Пистирос на река Марица е рядък град на гръцки колонизатори, който не е по морското крайбрежие
Крепостните стени на града може би са по-стари от пловдивските
Музеят предлага малка, но богата колекция от класическата античност и елинизма
Културно-историческото наследство на Пловдив е богато, но често оставя в сянка друго, много интересни места в близкия регион. Все пак историческото развитие на Пловдив е свързано с областта и градът е просто център на една част от Европа, пребогата на културни напластявания. Знаем, че Пловдив е бил важен и интересен град през Средните векове, но днес нямаме никакво материално наследство от този период – поне не и в града. Не е случайно обаче, че именно в близост до богатия Филипополис се появява Бачковският манастир, Асеновата крепост, църквата „Свети Йоан“ в Асеновград или други подобни обекти, които и днес съществуват и можем да посетим на половин-един час от града.
Един такъв любопитен обект в относителна близост до Пловдив е античният град емпорион Пистирос. Историята на града, чиито останки са близо до днешния град Септември, обаче може би е малко по-различна.
Свързваме историята на Пловдив с хилядолетното минало, но за действителна градска урбанизация и изграждане на крепостни стени преди IV век пр. Хр. и времето на Филип Македонски все още се спори. Със сигурност обаче столетие по-рано – през V век пр. Хр. е съществувал голям търговски център – именно въпросният Емпорион Пистирос. Възможно е неговите урбанистични структури и крепостни стени всъщност да са по-стари от тези на Пловдив.
Това е времето на класическата гръцка цивилизация – смята се, че Пистирос е създаден през втората половина на V век, когато се изгражда, например и атинският Партенон на Акропола. Гръцката цивилизация отдавна е започнала своята колонизация, но почти всички гръцки градове са по крайбрежието. Според археолозите Пистирос е град на гръцки колонизатори и това е рядко изключение изобщо за европейската история – или поне за разкритите до момента археологически находки.
Уникалното селище обаче има неприятна съдба. То е изградено на крайбрежието на река Марица, но с годините явно е пострадало от наводнения. Към края на III в. пр. Хр. той вече е пострадал и от нападения на келти. Наводненията вредят и на изследванията – известна част от селището е напълно загубена от реката.
Самото селище е обект на ежегодни археологически проучвания и не е съвсем достъпно за туристически посещения. С неговите първи проучвания се свързва името на полския археолог Мечислав Домарадски, който дълги години работи на Пистирос и публикува откритията си, но загива млад през 1998 година. Именно Домарадски открива Пистирос 10 години по-рано – през 1988 година, след което работи там до смъртта си. Археологическите проучвания продължават и до днес.
Самият археологически музей „Мечислав Домарадски“ е открит в град Септември през 1995 година и съдържа малка, но излкючително богата и интересна колекция от уникалния гръцки колонизаторски град.
В музея на входа посреща надпис, от който знаем и името на населеното място – Пистирос, както и детайли за неговото минало. „Емпорион“ се свързва с факта, че градът е бил по-скоро пазарен център. Откъде идва името Пистирос, както и други детайли обаче все още са обект на спор. Самият надпис върху камъка е разчетен, но като много други подобни случаи, е обект на различни дебати. Надписът, който най-вероятно е от IV век коментира взаимоотношенията с други градове, сред които такива на наследници на тракийския цар Котис I. Жителите на Пистирос вероятно са преселници от Тасос. Съществува и мнение, че камъкът е донесен от тях и се отнася до друго селище, а не това до град Септември. Самият надпис е открит преизползван за крепостна стена на по-късна римска сграда.
Във всеки случай останалите археологически находки говорят за сериозно гръцко влияние. Крепостните стени са в строителната техника, модерна за периода в класическа Гърция. Сред находките обаче има надписи и на тракийски жители.
Най-любопитното откритие и гордост на музея е на голямо съкровище от монети – сребърни и златни, от македонски владетели. В самия обект са открити много монети на тракийски и гръцки владетели.
Монетното съкровище се намира във второто помещение на музея, където са основните находки и експозиция. Там могат да се видят много находки от селището и снимки от работата на археолозите на самия обект. Освен много глинени предмети от бита са подредени и други интересни експонати – модел на керемиден покрив, какъвто явно са имали някои от сградите в Пистирос, или модел на тъкачен стан.
Независимо от малкия си размер, музеят в Септември предлага изключително интересни находки. Самото запознаване с историята на Пистирос – гръцки колонизаторски град, който не е по морското крайбрежие – е любопитен факт от тракийското минало. А пътят от Пловдив до град Септември е съвсем кратък за еднодневно посещение.
Това, че на един камък е разчетен надпис, не прави града „гръцки“. Още повече, нехарактерен за крайбрежната им колонизация. Само си представете – самичък град сред племена от траки (варварски според елините – не казвам гърците, защото такива е нямало тогава).
От друга страна – в статията се споменава за градеж, характерен за елинистичната епоха, но с тракийски надписи. Знае се, че траки са строили повечетосгради в древна Елада, защо тази техника да не ползват и у дома? И да си дялат и надписи на своя си език у дома. Странно е, обаче, защо тези надписи не са повод да се приеме, че градът е тракийски.
Ехоо умници ! Преди гърци в Пловдив е имало Траки !