ЕП с план за преодоляване на забавянията на големите транспортни проекти в ЕС

България сред добрите примери в Европа с реализацията на мащабния жп проект Елин Пелин – Костенец

Автор: Виолета Ашикова

Доклад на Европейския парламент алармира за драстични забавяния в реализацията на големи транспортни проекти в Европа, които са част от критичната мрежа на ЕС, която осигурява международния транспорт между държавите. В доклада се отчита, че Евросъюзът е изправен пред безпрецедентна ситуация, при която множество източници на финансиране трябва да бъдат усвоявани едновременно и че държавите членки често не разполагат с административния капацитет да се справят с цялото финансиране, което е на разположение, както в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, така и по линия на различни европейски програми.

Докладчикът на ЕП по резолюцията – евродепутатът от ЕНП Андрей Новаков, посочва пред БНР, че факторите за наличието на забавянията в реализацията на големи инвестиции в транспортната инфраструктура са комплексни и се основават на редица обстоятелства: закъснения спрямо предварително заложените срокове за изпълнение, промени в правилата и процедурите за инвестиции, попадащи в обхвата на няколко програмни периода, различни механизми за финансиране, увеличаваща се административна тежест. Новаков отчита, че средно за ЕС забавянето е около 11 години, а в България е дори повече и посочва примери с магистралата Русе – Велико Търново, АМ „Струма“, жп отсечката София-Перник-Радомир.

„Това е първият доклад по рода си, който пишем по темата след като войната в Украйна започна, след като инфлацията се появи в цяла Европа, след като цените на енергийните носители, на горивата, на суровините се повишиха толкова много. Той идва, за да адресира именно всички тези проблеми. Ето защо, аз мисля, че трябва да се адаптираме. И сега, когато предстои преразглеждане на многогодишната финансова рамка, трябва да кажем: всички договори, които са подписани с фирми, преди да се случват всички тези катаклизми, които връхлетяха Европа, трябва да бъдат отчетени и да бъдат със сигурност индексирани, така че фирмата да не фалира, ако изпълни проекта си, или със сигурност Европейската комисия да прояви разбиране и да намери начин да компенсира изпълнителите на този проект. Това от една страна, от друга, причините са разнородни. За жалост, част от тях са породени и от бюрокрацията, която съществува между европейските институции и националните – забавена комуникация, неразбиране на понякога сложния, технически и брюкселски език, който води до забавяне, до връщане на документация и прочие. Но наред с това, аз си мисля, че ако по време на дебатите по моя доклад, а и малко по-късно, по време на гласуването, получим сериозна подкрепа, докладът ще бъде изпратен до всички национални парламенти и се надявам това да даде импулс администрацията малко да се стегне и такива забавяния от по 10-11 години никога повече да не се случват“.

Господин Новаков, какви конкретни решения и препоръки съдържа този доклад на Европейския парламент?

„Това, което предлагам аз, за да избегнем подобни негативни ефекти върху европейската икономика, Европейската комисия трябва да има особен надзор над такива ключови проекти и да им осигурява бърза писта, техническа помощ, особен мониторинг. Значително повече правомощия и размах, тогава, когато говорим за мониторинг и контрол върху изпълнението на проектите, особено онези, които имат трансгранично значение и са част от международен транспортен коридор. Но най-големият фактор за забавянето остава политическият – да е ясно, че дори когато един министър замени друг, един кмет замени друг, вече одобрен проект, който е финансиран, и е избран изпълнител, няма да бъде забавян, спрян по някакви политически причини, встрани от финансовите, технологичните или някакви други. Аз вярвам, че в България също имаме негативни примери за това как компания, която е собственик на фризьорски салон, би могла да спре процедура за изграждане на високоскоростна жп линия, например“.

Как според вас многогодишната финансова рамка може да отчете и да прогнозира процента на инфлация, за да може да допълни финансирането на тези обекти, за да не се стига до тяхното забавяне? Тези пък проекти, с такова голямо финансиране, са изключително уязвими за корупционни практики.

