Десетки се поклониха пред паметника на поета-революционер
Десетки пловдивчани почетоха паметта на Христо Ботев навръх 140-годишнината от гибелта на поета-революционер. Пред паметника му на колене застанаха военни, политици, много граждани, млади футболисти от школата на Ботев- Пловдив. Във военния строй за възпоменателната церемония се включиха ученици и членове на комитет Родолюбие, а слово произнесе носителят на Награда Пловдив в раздел „Художествена литература” Недялко Славов. Всяка година се случва нещо, което не знам да правят други народи по света- под звуците на сирените да замръзват млади и стари и така да отдават почестта си към своя духовен вожд. Как така един човек от плът и кръв прекрачва зоната на безсмъртието, какъв е този феномен, попита Славов и потърси отговора във възстановката на последния ден на Ботев на Вола, написана от Никола Обретенов в „Спомени по българските въстания”.
Малко след поднасянето на цветя и венци пред паметника на Христо Ботев, точно в 12 часа завиха сирените. А Пловдив буквално застина. Всички по Главната застанаха на място и сведоха глави в памет на поета-революционер и всички герои, дали живота си за свободата и независимостта на България. Никой не мръдна от мястото си. Хората по заведенията станаха от столовете си и застанаха мирно, клиентите и персонала на търговските обекти излязоха навън и също замръзнаха. По булевардите много от автомобилите спряха на аварийни, а шофьорите излязоха от колите си. Има две минути в годината, в които имаме шанса да се замислим, да замълчим и да потърсим отговори на някои въпроси. Защото тези сирени в момента звучат и като вой, предизвикан от нуждата от такива личности, като Христо Ботев. За жалост- няма ги, коментира пред наш репортер възрастен мъж, след заглъхването на сирените. 
