Автор: Виолета Ашикова
Седмица светът живее с пламъците в Близкия изток и с все по-силната заплаха войната да се превърне в глобална. Събитията се оказаха дипломатическо изпитание за Европа, която трябва да бъде готова за последиците от войната, и за страните в региона, за които все повече нарастват опасенията конфликтът да се разрасне.
За ЕС от критично значение е осигуряването на ядрена безопасност и предотвратяването на всякакви действия, които биха могли допълнително да ескалират напрежението. Стабилността в Близкия изток е от критично значение, като единственото възможно и трайно решение на конфликта остава дипломатическото – подчерта председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен:
“Ситуацията в Близкия изток остава силно нестабилна. Но най-важното е възобновената надежда за потиснатия ирански народ и силно подкрепяме правото му сам да определи бъдещето си.Трябва да работим усилено за деескалация и да спрем разпространението на конфликта. Стабилността в Близкия изток е от критично значение, като единственото възможно и трайно решение на конфликта остава дипломатическото. Иран трябва да прекрати програмите за развитие на ядрено и балистично оръжие, както и действията за дестабилизация на региона.“
ЕС свиква извънредни срещи, извънредни съвети на външните министри на страните членки, а войната в Близкия изток бързо се разширява. Стратегията на Техеран е да посее хаос и да подпали региона. Като безразборно атакува съседите си, режимът представя силни аргументи за собствената си гибел“ – предупреди върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас, докато европейски лидери внимателно изготвяха предпазливи изявления, призоваващи за „деескалация“, за „спазване на международното право“, но и осъдиха неоправданите и безразборни удари срещу страните от региона.
За ЕС краят на аятолах Али Хаменей трябва да означава край на ерата на диктаторите в Иран, но за съюзника на Иран, Русия, е „цинично убийство“, което нарушава нормите на човешкия морал.
Операцията „Епична ярост“ няма да се превърне във „вечна война“, твърдят от Пентагона, но Иран вече обяви, че се готви да води „интензивна“ война в следващите шест месеца. Президентът на Иран Масуд Пезешкиан напълно отхвърли искането на САЩ за безусловна капитулация и я определи като, цитирам: “мечта, която трябва да отнесат в гроба си“:
“Лично се извинявам на съседите ни, засегнати от иранските действия. Решението ни беше предадено на въоръжените сили и те няма повече да атакуват съседни страни или да изстрелват ракети, ако тези държави не ни нападнат първи. Трябва да решим всичко чрез дипломация.“
Американско-израелската война срещу Иран няма времева рамка, но администрацията на Тръмп оповести първоначално, че целта е да бъдат унищожени ракетите, военният флот и другата инфраструктура за сигурност на Техеран. За американския президент друга основна цел е осуетяване на възможността на най-големия спонсор на тероризма в света да се сдобие с ядрено оръжие:
“Политиката на Съединените щати, по-специално на моята администрация, винаги е била, че този терористичен режим никога не може да има ядрено оръжие. Ще го кажа отново: те никога няма да могат да имат ядрено оръжие. Ние многократно се опитвахме да сключим сделка, но Иран отказа, както го е правил в продължение на десетилетия. На членовете на ислямската революционна гвардия, на въоръжените сили и на цялата полиция казвам: трябва да оставите оръжията си, за да имате пълен имунитет или в противен случай ще се изправите пред сигурна смърт.“
Американският президент Доналд Тръмп отправи призив към всички ирански патриоти, които жадуват за свобода, да използват момента. „Бъдете твърди, здрави и героични и отвоювайте свободата си. Америка е с вас!“ – обеща Тръмп.
Множеството атаки на Иран, включително срещу британската военновъздушна база в Кипър, удари по саудитски съоръжения за добив на нефт, удари и срещу други съседи, срещу цивилна инфраструктура бяха определени като безотговорни действията на Иран.
Европейските съюзници „напълно подкрепят“ действията на САЩ срещу Иран, но сили на НАТО няма да участват във войната – категоричен е генералният секретар на Алианса Марк Рюте. Британският премиер Киър Стармър, от своя страна, заяви, че Обединеното кралство ще позволи на САЩ да предприемат отбранителни действия срещу Иран от британски военни бази.
