ГласовеМнения

Зелен град ли е Пловдив? „Луд на шарено се радва”.

Димитър Герганов

Зелен град ли е Пловдив? А колко точно е зелен? Според общината на всеки пловдивчанин се падат 11,2 кв.м. зелена площ. Да приемем, че е така. Много ли е или малко? Кърджали например се хвали с 12 кв.м. на човек, докато от София обещават да  достигнат 26 кв.м. до края на десетилетието. Амбициите на столичани са разбираеми донякъде, доколкото градът се намира на „престижното” 29 място от общо 30 в класация на европейските зелени столици направена преди няколко години. Дори е обявяван за най-зелен в България – категория големи градове. Или има нещо сбъркано в тези класации, или навсякъде другаде положението в родината е трагично!?

     Повечето хора под „зелен град” разбират парковете, дърветата, тревните площи и въобще всеки храсталак оцветен в зелено. Вероятно не са и длъжни да вникват в дълбочина, но едва ли можем да кажем същото за общинските администрации. Принципно чиновниците, хич не обичат да споделят информация с гражданите, ала европейското ни членство ги задължава донякъде. Общо взето всяка българска община поддържа сайт – по правило зле организиран и клонящ към хаотичен, наблъскан с повече спам, отколкото полезна информация и направен на цената на 10 корпоративни портала, които биха могли да служат за еталон. Сайтът на община Пловдив е по-скоро приличен, но и там има залитания например по отношение на езика. Знаете ли какво е „сквер”? Не е дзвер със сигурност, а дума от руски, която може да се преведе и като малка градинка. „Братушките” пък са я взели от скуеър – англ. благоустроен площад.  Как ви звучи „изохрон на достъпност”? – аз си представям някакво фентъзи от типа „Крадци на време”. На този фон – „рекреационни функции” вече не може да ме уплаши, а само ме изпълва с религиозен плам…

     Особено съм впечатлен от раздел „Как да опазим въздуха в Пловдив в няколко стъпки” – в смисъл намерението е похвално и го споделяме всички, но ето какво ни се предлага: да се топлим от природата, да се придвижваме без автомобили, да пестим енергия, да ходим пеша, да пазим зеленото богатство и да чувстваме природата, да пишем от двете страни на хартиения лист и най-важното – да разпространяваме идеята! Чудесни пожелателни съвети приписани от някоя екологична брошура. Гражданите четат, трогват се, изпълняват и „заразяват” с идеята тези, които не ползват интернет, или не могат да четат.

     Според съвременните разбирания „зеленият град” е комплексна система от дейности насочени към подобряване на средата в цели  8 категории. Например ниво на въглеродни  емисии, увеличаване на дела зелена електроенергия, подобряване енергийната ефективност на сгради – тук да вметна, че става въпрос за много повече от прословутото саниране – концепцията на Запад вече е за „умни сгради”.  Също така транспорт, състояние на  водата – не само в чешмите, рециклиране на отпадъци и земни площи, качество на въздуха и цялостна екологична политика.

     Етикетът „зелен град” в началото излиза скъпо. В Пловдив един от най-големите замърсители на въздуха са печките с твърдо гориво. Когато праховите частици се комбинират с мъгла през зимата, получаваме „чудесен смог”, който прави дихателните ни органи на дроб сърма. Проблемът е констатиран отдавна и точка. Не се прави нищо. Преминаването към екологични пелети няма да зарадва хората, които ще трябва да бъркат в джоба си по-дълбоко, но ще означава повече здраве за всички! Така или иначе много от тях влизат в категорията бедни и получават ваучери за отопление. Ако от подпомагането в градовете бъдат изключени въглищата и дървата въздухът определено ще стане по-чист!

      Един от най-съществените елементи на „зеления град” е транспортът, където се  измерва не само дължината на линиите на градския транспорт, а и на  велоалеите, тяхната натовареност и не на последно място – дела на ходещите на работа пеша.  Дали в общината имат проучване извън натовареността на автобусите? Съмнявам се! Ами маршрутките, много от които всеки момент ще се разпаднат и са твърде далеч от екологични! Възлагаме надежди на новите велоалеи – чудесно, но ще упражнява ли някой контрол върху колите, които паркират отгоре? Тази неделя изброих точно 6-ма юнаци, разположили най-нахално автомобилите си на алеята пред Авеню! Ясно е, че няма как да се мине без „моркова и тоягата” – система от стимули и мерки за принуда. Например в администрацията и общинската икономика са заети повече от 2 500 човека. Биха могли да получават скромен бонус от 20-30 лева на месец към заплатите, ако се придвижват на колело или пеша, от и до работа. Общината може да опита да привлече към инициативата няколко големи работодатели, които да поемат същия ангажимент към своите служители и така лека-полека добрият пример да намери още последователи.

      В Амстердам всеки има велосипед и го използва по-често, отколкото автомобила си. Ние не сме холандци, няма да стане – ще кажат много хора. Е, в такъв случай няма защо дори да мечтаем за „чудесата”, които се случват в Копенхаген. Докато ние „приобщаваме” Марица, там са успели да направят водите на пристанището си толкова чисти, че изградените няколко плажа, получават престижната екологична награда – Син флаг. Трудно е за вярване, но във водите на порта, който приема хиляди кораби годишно, плуват хора! По Марица поне няма интензивно корабоплаване… В Стокхолм пък са „залитнали” в друга посока – оточните води на всяко домакинство са впрегнати да произвеждат биогаз – получената ел.енергия е достатъчна за работата на готварската печка в жилището. Загубени хора. Един познат казва – „Луд на шарено се радва”! Прав е – само не знам те ли са лудите, ние ли…?

   

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина