Градът ще кандидатства пред ЮНЕСКО с Голямата базилика
Обществено обсъждане на проекта предизвика голям интерес
Партньорите от Общината и Фондация "Америка за България" представиха на архитектурен съвет в КАБ – Пловдив Архитектурна концепция и проект за промяна на ПУП
Таня Грозданова
След изпълнението на проекта за консервация на Епископска базилика на Филипопол, който е изключителен приоритет на община Пловдив в подготовката за Европейска столица на културата 2019, градът ще кандидатства за включването й като обект на ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. Според плановете на партньорите в края на 2018 г. историческото бижу ще бъде разкрито в целия му блясък.
Десетки професионалисти, членове на гилдията и граждани изпълниха вчера вечерта заседателната зала на Камарата на архитектите в Пловдив, където се проведе представяне, архитектурен съвет и обществено обсъждане на проекта. Той бе презентиран от партньорите на Община Пловдив и главния инвеститор в начинанието – Фондация "Америка за България“.
Дошлите на сбирката имаха възможност да се запознаят с изготвените Архитектурна концепция и проект за промяна на Подробния устройствен план (ПУП). Проектантите и архитектите, ръководителите на археологическия и реставраторския екип отговаряха на въпросите на присъстващите. Колективът е избран с конкурс по документи сред общо 8 кандидатури още преди успешния съвместен проект за Малката базилика.
По време на обсъждането граждани и специалисти отправиха препоръки и редица въпроси към екипа специалисти. Архитектурната гилдия настоява сградата да бъде достатъчно ниска, прозрачна и естетически вписана от всяка гледна точка. Присъстващи изразиха притеснение, че отварянето на ул. „Средна гора“ няма да успее да поеме трафика в района. Всички обаче бяха на мнение, че безценният археологически паметник трябва да бъде експониран и че в плановете трябва да бъде дадено предимство на пешеходците и на презентирането на изключителното ни културно наследство пред комфорта на автомобилите в топ центъра на града. Изключително интересно бе изказването на уважаваната от всички арх. Румяна Пройкова, която заяви, че този проект е много труден и ще трябва да се направят редица компромиси заради уникалната локация, но той трябва да се изпълни на всяка цена, защото Епископската базилика е невероятно богатство за града.
Ще опитаме да се съобразим с всички препоръки и коментари на присъстващите, обясниха от своя страна проектантите. В момента конкретното предложение е изготвено заради нуждата от разширяване обхвата на разработката, което стана ясно по време на новите археологически проучвания по разкриване на северния кораб миналото лято.
Представяме нашето градоустройствено предложение, изготвено въз основа на анализите. Заданието е базирано върху археологическите открития, по които трябва да се проектира сградата. Финалната визия и функционална организация на сградата все още не са завършени, тъй като цялостното разкриване на обекта още не е приключило. Проектът за промяна на ПУП е съобразен с Общия устройствен план, Интергирания план за градско възстановяване и развитие, обследване на УПИ-1 и други, обясни арх. Милена Крачанова. Колективът е бил в контакт с водещи специалисти на ЮНЕСКО от няколко държави по време на проучванията и разработките.
Концепцията предвижда откритите два пласта уникални мозайки да бъдат експонирани в „светла и лека защитна сграда на две нива“. Покривът й ще играе ролята на част от площадното пространство, чиято най-висока кота е на ниво бул. „Цар Борис III Обединител“. Археологическите елементи ще бъдат експонирани на открито на мястото на двора на базиликата, а вътре в сградата ще бъдат издигнати част от йонийските колони, за да пресъздадат обемите на Раннохристиянската базилика. Двете нива на сградата заедно с покрива ще имат визуални връзки през светлинни кладенци на места, където липсват мозайки. Като цяло олекотената конструкция и прозрачният силует целят размиване на границите, плавни преходи и връзки между интериор и екстериор. В същото време сградата ще се идентифицира с артефактите, като се впише цялостно в архитектурния ансамбъл на квартала сградите-паметници в съседство и градоустройствените дадености на зоната.
Лесно е да критикуваш и хейтиш по принцип, без да предлагаш алтернатива как да стане.
Нищо вярно няма. Сградата влиза в груб дисонанс със средата и напълно скрива Католическата църква, а и гледката към тепето. Комуникационното решение създава проблеми, вместо да ги решава – задръствания, замърсяване на въздуха, целият трафик се прекарва покрай училището и поликлиниката заради каприза на Тотев и компания. И архитектурната колегия в огромното си мнозинство е против подобно решение. Там трябваше да има конкурс.
Дано скоро видим и можем да гласуваме за варитантите за визия на сградата.