Енергийно-зелените „правила на играта“ в плана за ЕС на Марио Драги

Автор: Силвия Петрова

Миналата година, докато икономиката на Европейския съюз страдаше от галопираща инфлация и растеж в застой, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен възложи на бившия гуверньор на Европейската централна банка и бивш премиер на Италия Марио Драги да изготви доклад как Евросъюзът може да възвърне преимуществото си. Дългоочакваният доклад за повишаване на конкурентоспособността на Европа беше публикуван преди седмица след няколкомесечно забавяне. (съкратена версия на документа ; подробна версия на кокумента)

Една от основните трансформации, които се предлагат, е въвеждане на съвместен план за декарбонизация.

„Най-голямото предизвикателство, пред което сме изправени в глобален мащаб, е промяната на климата. Нуждаем се от партньорство, за да се справим с него. Въпреки че Европа има една от най-амбициозните законодателни рамки в тази посока, това не е достатъчно“, призна пред БНР еврокомисарят по международното сътрудничество Юта Урпилайнен. И със сигурност планът, представен от Марио Драги и неговия екип, е амбициозен.

През 2002 г. разликата в БВП между ЕС и САЩ е била 15 процента, но днес вече е 30 на сто, което се дължи на разликата в растежа и продуктивността. За справяне с този проблем Драги очертава 170 препоръки и призовава европейските лидери да вземат трудни решения, за да се спре икономическият упадък и да се предотвратят социални конфликти.

„Искаме декарбонизацията да бъде източник на растеж. Ако всички политики са синхронизирани с нашите климатични цели, и това е голямо „ако“ – декарбонизацията ще бъде възможност за растеж. Но ако не успеем да се координираме, има риск тази декарбонизация да бъде в противоречие с конкурентоспособността и растежа“, каза Драги.

На голамите индустрии, като химическата, металургическата и хартиената промишленост, ще им струва около 500 милиарда евро да преминат към зелена енергия през следващите 15 години. За транспортния сектор, включително морския и авиацията, ще са необходими инвестиции от 100 милиарда евро на година от 2031-а до 2050 г. Това обаче носи със себе си не само големи разходи, но и възможности за намаляването на цените на енергията, обезпечаването на енергийната сигурност и възможност за водеща роля при разработката на чисти технологии.

Европейската комисия е изчислила, че са необхидими 584 милиарда евро инвестиции в електропреносните мрежи до края на това десетилетие, за да бъдат изпълнение амбициозните климатични цели. Предвижда се и страните членки да разполагат с кабели, които да позволяват 15 процента от произведената електроенергия да бъде достъпна за съседните страни. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че „трансгранични електропреносни мрежи“ са пример за „важните общи европейски проекти“, които потенциално могат да бъдат финансирани от едни увеличен еввропейски бюджет:

„Единственият начин да гарантираме дългосрочната си конкурентоспособност е да се отдръпнем от изкопаемите горива и да преминем към чиста, конкурентна и кръгова икономика. Усилията ни относно конкурентоспособността, трябва да вървят ръка за ръка с увеличаване на благоденствието за всички в Европа. Всички промени, които ще задействаме, трябва да са справедливи. Можем да награждаме нашия много успешен социален модел – социалната пазарна икономика.“

През миналата година 22 процента от общото потребление на енергия в ЕС е било от възобновяеми източници. Само по себе си обаче това не е достатъчно. Ако належащите проблеми не бъдат решени, „Европа ще умре бавно и агонизирайки“, предупреди Марио Драги:

„Европа е континент, където ценностите на Европейския съюз са просперитет, равенство, свобода, мир и демокрация в един устойчив свят. И Европейският съюз съществува, за да гарантира, че европейците са облагодетелствани от тези фундаментални права. И ако Европа не може повече да ги осигурява на хората, тогава ще изгуби причината, поради която съществува. И ценностите, които споменах, като климатът и растежа, са непосредствено свързани с нашите основополагащи ценности. Именно поради тази причина, това, което се опитваме да направим сега, има екзистенциален характер.“

Какви изводи трябва да се направят от поставените цели и задачи в доклада на Марио Драги относно енергийната трансформация и зелената икономика? Отговорът на Калоян Стайков – главен икономист в Института за енергиен мениджмънт:

„Най-накрая всъщност виждаме малко по-задълбочен и структурен поглед върху начина, по който работят пазарите и някои структурни предложения. Това са хубавите неща от доклада. Част от рисковете, които излизат от този доклад, са няколко в няколко направления. Първият е, че отново се поставя някаква цена на всички тези политики, включително на зелените политики. И тази цена въобще не е пренебрежимо ниска. Само този доклад прогнозира, че оттук нататък на година трябва да се харчат между 750 и 800 милиарда евро. И това е допълнителната сметка към настоящите инвестиции, към други оценки, които са свързани с декарбонизация, нови инвестиции във ВЕИ, инвестиции в мрежи, дигитализация на различни процеси и така нататък. И всъщност е много лесно, когато се постави такава цена, бизнесът и финансовите институции, а и политиците, да кажат „Това е положението, тези пари автоматично трябва да отидат за тези инвестиции“. В същото време докладът много ясно извежда на преден план, че голяма част от зелените цели, които Европа си поставя, са много по-амбициозни в сравнение с тези, които се наблюдават например в САЩ или в Китай.“

Има ли изненади в този доклад или по-скоро не, това ли е, което очаквахте? Появиха се и немалко критики към идеите в доклада на Драги, вие как смятате – частта за енергийната трансформация и зеления преход твърде амбициозна ли е, осъществими ли са всъщност тези цели? 

