Транс балканският културен коридор- бъдещето на региона
Русана Куманова, Александра Юнакова
Ритуалите са важна част от нематериалното културно наследствоНе можем да мислим наследството веднъж, трябва да се мисли верижно, така започна кръгла маса в Балабановата къща, инициирана от Пловдивски университет, с основна идея да се задвижат механизми, които да научат наследниците на наследство. Обсъжданите въпроси се въртяха около това какво е нематериално културно наследство, кое е мястото ,което заема и как се използва днес. В сбирката се включиха много етнолози, много чуждестранни гости.
Човекът е този, който създава, помни и представя нематериалната култура. Без него тя не съществува. Устното творчество, различните празници, включени в културния календар, различни обичай и обреди са сред най – лесно познаваемите прояви на нематериалното. Природната среда и усвояването й от човешката дейност формира пейзажи, които са характерни за дадена общност и са в чистата си форма нематериално културно наследство. Традиционната кулинария, природната медицина също се причисляват към нематериалното.
Това наследство се използва за регионално развитие, продажба на продукти- местна марка, основно с комерсиална цел (подобен е случаят със статията ни за използването на облика на емблематични сгради върху кофичка за кисело мляко). Тези процеси се регулират от Министерството на земеделието и храните. В градовете културното, нематериалното, природното наследство е трудно различимо. То се разпознава и осъзнава като такова в музеи, театри, читалища.
Проведените презентации обхващаха Пловдивска област и петте граничещи с нея области. Интересен беше филм показващ погледа на едно малко момиче, чрез чиито очи видяхме древността от позицията на съвремието. Филмът обвързва материалното и нематериалното културно наследство.
Етнолозите обсъждаха транс балканския културен коридор. До колко е възможен той и как би могъл да се осъществи. Проследиха връзката между територии – икономика – култура. Установи се, че тогава, когато всички „актьори” (местна власт, културни институции, бизнес среда) работят заедно и за една цел, нещата се случват. За момента обаче най – дейно участие в разпространението на културното наследство и най – постоянно експлоатиране, вземат бизнес средите (хотели, ресторанти, производители на сувенири и тн.. Тази практика е така нареченото показно производство с маркетингова, а не културна цел.
Основна роля в съхраняването на културните запаси заемат фолклорните групи, фестивали, провеждането на семинари, зимни и летни училища, възстановки на занаяти, възраждане на обичаи. Тук държавата липсва. Етнолозите алармират за неадекватно обучение в тази насока, липса на достатъчно информация, крехката възраст на гражданското общество.
На кръглата маса участниците надскочиха регионалните проблеми и хвърлиха поглед зад граница.Трудностите идват тогава, когато наследството трябва да се предложи на пазара, установиха те. Иновативна граница? По – скоро не. Основната цел на туризма на юг е 50 на 50 – културна и shoping дестинация. Докато в обратната посока към България, привлекателно е не историческото наследство, а ниските цени на битовите продукти и строителните материали.
Много от темите, които се разискваха, бяха допълнени от французина Оливие Живр. На развален български с много френско „р“ и западняшки чар, дамите в залата оплакнаха очи, докато слушаха за проблемите на Франция относно културното наследство. Собствениците на културни обекти, които нямат възможност да ги поддържат, търсят подкрепата на държавата. Под влияние на модерните процеси, масово хората реконструират имотите си, често паметници на културата, сподели французинът. Наблюдава се тенденция на изместване на традиционното наследство от модерното бъдеще. Градският модел е отмъщение на историята. Когато модернизираме нещо ние заличаваме нашето културно наследство. Трябва да се замислим какво подбираме от миналото, за да подобрим настоящето. Ценно е не защото има история, а защото ни принадлежи, завърши Оливие.
Наследството и развитието на културата трябва да се съюзят, за да се създават устойчиви наследствени вериги. Основното е не дали някакъв обект е предмет на наследство, а коя е причината да съществува. На преден план излиза признаването на нематериалното, като културно богатство. Комерсиализирането му води до всеобща употреба. Нематериалното културно наследство се свързва с осмислянето на човешките дейности за изграждането на общностна идентичност.
