Източник: Factcheck.bg
Автор: Елена Фурнаджиева
Войната в Украйна се оказа благодатна тема за неверни твърдения, манипулации и дезинформация по време на предизборната кампания за Европейски парламент.
Основното внушение, което тенденциозно се насажда е, че Брюксел не иска мир в Европа и че ЕС вече участва пряко във военния конфликт и това изправя света пред Трета световна война. Подклажданата от проруски медии и канали в социалните мрежи кампания целеше отслабване на подкрепата за Украйна, всяването на страх сред европейските граждани и затвърждаване на позициите на крайнодесните партии.
По данни на платформата Elections24 на Европейската мрежа на проверителите на факти EFCSN разобличените дезинформационни послания с фокус войната в Украйна по време на кампанията за избор на ЕП са били най-много – 357. В тази бройка не са включени опровергани неверни твърдения, които косвено засягат национални политики по отношение на Киев или атакуват държавни лидери, така че всъщност публикациите са доста повече.
В портала са събрани над 2400 публикации от над 40 проверители на факти, членове на EFCSN. Базата данни акцентира върху проверките на твърденията, свързани с бъдещето на ЕС по теми като миграция, изменение на климата или сигурност и отбрана. Другата най-атакувана тема е европейският Зелен пакт.
Невярното внушение, че всички държави от ЕС са страна във военния конфликт в Украйна, намери почва за развитие след изявление на френския президент Еманюел Макрон през февруари, че не е изключена възможността войски на НАТО да бъдат изпратени на украинска територия. И въпреки, че лидерите на страните членки на ЕС не припознаха идеята, а генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг категорично изключи такава вероятност, манипулативният разказ, че ЕС вече участва във войната намери широко разпространение. Макар и доста сходен наративът не беше хомогенен във всички държави. Проверителите на факти от EFCSN идентифицираха различни неверни послания, таргетирани според съответната държава.
Най-често използваните неверни твърдения по темата са свързани с изпращането на войници от европейски държави и най-вече от Франция, които да се сражават срещу Русия. Разпространението е с различен интензитет в периода февруари-началото на юни, като с приближаването на изборите за ЕП публикациите с този тип невярно съдържание се увеличават.
Два месеца преди европейския вот най-много публикации доказват, че не е вярно, че Франция набира войници и вече е изпратила войски в Украйна. Френските власти, разкриха фалшив сайт, който от името на Министерството на отбраната набирал 200 хиляди души за включване във войната. Испанските проверителите на факти от “Неутрал” са събрали и развенчали и други пропагандни наративи за предполагаема мобилизация. Със същите неверни твърдения се сблъскват и журналистите от Македония и доказват, че на територията на страната не се набират бойци за Украйна. В началото на годината журналистите от литовската медия “Делфи” разкриха несъстоятелността на публикации в социалните медии, в които се твърди, че Сеймът “тихо и тайно е взел решение да изпрати литовски войски на украинския фронт” и е определил, че необходимият брой войници трябва да достигне 100. Всъщност става дума за решение за включване на литовски военни в международни обучителни мисии.
Неверният разказ за ескалация на войната в Украйна от страна на Запада е подхранван от множество неверни публикации за фактическото включване на ЕС и НАТО в конфликта с въоръжени сили. Испанските журналисти от “Верифика” опровергават информациите, че Франция „официално“ е изпратила първите 100 войници от 1500-те, които очаква да разположи на фронта в Украйна, за да се справи с руската инвазия. Гръцките проверители на факти оборват твърденията, че първите френски войници, изпратени в Одеса, са загинали по време на руска бомбардировка като подчертава, че френски военни не са изпращани в Украйна.
Видеозапис, разпространяван в социалните мрежи, се опита да внуши, че в граничната зона между Украйна и Молдова има присъствие на германски военни. Журналистите от германската информационна агенция DPA опровергаха тези твърдения, като показаха, че полицаите с германски униформи са служители на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) и подпомагат работата на молдовските си колеги по силата на споразумение. Отхвърлено беше и невярното твърдение, че танк със знамето на ЕС е забелязан на територията на Русия.
В социалните мрежи в България масово се разпространиха клипове и снимки на войници и военна техника, пътуващи в различни части на страната. Кадрите бяха използвани за прокарване на внушения, че войниците и машините пътуват за Украйна и че България и НАТО се готвят за война. Factcheck.bg разкри недоказуемостта на тези твърдения и показа, че наративът се разпространява от самото начало на войната и цели да подкопае подкрепата за Украйна сред българското общество.
Стряскащи видеа, внушаващи, че светът се готви за Трета световна война, се появиха и в Унгария. Още в края на февруари журналистите от унгарската медия “Лакмус” разкриха мощна дезинформационна кампания на стойност 100 хиляди евро, разпространявана чрез проправителствения канал Мегафон. Ядрена война, жени, които правят гранати и сглобяват танкове, унгарски войници, които се бият на фронта – това е част от съдържанието на 29-те видеоклипа, публикувани във Фейсбук с основно послание “въвличат ни в възможна Трета световна война“. Според клиповете единственият шанс да бъдат спрени “военолюбците” от ЕС е да не се гласува за тях на предстоящите избори. „Или те и война, или ние и мир! Трети път няма!“ призовава дикторски глас.
„Европа не иска мир“ е любимият фалшив разказ на популистките и проруски партии по време на предизборната кампания за ЕП. Той логично надгражда наратива за участието на ЕС във войната в Украйна и става особено популярен месец преди изборите.
Стрелбата по словашкия премиер Роберт Фицо в средата на май стана повод за поредно напомняне за “заплахата от война”. Редица проверители на факти разобличиха невярното твърдение, че в опита за убийства са намесени украински интереси, доказателство за което уж бил украинският произход на жената на стрелеца.
Пропагандният апарат на Кремъл се опита директно да направи връзка между покушението срещу словашкия политик с отказа му да подкрепи оръжейна помощ за Украйна, която “противоречи на мнението на „ястребовите украинофили“, доминиращи сега в Европа”.
Сходен наратив беше идентифициран и от испанските проверители на факти.
Неверните твърдения за „милитаристичния начин на мислене на евроатлантическия елит“ и предстояща война между НАТО и Русия бяха подети от информационни сайтове, политици и различни канали в социалните медии на фона на предизборната кампания и в България. Factcheck.bg установи еднаква риторика в изявленията на българския президент Румен Радев, унгарския премиер Виктор Орбан и проруските партии в България по отношение на военната помощ за Украйна и всяването на страх от “неизбежността” на войната в Европа.
Попадналата в списъка на издирваните от Русия високопоставени политици, министър-председателка на Естония Кая Калас, също беше невярно обвинена, че e заявила, че нейната държава и ЕС не искат мир с Русия. Проверители на факти от Албания опровергаха тази информация като доказаха, че думите ѝ са променени и извадени от контекст.
Журналистите от италианската медиа “Факта” представиха обширен анализ и на друг наратив, свързан с войната в Украйна – за неизбежното поражение от Русия, което се очаква да претърпят Украйна и поддържащите я държави.
Някои от дезинформационните послания, проследени в платформата на EFCSN, атакуват нормативното несъответствие между оказваната военна и финансова подкрепа за Украйна с националното законодателство или пък умишлено приравняват договори на ЕС с устава на НАТО като поставят двете организации под един знаменател.
В Германия журналистите от АФП доказаха несъстоятелността на твърдението, че доставките на оръжие от страната към Киев нарушават Договора “Две плюс четири”, подписан през 1990 г. между Федерална република Германия, ГДР и съюзническите сили победителки.
Белгийските проверили на факти опровергават широко разпространеното в социалните медии твърдение, че ако Украйна официално стане член на Европейския съюз, Съюзът като цяло щял да бъде в състояние на война с Русия. Информацията е уж базирана на член 42, параграф 7 от Договора от Лисабон, като манипулативно се прави аналогия с член 5 от Устава на НАТО. Държавите членки на ЕС никога не са тълкували двете разпоредби като еднакви или взаимозаменяеми и не съществува правно основание, на което да се гради тенденциозното сравнение.
Проверителите на факти се сблъскват и с конспиративни теории за руската инвазия в Украйна. Журналистите от полската медиа “Демагог” опровергават твърденията, че войната в Украйна е фалшива, както и че конфликтът е “планиран от евреите”.
Другият основен акцент в дезинформационния разказ за войната в Украйна се фокусира върху европейските политики към бежанците от нападнатата страна.
ЕС е обвиняван в лицемерие в отношението си към бягащите от войната. Проверители на факти от Португалия опровергаха твърдението, че страните от ЕС “депортират украински бежанци, за да се бият във войната срещу Русия”.
До началото на април по-големият процент от антиукраинската пропаганда е съсредоточен върху бежанците от Украйна в държавите от ЕС. Брюксел и националните правителства са атакувани заради прилагане на “двойни стандарти” спрямо собствените си граждани заради бежанците от Украйна като целта е към тях да се създаде атмосфера на нетърпимост и да се постигне разделение в обществото.
В анализ на чешката редакция на АФП са идентифицирани основните опорни точки в този разказ и са изброени голяма част от неверните твърдения. Като например, че чешката държава помага на украинците да си погасяват ипотеките, че във Франция държавата планира да изтегли „500 евро“ от спестовните сметки на „всеки десети французин“, за да помогне на Украйна, че в Полша украинците ще имат право да гласуват на изборите и ще подкопаят автентичността на вота.
Масово се разпространяваха и неверни твърдения с цел да се дискредитират украинските жени като се атакуваха техния морал и семейни ценности.
Според Якуб Каленски, анализатор в Европейския център за върхови постижения за борба с хибридните заплахи (Hybrid CoE) в Хелзинки, целта на тази пропаганда е да отслаби решимостта на ЕС да помогне на Украйна и да засили антиимигрантските партии като германската AfD, Френската “Национален сбор”или Холандската партия на свободата. При вота на 9 юни тези партии постигнаха значителен резултат, като победата на крайнодесните във Франция доведе до насрочването на нови национални избори, а в Белгия до оставка на министър-председателя.
Друг анализатор – Анджей Козловски, експерт по киберсигурност и дезинформация в университета в Лодз в Полша казва: „В началото се смеехме на руската дезинформация, но статистиката показва, че подкрепата за украинските бежанци и имигранти в Полша става все по-ниска, както и подкрепата за изпращане на боеприпаси и оръжия в Украйна“. В Полша крайнодясната партия “Конфедерация” спечели 12% от гласовете за ЕП.
Антиукраинската реторика обаче не се оказа печеливша стратегия в държави като Унгария и Словакия. Там управляващите партии, които открито са на страната на Русия в конфликта, не засилиха или загубиха водещите си позиции на евроизборите.
Резултатите от вота за ЕП показаха подем на крайнодесните партии в ЕС. Каква ще бъде тежестта на техния глас в парламента зависи от възможността да изработят обща платформа за съставяне на коалиция. Но точно отношението към военния конфликт в Украйна и подкрепата за нея поставят една от основните разделителни линии между тях.
Тази статия е част от съвместен проект на 40 организации, воден от Европейската мрежа за стандарти за проверка на фактите (European Fact-Checking Standards Network) и цели да се бори с дезинформацията за европейските избори през 2024 г. Можете да научите повече на elections24.efcsn.com.
