- Мнозинството от европейските граждани са загрижени за сигурността и безопасността във връзка с активни конфликти (72%), тероризъм (67%), природни бедствия вследствие на изменението на климата (66%), кибератаки (66%) и неконтролирана миграция (65%);
- 89% от респондентите заявяват, че държавите членки на ЕС трябва да бъдат по-единни, за да се справят с тези глобални заплахи;
- 86% от европейските граждани желаят ЕС да има по-силен глас, а 73% искат повече европейски средства за справяне със заплахите на международно равнище.
Във времена на засилено геополитическо напрежение гражданите са все по-обезпокоени за бъдещето си и искат ЕС да действа единно и решително.
Резултатите от последното проучване на Евробарометър на Европейския парламент, публикувано в сряда, показват, че глобалните събития пораждат чувство на безпокойство у гражданите на ЕС. Настоящата сложна геополитическа обстановка оказва голямо влияние върху възприятията на европейците, като мнозинството (52%) заявяват, че са песимисти за бъдещето на света, 39% – че са песимисти за бъдещето на ЕС, а 41% – че са песимисти за бъдещето на своята държава.
Перспективите са по-положителни на индивидуално равнище, като над три четвърти от европейците (76%) са оптимисти за собственото си бъдеще и това на семейството си.
Предизвикателствата наистина са много – това потвърждават и изводите от проучването. Притесненията, свързани със сигурността и безопасността, са големи във всички проучвани теми, като челно място в списъка заемат: конфликти в близост до ЕС (72%), тероризъм (67%), кибератаки от държави извън ЕС (66%), природни бедствия вследствие на изменението на климата (66%) и неконтролирани миграционни потоци (65%). Успоредно с това рисковете, свързани с комуникациите, като дезинформацията (69%), речта на омразата онлайн и офлайн (68%), фалшивото съдържание, генерирано от изкуствения интелект (68%), недостатъчната защита на данните (68%) и заплахите за свободата на изразяване (67%), също са широко разпространени причини за безпокойство.
Призив за обединена Европа
На фона на многобройните предизвикателства гражданите изразяват желание Европейският съюз да бъде укрепен. Шестдесет и шест процента от гражданите искат ЕС да участва в осигуряването на тяхната безопасност, което подчертава защитната роля на ЕС в настоящия политически контекст. Гражданите също така смятат, че единството е от решаващо значение: 89% от респондентите заявяват, че държавите членки на ЕС следва да бъдат по-единни, а 73% са съгласни, че Европейският съюз се нуждае от повече средства, за да се справи с актуалните глобални предизвикателства. Според гражданите ЕС трябва да укрепи позициите си в света, като следва да се съсредоточи предимно върху отбраната и сигурността (40%), конкурентоспособността, икономиката и промишлеността (32%) и енергийната независимост (29%).
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заяви: „Геополитическите напрежения оформят ежедневното чувство за сигурност на европейците. Гражданите очакват Европейският съюз да защитава, да бъде подготвен и да действа единно. Точно това трябва да осигури една по-силна и по-самоутвърдена Европа. Европа е нашият най-мощен щит.“
Разходите за живот са приоритет
Високите цени продължават да оказват влияние върху стандарта на живот на гражданите. На национално ниво инфлацията, нарастващите цени и разходите за живот (41%) отново са основните теми, които гражданите искат Европейският парламент да разгледа приоритетно. Непосредствено след тях се нареждат икономиката и създаването на работни места (35%) – увеличение с пет процентни пункта от май 2025 г. насам. Въпреки че повечето респонденти очакват стандартът им на живот да остане стабилен през следващите пет години, значителен дял (28%) очакват спад, особено в държави, в които икономическата несигурност се усеща по-силно. Очакванията, че стандартът им на живот ще спадне, са най-силни сред анкетираните във Франция (45%), Белгия и Словакия (по 40%). На европейско ниво гражданите очакват ЕС да се съсредоточи върху укрепването на позицията си в света, по-специално чрез акцент върху отбраната и сигурността (40%, което е с три процентни пункта повече в сравнение с предишното проучване).
Междувременно гражданите потвърждават отново значението на фундаменталните и основополагащи ценности. Мирът е ценността, която Европейският парламент трябва да защитава в най-голяма степен (52%) – резултат, който отразява настоящата геополитическа обстановка. Демокрацията (35%), свободата на словото (23%), правата на човека (22%) и върховенството на закона (21%) също са области, за които гражданите имат очаквания.
Нарастваща подкрепа за членството в ЕС
Отношението към ЕС и неговите институции остава положително въпреки лекия спад от май 2025 г. насам. Сравнително голям е делът на хората, които възприемат образа на ЕС като положителен (49%, спад с 3 процентни пункта), със само 17% отрицателно мнение. За Европейския парламент този дял е 38% (спад с 3 процентни пункта), срещу 20% отрицателно мнение. Силно и нарастващо мнозинство от гражданите смятат, че членството на тяхната страна в ЕС е нещо добро (62%), което представлява увеличение с два процентни пункта от последния път, когато въпросът е бил зададен през февруари/март 2024 г.
От социално-демографска гледна точка младите хора продължават да бъдат сред най-ревностните поддръжници на ЕС и имат големи очаквания към неговата роля. Младите европейци на възраст между 15 и 30 години са по-склонни от по-възрастните граждани да видят ЕС и Европейския парламент в положителна светлина: 58% имат положителна представа за ЕС (в сравнение с 49%—43% за следващите възрастови групи), а 68% искат по-силна роля за Европейския парламент (при следващите възрастови групи дяловете са 58%—54%). По-младите европейци изразяват също така много силна подкрепа за по-голямо единство между държавите членки в настоящата обстановка (90%), повече средства за Европейския съюз (78%) и по-силен глас на ЕС на международно равнище (87%).
Пълните резултати от проучването са на разположение на уебсайта на Евробарометър.
Контекст
Проучването на Евробарометър от есента на 2025 г. по поръчка на Европейския парламент беше проведено от агенцията за проучвания Verian в периода между 6 и 30 ноември във всички 27 държави членки на ЕС. То е направено чрез анкети „лице в лице“, като в няколко държави (Кипър, Дания, Финландия, Малта, Нидерландия и Швеция) са използвани и видео интервюта (CAVI). Проведени са общо 26 453 интервюта. Резултатите за ЕС са статистически претеглени в зависимост от населението на всяка държава.
