Представяме една вълнуваща история за Палеонтологичния музей в Асеновград от блога „Блондинка в музея“. Оригиналния текст може да прочетете тук.
Трябва да ви кажа нещо. Имам суперсили. Една от тях е да смалявам и уголемявам хората. Мога да ви накарам да се почувствате като великани или като мушички. Днес ще ви смаля. Готови ли сте? Качвайте се в машината на времето, че ни чака дълъг, дълъг път. Предупреждавам ви – ще се почувствате странно – хем всичко, което виждате ще ви е някак познато, хем ще се различава от това, с което сте свикнали. Хем е слон, хем не е слон, хем е кон, хем пък не съвсем. А отсам-оттам ще профучават невиждани същества.
Пристигнахме! Добре дошли в саваната на България. Часът е 6.00 сутринта през 5 300 025 година преди Христа. Да, правилно прочетохте. Пет милиона, триста хиляди двадесет и петa година. Да се скрием в тези треви! Вятърът духа в другата посока и саблезъбият тигър, който тъкмо закусва с бебето на мастодонта, няма да ни усети. Две хиени дебнат и се надяват тигърът да се разсее, за да намажат от плячката. Ето ви биноклите. Насочете ги към блатото. Виждате два вида птици – плиоценска балканска патица и родопски глухар. Впрочем, глухарят, както ви изглежда тромав, така си е прелетял до наши дни през петмилионния времеви прозорец, без почти да мръдне. Само дето окраската му тук е по-ярка, със силни синьо-зелени отенъци и сребърни отблясъци. Като учителката ми по математика, която в махмурлийските си сутрини мажеше ярки сини сенки, за да скрие подпухналото. Тя добре щеше да се впише в блатото на плиоцена.
В далечината пасат стадо коне. Всъщност не са точно като днешните коне. Наричат се хипариони и са на конете прабратовчедите им. На дървото до нас се пощят разсеяни маймуни – мезопитеци. Жирафи и носорог с два рога допълват пасторалната картина. Десетки антилопи и газели отстъпват пред огромен мастодонт. Прилича на слон, но е по-голям и бивните му са извити навътре. Това е дейнотериум – в превод „чудовищен звяр“. Такова име му лепнал един немски палеонтолог, напълно неоправдано, защото въпреки големите си размери, дейнотериумът е миролюбиво тревопасно. Идва насам! Отдръпнете се! Но какво става? Той затъна и не може да се измъкне. Блатото полека го погълна! Не можем да му помогнем.
Време е да тръгваме. Захладня и земята започва да се тресе. Да оставим Родопите да се разчупят и да се разделят, да си оформят реките и долините. Елате с мен, за да ви покажа какво е останало от всичко, което видяхте току-що, след пет милиона години. Пак отиваме на гости, този път на един учител – Димитър Ковачев. Той е създател на Палеонтологичния музей в Асеновград.
Господин Ковачев живо се интересувал от онези далечни времена, които посетихме. Може би в сънищата си и той като нас пътувал до там. А в реалността често обикалял каменните кариери и терените, на които знаел, че има останки от древността. На тези свои експедиции вземал учениците си, за да разкопават най-различни образци. Коридорите на училището се превърнали в музей – над 40 хиляди фосилни находки! И то какви!
На 8 ноември 1965 година Димитър Ковачев и двама негови ученици отишли на експедиция в село Езерово до Първомай да търсят вкаменелости от мастодонти. Натъкнали се на част от бивник. Продължили да копаят и, кост след кост, разкрили огромен череп. Зад главата продължили да откриват още кости и разбрали, че няма да се справят сами. Обадили се в БАН и оттам пристигнал Иван Николов, заедно с професори от геологическия факултет и двама кинооператори, които заснели всичко на филм.
Ето къде се озовал дейнотериумът, който видяхме тази сутрин от машината на времето – в днешно Езерово. В света досега са открити само пет, но нашият е най-добре запазен, заради блатото, в което го видяхме да потъва. Консервирал се е там и хищниците не могли да го разкъсат и разнесат. Над 90 % от костите му са си по местата, за разлика от тези на другите находки по света. Например когато открили черепа на румънския екземпляр, селяните решили, че това е библейски гигант – свещена реликва, която носи късмет, и го разбили на много парчета, които пренесли по къщите си.
От БАН иззели костите, Иван Николов възстановил скелета и го изложили под купола на Софийския университет. Ако не сте ходили – непременно идете да го видите. Наистина сме като мушички. Животното е колкото двуетажна къща с тераса и декар двор! Димитър Ковачев останал с пръст в уста. Някакво даскалче от Асеновград. Какво разбира то от висша наука?! Учителят затрупал властите с писма. Според градската мълва, Тодор Живков накрая вдигнал ръце и му отделил бюджет да направи Палеонтологичния музей.
Всъщност, някои от постиженията на Ковачев надминават тези на мастити световни палеонтолози. Той открил единствените известни в света останки от изчезнал вид. Нарекъл го Kalimantsia bulgarica, на село Калиманци, където го намерил. Част от горната му челюст е изложена в Палеонтологичния музей в Асеновград. Животното било подобно на мравояд, с глава като купол. Защо ли? Ами мъжките са се удряли здраво по главите в борба за женска. Хранели се с листа и били дълги колкото лека кола.
Учени от цял свят посещават скромния музей в Асеновград заради безценните находки в него. През 2003 година американския професор Делсон, откривател на маймуната Месопитикус Делсони, дошъл в музея и ахнал, когато видял най-запазения скелет от този вид в света. В музея е и най-богатата в Европа колекция от хипариони, един от най-добре запазените черепи на саблезъба котка и единствените останки от птицаносорог (нов за науката род) в Европа.
Димитър Ковачев направил множество научни публикации и станал съосновател на Палеонтологичното дружество в България. Страстта му към изчезналите светове не го напуснала до края на живота му. Малко след като навършил 80, с кирка в ръка, той отново отишъл на разкопки, този път в Чирпан, където учените открили челюст, зъби и кости на прародител на човека, с около милион години по-стар от австралопитеците.
Откак Националният природонаучен музей към БАН е взел под крилото си Асеновградския палеонтологичен музей, положителните промени са впечатляващи. Остарялата и прашасала експозиция е освежена с цветни графични въстановки и табели. На места са разказани истории за животните и е посочено кои са уникалните експонати. Е, трябва да четете внимателно и да се взирате добре, но все пак е много по-интересно поднесено, отколкото беше преди десетина години.
Малкият музей в Асеновград е огромен – заради сърцето на учителя, който с любопитство и търпение ни отвори вратата към света, изгубен преди милиони години. А сега ви оставям да се върнете към естествения си ръст, че всеки от нас го чакат неговите си велики дела.