„Не бих казал. Докладът не е черно-бял. Аз не мога да кажа нито, че докладът е чудесен, нито, че е ужасен. Той си има своите силни и слаби страни и, честно казано, аз се радвам, че най-накрая виждаме малко повече внимание върху предизвикателствата пред бизнеса и пред политиките. Посоката е ясна и тя се вижда в цял свят – към декарбонизация, към по-чисти производства и към повече електрификация. Но различните региони, без значение дали говорим за Европа, Азия или САЩ, имат различен подход към постигането на тази цел. Докладът изважда на преден план интересни заключения, които са свързани както с развитието на пазарите в Европа, така и с необходимите инвестиции и със силните и слабите страни на нейната индустрия, които всъщност могат да доведат до много по-различни отговори от тези, които имахме през последните 10-20 години. Това е наистина важното според мен. Част от нещата са горе-долу преповтаряне на политиката, която сме имали досега, така че там наистина няма нещо изненадващо, но при другите наблюдения и заключения всъщност се наблюдава доста по-трезвен поглед върху предизвикателствата, пред които бяхме изправени последните години и съответно – възможни решения на тези предизвикателства. Като икономист и експерт Драги е представил една експертна визия. Много е важно сега политиците как точно ще трансформират тази експертна визия в конкретни политики, стъпки, пътни карти и всичко останало, с което сме свикнали.“

Защо толкова бавно се случват промените в енергийния сектор? 

„От една страна се опитваме да ускорим процедурите за присъединяване на нови възобновяеми източници, но от другата страна техническата инфраструктура, която трябва да ги присъедини и тях, и батериите, и евентуално някакви ПАВЕЦ-и, които могат да си построят, нови ВЕЦ-ове и така нататък, тази част от процеса е горе-долу непроменена. Всъщност просто преместихме един проблем от инвеститора, който се занимава с някакъв ВЕИ проект, към мрежовата инфраструктура, която обаче работи на пазарен принцип, тя е тотално регулирана и съответно зависи от регулаторните решения. Тези решения трябва да са по-бързи, да създават необходимите стимули, за да може операторът на мрежовата инфраструктура наистина да инвестира по-бързо в развитието на своята мрежа. Тук не става въпрос само за присъединяване на нови мощности, но и за дигитализация, и за създаване на така наречената „умна мрежова инфраструктура“, това е сложен процес. Когато това става бавно, просто преместваме проблема от едно място на друго и след 10 години най-вероятно ще четем някакъв подобен доклад, който казва, че инвестициите в мрежите не са достатъчни, ще ни трябват повече. Тогава най-вероятно ще видим и по-голям фокус върху газопреносната мрежа с развитието на производството, преноса и съхранението на водород. И пак ще се чудим защо става така.“

Нека да навлезем и в конкретиката – някои от точките в плана гласят „синхронизиране на климатичните цели“ и „общ план за декарбонизация и конкурентоспособност“ – какво точно означават тези неща и какво отражение ще имат в ежедневието на европейците, включително и на българите, ако и когато бъдат приложени? 

„Това е големият въпрос. Предполагам всички си спомнят годините в гимназията, когато трябваше да тълкуваме какво е искал да каже авторът. Тук ситуацията не е много по-различна, само че този път не сме ние експертите, които трябва да го направим, а трябва да са политиците. Важно е те как ще прочетат поставените проблеми и съответно препоръките в доклада и как ще ги облекат в нови политики. Първоначално съставът на Европейската комисия, но и първите й стъпки, ще ни дадат някаква представа в каква посока се мисли.“

Екипът на Марио Драги е описал и друго важно нещо – „намаляване на цените на енергоносителите и бюрокрацията“, като самият той отбеляза, че цените на енергията в САЩ са два-три пъти по-ниски, което е в тежест на европейските предприятия и европейската индустрия като цяло, и „подобряване на бизнес средата“ – те звучат много добре, но как може да се случат на практика тези неща според вас?

„Това са омразните на всички структурни реформи, за които си говорим от може би началото на века. Структурните реформи, които така и не дойдоха в Европа. По-скоро наблюдавахме някакви леки промени тук-там. Друга част от причините, и тя не е нова, е единият от огромните плюсове на САЩ – че те имат местен добив на енергийни ресурси. Европа е по-бедна на енергийни ресурси и съответно няма тези възможности. Но дори с енергийните ресурси, с които разполага, административните процедури са твърде сложни и съответно или забавят процеса, или в някои случаи направо го обезсмислят. Много често виждаме обвинения в посока на Зелената сделка – как едва ли не убива индустрията, но в същото време местни енергийни ресурси просто не се използват. Част от проблема е свързан и със самия начин, по който работят пазарите и специално газовият пазар, което е повече от очевидно. В един момент, преди години, Европа реши, че постепенно се отказва от дългосрочни договори с предвидими цени и минава към търговия в рамките на краткосрочните пазари, което към онзи момент изглеждаше съвсем обосновано. Тогава бяхме в период на намаляващи енергийни цени, съответно конкуренцията създаваше доста благоприятна среда за търговията и естествено индустрията и бизнесът се възползваха от тях. В настоящите условия с нарастващо геополитическо напрежение, с промяна на енергийните доставки – както източници, така и трасета за за тяхното доставяне, трябва да се намери някакъв по-стабилен вариант. Ситуацията очевидно се промени, някъде по-бързо, другаде по-бавно. И в тези нови условия Европа трябва да вземе ново решение как точно ще продължи да преследва своите енергийни и екологични цели.“

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.