Защо българската краставица е с 10-годишен рекорд на цената

Под тепето представя основните причини довели до поскъпването

Често българските зеленчуци са препродавани няколко пъти, преди да стигнат до крайния потребител

Стефка Георгиева

Ценообразуването си е жива наука, а изчисленията за точната цена на даден продукт не е никак лесна задача. Големите фирми откриват цели отдели за целта. Българските производители, обаче, не практикуват корпоративния метод и сами определят цените на продукцията си. Всъщност, цената на килограм плодове или зеленчуци, която се поставя от самите производители е различна от тази по етикетите на магазините. Обичайна практика по родните ширини е цялата продукция на даден земеделски производител да се изкупи от една фирма, която препродава по веригата на две –три и повече по-малки и така към някой доставчик до магазините.

Наболял проблем в това отношение е настоящата цена на българските краставици, които струват почти колкото килограм свинско месо и по-конкретно – защо нашите са по-скъпи от гръцките, например? Нищенето на тази тема има няколко аспекта. Отбелязваме само, че нямаме претенции това да е подробен анализ на земеделската дейност, но ще се опитаме да внесем малко повече светлина по темата.

Нека започнем от самия процес на производство. В другите страни, като в това число включваме и Гърция, работата в оранжериите до голяма степен е механизирана, което намалява значителни нуждата от жива сила и труд. От своя страна, това намалява разходите на самата фирма по засаждането и отглеждането както на разсада, така и на самите растения, което неминуемо влияе върху ценообразуването на продукцията.

В модерните оранжерии целият процес по обработването на земята, торенето, поливането и поддържането на еднаква температура във всяко едно от помещенията е механизиран. У нас това може да се види само в отделни обекти и то не напълно. Често земята се обработва от специална техника, но торенето, поливането и грижата за растението се извършват от хора, които получават заплати за целта. Отоплението също не е особено модерно. Малко са оранжериите, които се отопляват на газ. Повечето ползват твърди горива, които не само замърсяват въздуха, но и наемат хора за тази работа. Такъв ярък пример е производството на цветя, специално в нашата област.

Вторият аспект, който трябва да разгледаме е моментът на излизането на продукцията  на пазара. Бананите от Еквадор, краставиците от Гърция и доматите от Турция започват своето пътуване доста преди да са станали годни за консумация. Те се берат зелени и процесът на зреене започва по време на пътуването в специализирани за целта камиони. Това значително съкращава периодът за грижа на всяко едно от растенията, което съответно намаля и разходите за наторяване, поливане, човешки труд и прочее. У нас, обаче, беритбата започва тогава, точно когато трябва – когато плодовете и зеленчуците не са узрели напълно, но са годни за консумиране. Така един българин, освен че сам се грижи за своята продукция и наема платени работа ръка, защото инвестицията в механизирането на процеса е твърде скъпа, така той влага повече средства и се грижи по-дълго за растението (обикновено около 10-15 дни по-дълго).

Няма как да не засегнем и дистрибуцията. Без значение дали сами доставяме стоката или има фирма посредник – разходите са си разходи. Големите фирми вносители у нас, обаче, не си играят и си имат цели звена, които се занимавам само с дистрибуцията и интернационалното пътешествие на храната, която слагаме на масата си. Това, от своя страна, не им налага да препродават продукцията и не я оскъпява допълнително. Нашенци, обаче, не могат да обикалят цялата страна, защото първо нямат времето и второ – нямат възможността да обикалят надлъж и шир, за да продават директно на потребителите. Изключение правят малка част от хората по тържищат, но дори те не винаги са самите производители.

В следствие на всички гореизброени се получава следното – българската краставица струва 4.50 лева, а гръцката 3 лева. Заключението – нашенецът е вложил повече труд, грижил се е по-дълго за растението, ръчно е обработвал земята, торил, поливал и плевил бурените около коренчето и е нормално да иска трудът му да е по-добре заплатен.

След голямото обществено недоволство, породило се по темата, и след нашия кратък анализ, е време и за коментара на родните институции. Според Центъра за икономически анализи на селското стопанство, цени на зеленчуците се покачиха с около 40% през последните 3-4 месеца. У нас са безпрецедентни, но са в синхрон с Европа. България произвежда повече краставици, отколкото други страни, така че може да се каже, че цените до голяма степен се определят в страната и не са повлияни от външен натиск. От Държавната комисия по стоковите борси и тържища, заявяват, че проблемът е в продължаващото ниско потребление, заради което производителите се опитват да продават качествената стока на максимална цена. Нашето производство е едно от най-енергоемките и цените са високи заради високите разходи. Вносната продукция регулира пазара, допълват още от комисията.

Остана само един въпрос, който все още не сме коментирали, а именно – чии краставици са по-вкусни, българските или гръцките? С отговорът е възмутително кратък – ами еднакви са. Вкусът на плодовете и зеленчуците се определя от това дали са третирани с химикали, с какво са торени и прочее. Ако искате да се храните с наистина вкусни зеленчуци, изберете сезонните, иначе само ще си представяте, че храната ви има вкус и аромат на краставица, домат или ягода.