Френският президент Еманюел Макрон реагира с призов за спешно свикване на Съвета за сигурност на ООН и предупреди, че конфликтът „носи сериозни последици“ за международния мир, а канцлерът на Германия Фридрих Мерц призова САЩ, Израел, страните от региона и Европа да изработят план за бъдещето на Иран след войната:
“Военните удари целят да сложат край на разрушителната игра, която играе един отслабен режим. Това няма как да мине без рискове, не знаем докъде регионът ще бъде въвлечен в ескалация от контраударите на Иран. Ние приемаме много сериозно притесненията на нашите партньори в Персийския залив и в Европа. Затова призоваваме Техеран да спре незабавно тези безогледни атаки.“
От друга страна, испанският премиер Педро Санчес осъди публично отхвърли едностранните военни действия на САЩ и Израел и остро осъди ударите срещу Иран:
“Тези думи обобщават позицията на испанското правителство: Не на войната. Осъждаме иранския режим, който репресира и жестоко убива своите граждани, особено жените. Същевременно отхвърляме този конфликт и призоваваме за дипломатическо и политическо решение.“
Въпреки острата реакция Испания заедно с Италия и Нидерландия се присъединиха към военноморското разполагане в Кипър. Франция, Италия и Гърция също изпратиха сили в помощ на Кипър.
А у нас: по никакъв начин българска територия не се използва, дори като логистична операция, за подпомагане на операцията на САЩ в Иран, е категоричната позиция на българските власти. Използването на самолетите на летището в София е базирано на нотите, които са изпратени от правителството на САЩ, съгласно закона за преминаване през и пребиваване на територията на страната. В тези ноти ясно е описано точно за какво идват, колко време ще стоят и какви задачи изпълняват – подчертава от военното министерство.
Въпросът дали „вече има отворен път към различен Иран“ остава без отговор, докато кризата се разпространява в страните от Персийския залив.
Европа ще бъде обединена по темата за собствената си отбрана и не може по никакъв начин да бъде на страната на Иран, изтъкна в интервю за рубриката „Евранет +“ журналистът Момчил Инджов – кореспондент на „Club Z” в Брюксел:
Г-н Инджов, Европейският съюз е разделен за това как да реагира на войната на САЩ и Израел срещу Иран, но смятате ли, че надделява концепцията за взаимната отбрана и може ли да се очаква, и налага ли се, задействане на чл.42.7 от Договора за ЕС?
“Не е страшно това, че има противоречия. Върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурност Кая Калас, преди началото на поредния извънреден Съвет на външните министри, този път с участието на колегите им от страните от Съвета за сътрудничество в Залива, заяви, че в крайна сметка винаги е имало противоречия и различни мнения, но винаги накрая е побеждавала солидарността. Предполага се, че в крайна сметка ще надделее единната позиция, ще има взаимна отбрана. Още повече да припомним, че България беше жертва на терористичен акт през 2012 година с шест жертви — петима израелски туристи, но и един българин. Това вече е достатъчно ясно каква трябва да бъде нашата позиция и всякакви миротворци да си припомнят какво е станало 2012 година. България е страна, която е засегната от действията на Иран. Хизбула е проиранска шиитска терористична групировка, така че мисля, че не трябва да има съмнение чия страна трябва да заеме България.“
Какво развитие на военния конфликт в Близкия изток прогнозирате в краткосрочен и дългосрочен план като отражение върху България и Европейския съюз?
“Надеждите са този конфликт да приключи бързо. Трябва да е ясно, че Иран няма шанс срещу американската военна мощ, тя наистина е много голяма и се стоварва там. А отражението върху България — то е ясно какво е. Знае се, че някои от иранските ракети имат достатъчно голям обхват. Доколкото там говориха за 2500 километра – разстоянието София – Брюксел, да ви кажа, е 2100, така че смятайте за какво става дума. Отражението няма да е добро по никакъв начин. Но за голямо съжаление Иран е опасна държава. Иран е спонсор и износител на тероризъм — това трябва да се знае.”
