Не е вярно, че няма нарушения по време на референдума в Крим през 2014 г.

Източник: Factcheck.bg

Автор: Ваня Гривова

По текста работи и Ралица Ковачева

• Не е вярно, че по време на референдума в Крим през 2014 г. не са регистрирани никакви нарушения;
• Референдумът е обявен за незаконен от ООН и ОССЕ;
• Гласуването не е наблюдавано от легитимни международни институции, а от поканени от Русия представители на партии и организации;
• Референдумът се провежда в условията на въоръжен конфликт и в присъствието на руски военни и паравоенни части.

Твърдение:

Ваня Григорова, съветник от БСП в Столичния общински съвет и бивш кандидат за кмет на София, на 2 декември 2023 г., в предаването „Политически НЕкоректно“, излъчено в ефира на Българското национално радио, в отговор на въпроса „Чий е Крим?“: 

„Де юре може би – украински, де факто – руски. То и де юре не е много сигурно, защото там беше проведен референдум, имаше международни наблюдатели и не бяха регистрирани никакви нарушения, макар че българските евроатлантици твърдят, че хората са гласували под дулата на автоматите. Но в крайна сметка, пак казвам – там имаше международни наблюдатели и не установиха никакви нарушения.“

Проверка:

Легитимните международни организации не признават референдума в Крим за законен. Което означава, че според тях Крим продължава да е част от Украйна.

Общото събрание на ООН приема резолюция от 27 март 2014 г., с която подчертава невалидността на референдума. Резолюцията, приета със 100 гласа за, 10 против и 58 въздържали се, призовава държавите, международните организации и специализираните агенции да не признават никакви промени в статута на Крим или пристанищния град Севастопол. На 17 декември 2018 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, с която потвърждава, че не признава анексирането на Крим и призовава Русия да изтегли от там въоръжените си сили.

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа приема резолюция от 9 април 2014 г., в която заявява, че „така нареченият референдум“, организиран в Крим на 16 март 2014 г., е противоконституционен както според конституцията на Крим, така и според тази на Украйна. Анексирането на Крим от Руската федерация е описано като „незаконно“ и остава непризнато от Съвета на Европа.

Европейският съюз също определя присъединяването на Крим към Русия като незаконно и налага санкции, които постепенно разширява, особено след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г.

България не признава резултатите от допитването

Българското Народно събрание нe успява да приеме позиция, но Консултативният съвет за национална сигурност излиза със становище. Според него референдумът е „в нарушение на международното право и Конституцията на Украйна и Република България не признава резултатите от него“.

Организирането и провеждането на референдума за присъединяването на Крим към Русия е незаконно според украинската конституция. Член 134 от Конституцията гласи, че „Автономна република Крим е неразделна част от Украйна“. Автономният статут предоставя на Крим определен набор от правомощия и позволява, наред с другото, провеждането на референдуми. Според член 138 „юрисдикцията на Автономна република Крим включва организиране и провеждане на местни референдуми“. Това право е ограничено до решаването на местни въпроси. Конституцията изяснява, че „въпросът за промяна на територията на Украйна се решава изключително чрез всеукраински референдум“.

Референдумът в Крим не е наблюдаван от легитимни международни институции според общоприетите практики.

Организацията за за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) не изпраща наблюдатели на референдума в Крим, тъй  като го определя за „незаконен по силата на украинската конституция“. Изпратеният от ООН Иван Шимонович отменя пътуването си до Крим, тъй като ситуацията не му позволява да стигне до полуострова.

„Международни наблюдатели“ в Крим по време на референдума са отделни лица, избрали да присъстват там или изпратени от партии с проруски позиции.  Това не пречи на руските държавни медии да представят белгийския националист и „сталинист“ Люк Мишел като ръководител на мисия на ОССЕ.

Руски медии твърдят, че между 70 и 135 от международните наблюдатели на референдума не съобщават за никакви нарушения. Проверка на Factcheck.bg не откри списъци на наблюдателите в руската Централна избирателна комисия. Журналистката Татяна Ваксберг пише за „Дойче Веле“, че България е била страната с най-голям брой наблюдатели.

Българските наблюдатели са петима

Петима български наблюдатели в Крим са изпратени официално от партия „Атака“. За Крим заминават също лидерът на партия „Православна зора“ Павел Чернев и лидерът на „Националистическа партия на България“ Симеон Костадинов. Тогавашният кмет на Тополовград, който е и новоизбран за пореден мандат през 2023 г., Божин Божинов и зам.-председателят на Общинския съвет Красимир Иванов също заминават като доброволци. Божинов не успява да цитира пред медии името на изпращата го организация. Пред Би Ти Ви бившият боксьор Живко Иванов заявява, че международна група заминава от Испания към Крим. По негови думи групата е подкрепена от руска паравоенна организация, в която членуват бивши войници и младежи, които преминават специално обучение. Сред българските наблюдатели на вота е и журналистът от вестник „Дума“ Александър Симов. Пред Петър Волгин в ефира на БНР той разказва, че в град Красноперекопск, където е наблюдавал гласуването, хора с автомати не е имало.

