АктуалноЗабравеният градНовини

Архивите разказват: Пловдив има проект за трамвайна линия от 1892

9 години преди да бъдат пуснати трамваи в София градът под тепета е планирал първата си трамвайна линия, която трябвало да свързва Първото българско земеделско-промишлено изложение с гарата

От години Пловдив търси своите екологични транспортни алтернативи. Едното често срещано предложение е за трамваен транспорт и винаги за този вариант се чуват много гласове „за“ и „против“. От вчера има вероятност това да се случи, след като местният парламент заложи в ПИРО проектирането и изграждането на лек релсов транспорт. Още по темата четете в

Трамваи ще дрънчат в Пловдив

Интересното е, че разговори за трамваи в градския транспорт се водят още след Освобождението…

Проект за трамвайна линия в Пловдив има още през април 1892 г., 9 години преди да бъдат пуснати трамваи в София. Предвиждало се е първата трамвайна линия да бъде пусната по време на Първото българско земеделско-промишлено изложение с маршрут от железопътната станция до централния вход на изложението. Трамваят е с мотор движен с петрол. Предложението за изпълнение е било на „Източните железници“.

Второто предложение за трамвай е през април 1898 г. Отново три години преди да се пусне първия трамвай в София. Общината на гр. Пловдив обявява търг за изграждането на трамвайна мрежа в града. Френското дружество Compagnie generalle de Construction ef de Wagons Lits печели концесията и предлага целия град Пловдив да се освети. За да бъде рентабилно предприятието в малкия по това време град, се предлага също една от линиите да продължава до близкия Станимака (сега Асеновград) с електрически трамвай. Създаден е и проект на линията.

Не са ясни причините в рамките на 6 години да пропаднат и двата проекта.

През 1930 г. общината получава ново предложение от германска фирма за построяване на трамвайна линия с концесионни права за 25 г. и отново предложението не се осъществява. По същият начин се проваля и предложението на френска фирма да направи трамвайна мрежа в Пловдив през 1933 г.

Музеят на Техническия университет в Берлин пази забележителен документ. Той е свързан с Пловдив и е от далечната 1942 г., когато немският архитект Херман Янсен предлага смело и авангардно решение за града – трамваен градски транспорт. Екологично, чисто и перспективно решение! С него още в 40-те Пловдив е трябвало да има модерно решение за транспорта си.

Шест трамвайни линии прекосяват града от край до край в плана, който залага модерния за времето си електрически трамваен транспорт. Решението изглежда обещаващо от екологична гледна точка, но не и от икономическа, се коментира днес. В тези години Пловдив е малък град, трамвай в него е уместен, но едва ли е бил толкова нужен на гражданите му.

Схемата на арх. Янсен (пази се в Пловдивския архив) показва добро разположение на линиите и може да служи като основа за бъдещата разработка.

Те заобикалят хълмовете и стигат дори до… летище. То е заложено от архитекта на изток, там където днес се намира жп гара Тракия. Прави впечатление, че проф. Янсен вижда развитието на Пловдив предимно на юг и е задал силно разширение на града в тази посока. Дори го опасва с трамвайна линия.

Разбира се трасетата на арх. Янсен в днешно време вече са неосъществими. Те са потънали в новата транспортна мрежа на града. Но въпреки това, замисълът на проф. Янсен е уникален! Размах, правилна визия за бъдещето на града, добро съчетание на практичност и естетика – това са част от позитивите на проекта, твърдят експерти. Ако беше реализиран, Пловдив щеше да има нормален градски транспорт още през 40-те години на ХХ в. При това по немски модел. Проф. Янсен е популярен в Германия, като автор на първия цялостен план за Берлин.

Някога немският градостроител е мислил и по въпроса как да свърже Главната улица с върха на Сахат тепе. Идеята се реализира по-късно от арх. Желязко Стойков, който проектира прекрасната стълба на „Каменица“, с идеята тя да наподобява тази на площад „Испания“ в Рим.

Обществената система у нас се променя, с нея и приоритетите. Немската инженерна мисъл излиза от „мода“ и остава в шкафовете на градостроителите. А резултатът от този „провал“ рефлектира върху пловдивчани.

Сега редица кандидати за градоначалници отново повдигат темата за екологичен градски транспорт.

*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

 

** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.

Още за книгата му може да видите ТУК.

Таня Грозданова

Журналист с близо 30 години опит, който работи интензивно по… More »

8 коментари

  1. Това са били само оферти, от споменатите фирми. Общинарите /по онова време/, не ги приемат, поради шума, от релсовия транспорт. Мисля, че са постъпили правилно.

    1. Аз пък мисля, че не са постъпили правилно. И в София имаше шум от релсите и къщите се тресяха, но след ремонта вече не е така. Постъпили са много недалновидно дори.

      1. Живея в Пловдив и проблемите на София, не ме вълнуват особено! Тролейбусният транспорт беше в класи над релсовия, но въпреки това го премахнаха.

        1. За сведение на колегата „АЙЛЯК“ (=ЗаспалМуйкоФсламата=) един от най-скъпите спомени от студентстването ми в Шопска София беше скърцането на трамвая НА ЗАВОЯ И „ДРЪНЧЕНЕТО“ когато успях да се преселя в Центъра от общежитието в Дървеница.

          Благодатната тишина на Мичкюр можеш да си я натикаш във …именно

          1. „Мичкюр“ не е ли сегашното Коматево? И не, не съм там, но започвам да си мисля, че няма нищо лошо, човек да живее там, ако не сега – след няколко години, когато градът ще оскотее съвсем!

    1. по стъпалата водните ефекти са КОФТИ ИДЕЯ извън проекта на Буби Стойков, засл. арх.

      Има ги из Пловдив едни ТНТМ самодейци активисти (да пази Господ от работливи глупаци!) които така го „подобряват“ със Седмо-Осмо Тепе, със Доматени ефекти над Джамията и …изг7зици

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина