Пловдив е бил предмет на изображение в литературата още от Средновековието – тогава предимно в пътеписния жанр. След 1878 г., поради концентрирането на българския литературен живот в столицата на Източна Румелия, тук се базират всички активни писатели, издатели и книжари. Още в тези години – места от пловдивския ландшафт се превръщат в литературни топоси в творчеството на Иван Вазов, на Константин Величков и др. Дори и след като столицата на обединена България се премества в София, Пловдив остава любимо място за гостуване и сказки на всички големи поети и писатели и те продължават да се вдъхновяват от духа и атмосферата на Града под тепетата.
Водач на литературната ни обиколка, организирана от издателство Летера в рамките на събитието Духовни маршрути в Пловдив, е доц. д-р Младен Влашки, а за начална точка е избран Седмият хълм, като едно своеобразно средище в града ни не само в миналото, но и до днес. Той е хълм на духовността, артистизма, паметта, радостта от живота, насладата от красотата, таланта да се живее и създава изкуство. Разположен е в „триъгълника” от знакови за националната ни култура места – Римския стадион, входа към Стария Пловдив и Джумая джамия. На крачка от входа към Стария град е и музеят на реформатора на българската модерна образователна система и баща на българското книгоиздаване – Христо Г. Данов. Начинът, по който изглежда в момента, е по проект на на пловдивския художник Атанас Хранов и представлява покриване на градинката в центъра с каменни павета в концентрични кръгове. Между тях с чугунени букви и слитъци са изписани имената на видни български автори, творили в Пловдив, и части от техните произведения, създадени също тук.
Друго знаково място, свързано с българската литература и Пловдив, безспорно е култовото кафене Кристал, в което днес се помещава известен рок бар. Там е било събирателната точка на пловдивската бохема и любима локация за редица известни писатели и артисти. Особено популярна по онова време била т.нар. „салфетъчна“ лирика, с която често творците на словото се подкачали помежду си и често закачките ставали доста пиперливи.Видни представители били хумористът Здравко Попов и неговият приятел и съмишленик Константин Павлов.
Снимка: Димитра Лефтерова
С Пловдив е свързан и един от най-великите романи в българската литература, донесъл на автора си международна известност. „Тютюн“ е написан в Пловдив. В града, като доцент по анатомия и физиология на домашните животни в Агрономическия факултет, Димитър Димов е живял на няколко места – в Търговската гимназия, където се е намирал първоначално факултетът, в т. нар. Занаятчийско училище, днес ПГ по вътрешна архитектура и дървообработка (в ъгловата стая с балкон) и за кратко на улица „Антим І“ № 14 . Тук, в тая среда на богати хора, на матинета, журове, големи сделки и драматични обрати, Димитър Димов открива някои от прототипите и черпи своите идеи за романа си – натрупва впечатления от тютюневите складове и работниците в тях.
Повече може да прочетете в дигиталния гид под тепетата Lost in Plovdiv.
