Станимир Генов е един от участниците на тазгодишните Национални есенни изложби в Пловдив. Неговите картини изпълват пространствата на първия етаж в Балабановата къща – място, обичайно за ежегодните Есенни изложби. В същото време съвременните творби на Генов са в едни нетрадиционни за такъв тип изкуство зали, каквито обичайно са интериорните пространства от типа на „белия куб“.
Едно от предизвикателствата в Есенните изложби е именно това – отношението между работите и специфичните пространства за излагане на картини или друг тип произведения на изкуството. Къщите и дворовете носят своя заряд, с които допълват, комуникират с творбите – и в случая с картините на Генов това е особено силно.
По-голямата част от залите са в големите помещения, които са със светъл фон, но творбите в една от залите с богато украсени стени и тавани създават вълнуващ диалог – очевидно специално подбрани за мястото.
„Особено интересни са местата в които се случват Националните есенни изложби. Все по отдалечени от представата за изложбено пространство. Това провокира мисъл и работа с него. Следователно и вълнуващи резултати. Истински се зарадвах като видях зоната, която бе отредена да настани моите работи. Тяхната специфика информира до голяма степен намерението ми за присъствие в тях“, споделя той за „Под тепето“ в серията ни интервюта, в които представяме част от авторите на Националните есенни изложби.
Интересен е и самият начин на работа на Станимир Генов, който използва компютърно моделирани изображения, които да преработи през себе си до финалната, ръчно изработена, творба.
„Показвам живописна серия базирана на обемите които създавам в софтуер за 3D моделиране. Така непосредственно ми става ясно кои от тези отчасти изкристализирали форми, активират усещания, асоциации и следва да бъдат изобразени. След този процес остава и цифрова информация която мога използвам от друга гледна точка, медиа или контекст“, разказа Генов.
Тазгодишното издание се провежда под наслов „Приземяване“, а усещането за тази тема не се усеща веднага в неговите абстрактни реализации. „Приземяването което аз виждам е с неясна посока и изход. Прилича на повече състояние на безтегловност. Така дефинирам и посоките в своите работи. Истории, които целят повече да отнемат информация отколкото да споделят такава“, добави художникът.
Форматът на Националните есенни изложби предлага интересна среща между много творци от различни поколения, с различен подход и отношение към работата. Въпросът за използването на съвременните технологии винаги е бил актуален – и в живописта, и в скулптурата, и във фотографията. Развитието на AI засегна и създаването на компютърно генерирани изображения. Какви опасности крият тези технологии за изкуството, как се отразяват на отделните артисти? „Не се наемам да правя заключения“, коментира Генов. Но добавя детайли за процеса си на работа:
„Технологията преобразува изкуството и определя ритъма с който се променя неговия облик, но не и неговото съдържание. Споделям за процеса си на работа, за да мога чрез него по лесно да обясня целта му.
Проектирането на едно изображение в дигитална среда е не само по-бързо и съответно непосредствено могат да се определят неговити качества. Но важно е да каже, че всеки софтуер има заложен алгоритъм, който определя неговото поведение конкретно като инструмент. Тези му харектеристики и опции създават нов набор от случайности, които могат да изненадат и зарадват. Така да активират или деактивират асоциации.“
Националните есенни изложби 2024 могат да бъдат разгледани до 30 септември в три къщи в Стария град – Балабановата къща, Хиндилиян и къща Мексиканска графика.
