Бяла черква: Забравеното родопско летовище, създадено от възрожденски революционери (ГАЛЕРИЯ)

Актуално Живот Култура Новини

Скътано в Родопите – достатъчно далеч, за да е спокойно и прохладно, но и достатъчно близо до Пловдив – е малкото китно летовище Бяла Черква. С интересна съдба и история, то днес е леко позабравено, но все още привлича туристите – предимно тези, които имат собствени вили там. Заровихме се в архивите и личните истории на местни, за да припомним историята на това красиво място. За да провокираме разговор за бъдещето му. Там и в момента са живи няколко над 100-годишни сгради, изключително достолепни и красиви, но обречени, ако някой не им обърне внимание и не ги спаси.

Красива вековна хижа на Бяла черква, намираща се в плачевно състояние

„Една от разликите между летовище и селище е, че в летовището няма гробища“, така започва разказа си за китната местност Андон Андонов – бивш областен управител от времето на Иван Костов. Той е наследник на революционера възрожденец Иван Андонов – и продължава традицията, която сродникът му е създал в родопското летовище.

„Прадядо ми е съратник на Захари Стоянов“, разказва Андонов, докато показа различни документи и снимки, които все още пазят връзката между двамата. Възрожденецът Иван Андонов, участвал в Априлското въстание, Съединението и преживял цялото развитие на България до 30-те, е сред създателите на курортното селище. Заедно със Захари, те посещават манастира, дал името на летовището „Бяла черква“.

Малко по-късно, то вече се оформя с вили една по една. Преди повече от 100 години пътят до там е бил много по-труден от сега. Но, докато днес разхлаждането в града е сравнително лесно, то тогава е било жизнено важно да се търсят по-спокойни места из планината. И ако стари извори пазят спомени как почти целият град се е изнасял към Родопите в летните пловдивски жеги, то към 1900-ата година бурният живот вече не е позволявал това да се случва толкова масово.

Все пак постепенно там се появяват първите вили. Именно тази на Иван Андонов, за съжаление – изгоряла, е една от първите. „Там, ако нещо се запали, докато дойде пожарната, вече го няма“, сподели наследникът Андон Андонов.

Заедно с вилата на Андонов се появяват такива и на други видни пловдивчани. Сред тях е видният род на Обрейкови, създателите на съвременния пловдивски панаир, също със собствен летен дом в Бяла черква.

Възторжени слова за красивата природа се пишат още преди повече от сто години. Около 1906 година съществува идеята за оформянето на мястото като официално летовище. След войните патетични разкази в пресата популяризират „Бела черква“. „Идете в Бяла черква, това е най-доброто, което мога да ви пожелая“, пише видният пловдивски историк и общественик д-р Александър Пеев преди век. Красивите поляни разкриват прекрасни гледки, а всичко се променя в приказна гледка, когато влезете в дъбовите и борови гори, разказва той.

Сто години по-късно Андон Андонов също разказва за прекрасните поляни. Чудесни за разходки или за бране на гъби. Природата не се е променила много. Курортът обаче е различен. Тогава е имало няколко магазина, няколко кръчми. По-късно, през социализма, когато много от богатите вили са с нови собственици, също има един голям магазин. Днес вече и това го няма, споделя Андонов. Но пак има живот – редовно семейства ходят и си почиват там.

Курортът е „възпят“ и от създателя на Пловдивското певческо дружество Ангел Букорещлиев. Във вестникарска дописка той споделя възторга от красотите на летовището. Но добавя, че пътят до там ще ви накара да проклинате деня, в който сте се родили – „ако искате да стигнете благополучно, трябва да тръгнете с аероплан“, пише той. Букорещлиев описва лошото състояние на манастира – няма удобства, а ако завали, тече отвсякъде. Фурната, пък, функционира само, ако самите летовници я запалят и управляват, оплаква се музикантът. Той отнася отговорността за лошото състояние на манастира към Пловдивската митрополия.

Ситуацията се подобрява от неговия разказ през 1921 година. Самият манастир получава силно развитие в последните години, като по времето на митрополит Арсений се строят две крила, едното обаче – недовършено, а след неговата смърт парите бяха пренасочени другаде, спомня си Андон Андонов.

В годините между двете световни войни курортът се развива най-усилено. През 1938 година за него вече се пише като един от най-уредените в страната. През септември 1940 година почиващите там посрещат новината за Крайовската спогодба и връщането на Южна Добруджа в пределите на България. Само Обрейкови са имали радио тогава, когато са чули за новината, цяла нощ са пирували на поляната, разказва Андон Андонов.

След 9 септември историята на курорта продължава, макар и по друг път. Вили са отнемат от оригиналните собственици, други се запазват, трети променят своя вид. Най-доброто развитие е, че заради военна база, пътят е качествено асфалтиран. Днес той отново е част от градския живот – или символ на опита за бягство от него. Вили там имат бивши кметове, къща поддържа и пловдивската Адвокатска колегия.

