Как кошмарите се превръщат в реалност или за неоправданата агресия към литературата
Паулина Гегова
„Имало някога едно много инатливо дете, което никога не слушало майка си. Ето защо милостивият Господ Бог спрял да бди над него и го оставил да се разболее. Лекарите не можели да го излекуват и съвсем скоро то се озовало на смъртното си легълце. Като го спускали в гроба и започнали да хвърлят пръстта, една от слабите му ръчички се подала над земята, протегната към небето. Натъпкали я обратно и насипали още пръст, но от това нямало никаква полза. Ръчицата непрестанно се подавала. По тая причина майката трябвало да отиде на гроба и да го удари през пръстите с една тояжка. След това ръката сама се прибрала. Едва тогава детето намерило покой в гроба.“
Това е една от приказките на братя Грим от новото нецензурирано издание, което излезе на пазара през декември миналата година от издателство Deja Book, което предизвика неочакванo негативни реакции в социалните мрежи през последните седмици. Коментари от типа „Как така може да се издава нещо подобно“ заляха интернет. Родители луднаха по новата книжка, защото децата им били застрашени и щели да сънуват кошмари.
Мили родители, мили читатели, братя Грим са народопсихолози. Те са събирали истории, разказвани от обикновените хора и са ги описвали. Да, по един мрачен начин, но тяхното творчество не е сборник от детски приказки, а от хорър разкази. Те са целенасочени към различен тип аудитория и никъде, никога не се е упоменавало, че са за подрастващи. Това, което сме свикнали да гледаме по Дисни филмчетата е лъжовната преработка на народните легенди, целяща комерсиална печалба.
В истинската приказка за Пепеляшка, злите й сестри си режат петите и пръстите, за да им стане стъклената пантофка, а Гретел е изядена от вещицата.
Неясна е агресията, която плъзна към издателската къща, защото никой не кара никого на сила да купува книгата. По тази логика много други писатели трябва да бъдат заклеймени. Имена като Стивън Кинг и Агата Кристи не трябва да фигурират в литературния регистър. Скандалът, който се породи относно сборника е неоправдан. Литературата не е за да обслужва нечии персонални интереси. Тя е избирателна. Различните жанрове се създават за различни характери. Свободата не е ограничена, всеки може да чете каквото поиска и думата приказка, по никакво писано или неписано правило, не слага рамки на едно литературно произведение.
Цялата статия може да прочетете на КАПАНА.БГ
