Урокът от Париж – да отговорим, преди да е станало късно!

Димитър Герганов

        Петък 13-ти, Париж. Скърбим за жертвите. Солидарни сме с парижани и цяла Франция. Изпитваме мъка за невинно погубените животи и отвращение към подлите страхливи убийци. Изплашени сме и ядосани. Всички нормални хора в Европа и по целия свят. Показваме го по различен начин – с цветята пред посолството и френския флаг на профилите във Фейсбук, със статуси и коментари… Спонтанно. Време за скръб и траур. За почит и смирение. Ала след няколко дни това ще отмине. И тогава какво ще правим? Ще чакаме следващия удар с надеждата, че точно на нас ще ни се размине или ще се изправим срещу тези, които заплашват живота ни и цялата ни цивилизация! И ще продължим ли да се заблуждаваме, че те са човешки същества, а не изчадия от Ада?

        Защото петък 13-ти в Париж не е първият път. Ню Йорк 2001 г., Мадрид 2004 г., Лондон 2005 г., … и това са само най-мащабните атентати в т.н. цивилизован свят. А Нигерия, Сирия, Ирак, Турция, Ливан… и още десетки други места и десетки хиляди животи! Тези няма да спрат, затова трябва да бъдат спрени. Още сега през тази година. Циреят Ислямска Държава /ИД/ трябва да бъде спукан, а всяка една пръска да бъде изгорена. Изпълнителите, вдъхновителите, спонсорите.

       Звучи ви твърде радикално? Така е. Ще се аргументирам. Атентатът в Париж се случва след екзекуцията на карикатуристите от „Шарли Ебдо” през януари същата година. През следващите десет месеца френските служби са поставени под голямо напрежение и според информации предотвратяват няколко сериозни нападения. Списъкът с радикализирани лица обаче е голям – споменават се над 11 000. Освен това въпреки високото си технологично ниво французите очевидно не разполагат с достатъчно полеви агенти вградени в джихадистките структури. Резултатът е петък 13-ти. Спорен е въпросът дали това е провал на разузнаването. Няма служба, която да е способна на 100% да предотврати терористични атаки. За съжаление. В такъв случай единственият логичен подход е войната да се изнесе при източниците. Защото се намираме във война, няма какво да се лъжем. Кой е врагът?

       Спонсорите на радикалния и изкривен “ислям” като начало. Тях обаче още три години ниски цени на петрола ще ги накажат далеч по-ефективно от въздушни атаки и ефимерни икономически санкции. Пък и там има твърде много политика, на която още не й е дошло времето. 

       Имамите в европейските джамии, които пропагандират джихад. Не е необходимо да влизат в затвора, защото и там ще бъдат опасни. Много от радикализираните стават такива точно зад решетките, а са влезли с малки присъди за дребни прегрешения. Тези „духовници” трябва да се лишават от финанси и гражданство и да се експулсират при вдъхновителите си. Не е демократично ли? – ами не е, но сме във война.

         ИД в Сирия и Ирак – между 20 и 30 000 убийци, които изтезават местните, налагайки им лъжливия си халифат. Могат да бъдат победени лесно. Въздушните удари ги тормозят, но не са достатъчни – необходима е и сухопътна операция. Има хора за тази работа. Кюрдите в Северен Ирак например вече ги изгониха от Синджар и почти прекъснаха връзките на джихадистите с Ракка. Нуждаят се от известно количество тежки оръжия и до месец заедно с колебливите иракски сили могат да освободят Мосул. В Сирия ситуацията е по-сложна заради различните интереси, но и там е възможно ИД да бъдат победени сравнително бързо.

         И точно тогава ще започнат големите проблеми. Значителна част от джихадистите няма да бъдат заловени, защото те по правило са страхливци и дори срещу равностоен противник бягат. Познайте накъде ще тръгнат? Една сериозна причина, защо политиката към бежанците не бива да остава в сегашния си вид. Освен това по непригодните европейски закони джихадист воювал в Сирия или Ирак, заловен във Франция или Германия, най-много да получи 4-5 години затвор. След това излиза и сещате се, нали? Но, и за тях има лекарство. Просто трябва да се връщат на местата, където са извършили престъпленията си. Местните знаят как да постъпят с тях. Звучи ми доста демократично.

        Никое от тези предложения не е политически коректно, но на война се взимат необходимите решения. Днес, а не утре или вдругиден, когато ще е късно!  Забавим ли се, ще ни излезе много по-скъпо! Цената, която ще ни се наложи да платим, ще включва – още атентати и страх, затворени граници и нарастващо влияние на крайнодесните. Европа, която никак, ама никак няма да ни харесва…