Това, което не се е променило за 100 години, е връзката с природата. Тя е ценна и полезна за всички – и все още са верни думите, написани през 1906 година пише тогавашен автор: „Тялото там укрепва, духът се ободрява и усилва, и нервите заякват“.

Споделете ни във:

10 коментара за “Бяла черква: Забравеното родопско летовище, създадено от възрожденски революционери (ГАЛЕРИЯ)

  1. Бяла Черква е магическо място за тези, които могат да го почувстват. През детството ми там бяха най-щастливите ми моменти. Моят прадядо Аргир Ангелов е построил вила с десет стаи за многобройното си семейство през 20-те години на миналия век. По-късно комунистите са я национализирали, ползвала се за почивна база на някакво учреждение. В нея е имало виенски керамични камини, които са били разрушени от другарите, за да си направят на тяхното място селски огнища. През времето, когато ние летувахме в курорта, бяхме на различни места – бараките на “Зърнени храни”, вилата на адвокатите или в манастира. Битови неудобства, носене на вода от чешмите, къпане в импровизирани “бани” – немислими днес, в ерата на СПА-то. Но не това е важното, а хората, които гордо се наричахме белочерковци (повечето от нас потомствени), обединени от красотата на мястото. Там са се заглеждали баба и дядо, впоследствие аз там се запознах със съпруга си. Място на сродните духовно и интелектуално. Там майка ми като адвокат по инициатива на Адвокатския съвет в Пловдив е участвала при залесяването на околните гори, които около 2000 г. бяха многократно опожарявани заради дървесина. После се появиха пишман туристи, които по цели нощи пиеха по поляните в съпровод на гръмка чалга и след себе си оставяха купчина боклуци. Някои от тях си купиха парцели и построиха бараки, които оградиха с бодлива тел, преграждайки поляни и пътечки. За късмет бяха поблазнени от по- луксозни земи, та оставиха планината в относително спокойствие днес. Родопите са вечни, но дребните душици не го разбират. Толкова по-зле за тях. А за нас, белочерковците, мястото остава свещено.

    1. Наистина магично място. Ходим през гората от Равнища по 10 пъти всяко лято. Качим ли се на билото и погледнем ли от там о, Боже, няма място по- прекрасно! Винаги сълзите от възхищението, от прелестта на юРодопа планина сами бликат от очите ми.Невероятно красиво място! А гледката! Целите Родопи! Няма такава гледка! Само човек без сърце и душа няма да почувствува великолепието на гледката. Природата не греши!

  2. Като един от собствениците на имоти в Бяла Черква и наследник на прадядо ми Хаджи Янко Аргиров Самаров, комшия на Иван Андонов съединиста се присъединявам към добрите коментари.курортътбялячерква е събирал хай лайфа на П-в и А-д в скромните им вили,за разлика от палатите на червената буржоазия днес в Гълъбово, Белащица.Марково…

  3. В сегашните години нещата са още по-лоши, през делничните дни се чуват постоянно резачките на дървосекачите от другата страна на бяла черква. Сечта е поголовна, доста от дърветата са заболели и изсъхнали, няма ново залесяване. Лифта не съм го виждал нивга да работи. Къщите са пред разпадане, само една нова която е показана на снимката е възстановена.

  4. Да, наистина “Бяла черква” е удивително място за почивка. Разказаното до тук е от спомените на един човек. Историята на курорта не е точно такава, каквато е описал автора. Поборникът Иван Андонов се е преборил с общинското ръководство в Пловдив и с връзките си в София е успял да прекара пътя от Пловдив за Бяла черква през с.Марково. От “благодарност” манастира в курорта му подарява място близа до стените му, където Иван Андонов строи вилата си и т.н. След 9 септември 1944г. всички частни вили бяпа национализирани и предоставени на различни предприятия и ведомства. Години се стопанисваха безотговорно. Извършваха се преустройства. Прекарваше се електричество, без елемнтарно спазване на правилата. Каптираше се изворната вода. Започна изсичане на вековна гора и т.н. След разрухата дойде време, когато собствениците и техните наследници започнаха да връщат заграбените имоти. Състоянието им беше окаяно. Който имаше възможност ремонтираше, други продаваха, трети оставиха вилите на милоста на времето. Вилите бяха многократно разбивани и ограбвани. Т.нар. МВР така и не откри нито един от обирджиите. Курорттът западаше. Много вили изгоряха, други рухнаха и т.н. Едва ли е във възможностите на Община Куклен да възроди поне водоснабдяването и електрификацията, да подобри основните пътища в самия курорт. Трудно много трудно ще се възстанови предишната популарност на това райско място.

  5. По липса на тематика (и на негови читатели) из Града, Фьодор милият тръгна да обикаля околностите със щракалката си и да скимти
    МНОГОСЛОВНО.
    МУТРИТЕ – ВЪН!

    1. Аз също съм летувала като дете Това е райско кътче Там човек релаксира и пълни със енергия за цяла година Билките които са в изобилие те зареждат цяла зима

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.