„Точно така, щом Европейската централна банка може да следи толкова изкъсо инфлацията в отделните държави членки и ако даден проект е засегнат от нея, много бързо Европейската комисия може да индексира чрез анекс към вече сключените договори условията така, че дадената фирма да не се налага да забавя заплатите си и да не забавя плащанията към своите доставчици. Другото обаче, което е много важно, аз знам, защо се е случило – заради корупционни практики и заради много сигнали, заради нашия стремеж към повече прозрачност и санкцията на всички институции, е по отношение на парите: как точно са разходвани и за какво са отишли. Това е прекрасно. Въпросът е, че дори когато е свършено, никой не си задава въпроса: ама, чакай да видим сега този мост, който сме го построили, върши ли работа?“

Докладът на ЕП, наред с установените недостатъци и препоръки, приветства броя на успешните транспортни проекти, съфинансирани от бюджета на ЕС, и отбелязва по-специално въздействието на редица от тях в рамките на Евросъюза, сред които и български – модернизацията на железопътния участък Елин Пелин – Костенец от жп линията София-Пловдив на стойност 553 милиона евро.

За отсечката Елин Пелин – Костенец вече има издадено разрешение за строеж. Тя е най-големият железопътен проект, който е изпълняван в България.

<iframe width=“560″ height=“315″ src=“https://www.youtube.com/embed/U6lD2_TgkJo“ title=“YouTube video player“ frameborder=“0″ allow=“accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share“ allowfullscreen></iframe>

Евродепутатът Андрей Новаков отбелязва:

„Това е много добър пример, а ако включим и следващата отсечка, което би трябвало да се случи на малко по-късен етап, а именно Елин Пелин – Костенец – Белово, говорим за над 20 моста, вероятно за почти 20 тунела, за изграждане на подлези, надлези, на нови гари. В Костенец се изгражда цяла нова гара. И представяте ли си, когато Европейският съюз е решил да инвестира в нещо, което се случва веднъж на 100 години, и сега да имаме този шанс, и ние да го пропилеем заради административни или по-лошо, заради политически причини, е нещо, което не ми се ще да обясняваме на следващото поколение, че сме го допуснали като политици и като общество, само защото вече си даваш сметка, че можеш да живееш на 100 km от София, да работиш там и с този влак да пътуваш в рамките на 35 или 40 минути“.

Средно какво е забавянето там, господин Новаков, тъй като до 2025 г. трябва да е изградена тази отсечка?

„Имаше един период, малко след Ковид-19, в който имаше забавяне, и след това в едно от предходните периоди на служебното правителство също имаше забавяне. Виждаш, че просто не се строи. Това, което знам, около година, година и половина към този момент е забавянето. В момента виждам, че компанията, която работи, буквално денонощно има на разположение техника там. Надявам се, това да допринесе по-бързо да се случи“.

За това, че има забавяне виждат и жители на гара Елин Пелин. Проверката ни показа, че на перона на гарата се извисява билборд с информация за мащабния жп проект за над 1 милиард лева без ДДС, на фона на преминаващите стари вагони на българските железници и занемарената гара. Жителите обаче се надяват да дочакат модерното съоръжение и да се качат на влака, който ще се движи със 160 км/ч:

„Тук навремето имаше влакове през 15-20 минути, пълно, не можеш да се качиш, сега много се разредиха влаковете. За новия проект зная, че се прави, друго – нищо. Но знам, че ще е като влака стрела. Сега на Вакарел копаят тунел и бавно става“, казва една от жителките на Гара Елин Пелин. По думите й, много имоти се купуват за заводи. Къщи и апартаменти се изкупуват в района: „Къщи, я видят обява, веднага се купува, много народ бяга от София“.

Друг жител също споделя, че знае за проекта, но и смята, че се бави строителството: „Линията е готова от преди две години, засега нищо не се работи. Много пари струва, но няма да стане в срок. Но проектът трябва да стане, както с магистралите закъсваме, така закъсваме и с железниците. Върнахме скоростта на средно 60 km/h, а беше 120-130 km/h.“.

Убеден е, че модернизацията на линията ще е голямо удобство за хората: „И дъжд да вали, и бури да има, и силен снеговалеж, гъсти мъгли, макар и бавно, влаковете се движат. Самолети спират, кораби спират, магистрали затварят, влаковете не спират“.

„Дано стане за децата, ние, възрастните, и да не видим, за младите да има, трябва да стане“, пожела си гражданка.

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Материалът е продуциран от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.