Изборите в Крим се следят и от представители на различни европейски крайнодесни организации, като например Бела Ковач от унгарската антисемитска партия „Йобик“, Евалд Щадлер, Йоханес Хюбнер и Йохан Гуденус от австрийската национално консервативна „Партия на свободата“, както и Емрик Шопрад от френската националистичска партия „Национален фронт“. Към този списък се присъединяват и представители на крайнолеви формации, например Татяна Жданок от Латвия – съпредседател на „Руски съюз на Латвия“, разказва още Т. Ваксберг.

Част от наблюдателите-доброволци заявяват, че не знаят кой точно организира заминаването им за Крим, като такъв случай има и в България.

Имало ли е нарушения

Според официалното становище на Европейската комисия за демокрация чрез право (т. нар. Венецианска комисия), прието през март 2014 г. редица обстоятелства поставят под въпрос провеждането на референдума в Крим според международните стандарти:

 –  Към онзи момент Украйна не е имала закон, който да регулира местните референдуми. Затова не е било ясно по какви законови правила ще бъде проведен референдумът;

 –  Масовото публично присъствие на (пара)военни сили не е благоприятно за демократично вземане на решения;

 –  Изразени са опасения, включително от ОССЕ, по отношение на свободата на изразяване в Крим;

 –  Периодът от само 10 дни между решението за свикване на референдума и провеждането на самия референдум е прекалено кратък;

 –  Върховната Рада (парламентът) приема декларация за независимостта на Крим на 11 март (пет дни преди провеждането на референдума). Това буди съмнение относно правните последици от референдума и безпристрастността на властите.

Същите причини бяха изтъкнати и по повод референдумите, с които Русия на практика анексира още украински територии през 2022 г. С голямо мнозинство Общото събрание на ООН обяви референдумите за „опит за незаконно анексиране“.

Съществуват множество доказателства, че вотът в Крим наистина е бил „под дулата на автоматите“.

За това свидетелстват както участници в събитията, така и самият руски президент Владимир Путин. 

Декларацията за независимост на Автономна република Крим и град Севастопол е приета броени дни преди референдума, на фона на засилено военно и паравоенно присъствие. Това е описано като „силно притеснително“ в доклад на Службата на Върховния комисар за правата на човека на ООН. Присъствието на военни сили е проблем, тъй като за провеждането на свободен референдум се изисква отсъствие или поне силно ограничено военно присъствие на противопоставящите се страни, както и неутралитет на публичните власти.

Въпреки че първоначално руският президент Владимир Путин и тогавашният руски посланик в ЕС – Владимир Чижов отричат присъствието на руски военослужещи в Крим по време на референдума, през април 2014 г. в интервю Путин признава, че руски военослужещи са били изпратени там: „Нашите военнослужещи, разбира се, застанаха зад силите за самоотбрана на Крим. Те действаха много правилно, но, както вече казах, решително и професионално“.

Путин: Да започнем работа по връщане на Крим в Русия

В документалния филм „Крим. Пътят към родината“ от 2015 г. Руският президент Владимир Путин разказва как в нощта на 22 срещу 23 февруари 2014 г. се обръща към колегите си: „Ситуацията в Украйна се развива по такъв начин, че сме принудени да започнем работа по връщане на Крим в Русия. Защото не можем да оставим тази територия и хората, които живеят там на произвола на съдбата под ботуша на националистите“. Във филма той разказва още как е разпоредил военните да бъдат подпомогнати от специални части от ГРУ, пехотинци и командоси.

Игор Гиркин, известен с името Стрелков, е бивш офицер от руската Федерална служба за сигурност и ветеран от войните в Приднестровието, Чечения, Дагестан и Босна. През 2014 г. води отряд, който влиза в Източна Украйна от Русия и превзема градовете Славянск и Краматорск. От май до август 2014 г.  е министърът на отбраната на самообявилата се Донецка народна република. В интервю от 22 януари 2015 г. той обяснява, че руските медии погрешно представят жителите на Крим като масово подкрепящи анексията. Със съжаление той разказва как голяма част от местната администрация и правоохранителните органи се противопоставят на референдума. Гиркин заявява също, че под негово командване бунтовниците са „събирали“ депутати в зали и е трябвало „насилствено да карат депутатите да гласуват за присъединяване към Русия“.

Според доклад на Международния наказателен съд от 2016 г. „руски военен персонал е изпозван, за да се установи контрол върху територията, включително украински военни инсталации и правителствени сгради“. Според МНС след 26 февруари 2014 г. Украйна и Руската федерация са били в състояние на въоръжен международен конфликт, а ситуацията в Крим и Севастопол се определя като „състояние на окупация“.

Проверено:

Не е вярно, че по време на референдума в Крим през 2014 г. не са регистрирани никакви нарушения, както твърди Ваня Григорова, съветник от БСП в Столичния общински съвет и бивш кандидат за кмет на София. Референдумът в Крим не е признат от авторитетните международни организации. Той е проведен в разрез с международноправните норми и не е наблюдаван от експертна мисия на ОССЕ или друга легитимна организация. Т.нар. наблюдатели са поканени от Русия представители на партии и организации с проруска ориентация. Референдумът е проведен в условията на въоръжен конфликт и в присъствието на руски военни и паравоенни части.