме и не на място. Тъй като той е далеч от финала на процеса с археологията, от който той се оплаква. По думите му, чиновниците са го замотали вече десет години, като горещо говори за междуведомствената комисия, минала през терена му през октомври. Тази комисия обаче е само междинна. Това потвърди за Под тепето старши експертът в Националния институт за недвижимото културно наследство Жана Джугаланова.

Комисията, за което говори г-н Георгиев мина, за да приеме големите разкопки, извършени в по-предишен етап преди няколко години. Тя се е произнесла с изискване за довършване на разкопките, доколкото си спомням. Тя не е финална. Приключването на археологическите разкопки се приемат от междуведомствена комисия, определена със заповед на министъра на културата. Тя дава предписание за съдбата на археологията. Като определянето на съдбата им означава дали те имат експозиционна стойност, научна или никаква, и съответно теренът или се освобождава за строителство, или не се освобождава. С две думи- казва се какво може да има там. Определя се и режим на изграждането, ако има такова, за да не бъдат засегнати разкопките в тази и тази зона, обясни Джугаланова.

Тя подчертава, че първо трябва да излезе решението на комисията на финала, а после да се чертаят планове. По мое мнение намерените върху целия терен археологически находки са изключително интересни и ценни. И изграждане на 7-етажна сграда е силно конфликтно, защото изискванията заради земетръсната зона на Пловдив изисква изграждане на шайби и специално конструкции, а това би изискало едно много сериозно сондиране, което мисля, че няма как да бъде избегнато. Това обаче са общи мой разсъждения. Би трябвало комисията да каже може ли или изобщо не може да се сондира там. Първо това трябва да се случи. И не е уместно да се коментира каквото и да било строителство преди крайното решение какво представляват тези разкопки, да е ясна оценката на тяхното състояние и стойност. Едва тогава може да се мисли и говори за проекти. Всичко останало е въпрос на избран риск и упражнение в проектиране, заявява експертката.  

Казва, че относно визията на евентуалната бъдеща сграда, ако изобщо бъде позволена такава, тя също трябва да бъде съобразена със средата. Бъдещата сграда, дори да не присъстваха тези разкопки, подлежи на съгласуване по други правила. Присъствието й в подножието на  архитектурно-исторически резерват Старинен Пловдив, и всичките правила, които предполага историческа зона Филипопол Тримонциум Пловдив с нейните групови и единични паметници на културата, коментира Жана Джугаланова.  

Опасенията, че 7-етажна сграда с 28 хиляди квадратни метра разгърната площ е твърде голяма и ще засенчи блясъка на Античния театър и тепето като цяло, тя не коментира детайлно. Нищо конкретно не би трябвало да бъде коментирано, а още повече такова мащабно нещо. На този етап ми звучи най-малкото неуместно. Както и идеята за асансьор. Това е стара идея и много конфликтна. Част от колегията съвършено не я приемат. Аз, като служител на Министерството на културата, мога да кажа само, че съжалявам, че и скалите на Трихълмието не са определи за опазване. Защото за другите хълмове има текстове за опазване и на скалните маси, докато тук това като че ли е отсъства от режимите на старинна градска част. Тъй като там акцентът е на Възраждането и археологията и някак си е било забравено. Но пък присъства като опазване на тепетата в режимите на историческата зона. Асансьорът обаче е неуместен. Не намирам това за подходящо решение. Въобще цялата тази история за бързо изстрелване на хората от една точка до друга и подкрепянето на бързото живеене по начало не ми е любима. Въпрос на философия е, завърши Жана Джугаланова.