Възможно ли е краткосрочно дипломатическо решение на кризата в Близкия изток с посредническата роля на Оман? И вие специално наясно ли сте с целите на американската администрация, защото фокусът се сменя?
“Точно това е, никой не е наясно с целите на американската администрация. Това е големият проблем, защото включително се чу, че друг аятолах трябва да бъде и, дето се вика, какво да заменим — лошия техен аятолах с нашия добър аятолах? Това е доста нелепо. Тоест, искам да кажа, че аятоласи то ще си има, но те не трябва да властват. Църквата трябва да бъде отделена от държавата. Дипломатическо решение винаги е възможно и надеждите са този режим да „клекне“, за да види и първо да разбере, че няма смисъл да се съпротивлява. Но въпреки всичко не трябва по никакъв начин тези отстъпки от режима да бъдат посрещани с насрещни отстъпки. Просто този режим трябва да бъде прекратен. Той е заплаха за самите хора в Иран — виждате, те вече се бунтуват, не искат това.“
На фона на европейските реакции през изминалата седмица е известна позицията на Испания, която е членка на НАТО и на Европейския съюз. Някои анализатори я определят като смела, но и като рискова. Може ли позицията за неутралитет да постави Испания в дипломатическа изолация от европейския консенсус и да предизвика търговска война със Съединените щати?
“Лично аз не очаквам. Очаквам да се разберат. Вече цитирах Кая Калас в самото начало – ще се стигне до един консенсус между Испания и Европейския съюз. Освен това Педро Санчес, испанският премиер, има една много слаба точка и това е, че той е премиер без неговата партия да управлява. Това е уникален случай. Той е вече почти девет години министър-председател на Испания от 2017-та. Той стана премиер не с избори, а след като Мариано Рахой, предшественикът му, загуби вот на недоверие. Педро Санчес е печелил избори само веднъж през 2019 година и то без да вземе абсолютно мнозинство. И Педро Санчес не може да не си дава сметка, че не е в толкова силна позиция, че да диктува. Играе се със страховете на хората, но в същото време пък и те са наясно, че ако не бъде пресечено всичко това, ще стане много страшно. И най-важното от всичко е Испания да не се изолира от Европа. Това вече би било катастрофално. Тя няма да се изолира, тя е все пак една от четирите водещи сили в Европейския съюз заедно с една от четирите водещи икономики — заедно с Германия, Франция и Италия.“
Имат ли основание опасенията за бъдещо нарастване на тероризма, за сериозна мигрантска криза и по-скъпа енергия?
“Има, разбира се. Тук вече аз лично очаквам Турция да започне отново да играе някаква игра и да се опитва да рекетира. Това от една страна, но пък от друга страна, ето вижте, че една иранска ракета падна върху Турция, така че не би трябвало Турция да се отнася дружелюбно към Иран и да помага в това отношение. Може би пък Турция ще очаква някакви облекчения. Може би тук ще трябва Европейският съюз да направи едни отстъпки. Има, разбира се, опасност от поскъпване на петрола, но тука вече трябва да не се допусне затварянето на Ормузкия проток.
В цялата ситуация в Близкия изток и тази хаотичност с обстрелване на съседни на Иран държави, как се вписва Русия в този пъзел. Тя води все пак военни действия на територията на Европа и е съюзник на Иран? А се чуват и гласовете на Виктор Орбан и Роберт Фицо, които пък сега изискват съвсем друга политика спрямо руския газ и петрол.
“Русия губи от тези удари срещу Иран, защото Иран е основен доставчик на дронове „Шахед“. От тези удари няма как да не е пострадало производството на „Шахед“ — да кажем, че Русия ги използва срещу Украйна, това всички го знаят. Въпросът е и тя да бъде принудена да спре атаките, но тук вече Унгария и Словакия много сериозно се противопоставят и все още съществува единодушието в вземането на решения, за съжаление, и това пречи. Но не може да има съмнение каква позиция трябва да поддържаме. Не можем да бъдем на страната на Иран по никакъв начин.“
Съдържанието е предоставено отевропейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
