Алергиите, провокирани от пухчетата, предизвикват гражданското недоволство
Паулина Гегова
С идването на пролетта, дърветата цъфнаха, като направиха града по-красив. Няма нищо по-съвършено от природата и трябва да я ценим, и почитаме.
Неочаквано обаче, тополите предизвикаха неблагоразположението на много хора, защото страдат от алергия, причинена от безбройните пухчета, хвърчащи от короните на многогодишните дървета.
Наши читатели, сигнализирали за проблема, задават дори въпроса – трябва ли изобщо да ги има, с аргументацията, че в европейските градове те са забранени.
Трябва ли наистина тополите да се премахнат от градската среда или не? От една страна, предложението изглежда абсурдно. Все пак говорим за растителност. Не е правилно да се секат дървета. От друга, обаче, проблемът с човешките заболявания е факт, на който също трябва да се обърне внимание.
По статистика, всеки четвърти изпитва дискомфорт с настъпването на пролетния сезон. Първите симптоми на алергия към дървесен пух, се зараждат в тийнейджърска възраст – между 12 и 16 години. Оказва се, че веднъж развил алергия към пухчетата, човек не може да се отърве от нея за цял живот. Ако не се взимат мерки на време, възпалението може да премине в бронхит, синузит, че дори и пневмония.
Най-много тополи на територията на Пловдив има по продължението на двата бряга на река Марица. За едни те са прекрасна растителност, която обогатява района и представлява защитен пояс, за други са причинител на неудобства и здравословни проблеми. От години върви санитарна сеч на тополите, а от миналата година започна премахването на стари дървета, като Общината предвижда да бъдат заменени с нови, по-подходящи за градска среда. Всички премахнати дървета са минали през комисия и са били одобрени от експертните ведомства.
Друг проблем в сезона на цъфтежа е, че разходката по мостовете около Марица е свързана с множество полепване на въпросните пухчета по косата, ноздрите и очите.
Струва ни се, че тук дилемата е по-скоро морална и индивидуална за всеки човек. Изключително егоистично е да заклеймяваме биологичен вид, само защото ни причинява затруднения. Все пак не сме сами на тази планета. Но не може и да не признаем, че страдащите от алергии хора се измъчват именно от този биологичен вид, пък било то и не целогодишно.
Какво трябва да се направи в този случай? Кое е правилното и хуманно решение? Сеч или търпение и стискане на зъби, докато мине пролетният период?
Алекс, за какви мрънкалници говориш, ти виждал ли си някога човек с алегрии? Пловдив освен, че е с най-мръсен въздух е пълен с тополи и липи, които са едни от най-силните алегрени. Има достатъчно добри дървесни видове, подходящи за градска среда и спокойно тополите и липите могат да бъда заменени. Това ествествено няма как да стане изведнъж, но е достатъчно да има цел и стратегия. Засаждането на нови дървета най-малкото би трябвало да бъде съоб
И аз за свтофарите искам да знам, майна! Изтровиха ни копеленцата само и само да цунат паричките! Той Видов ден наближава, шибан тотьо!
Периодът, е около десетина дни, което не пречи да се изсекат тополите, както и останалите дървета. И като стана дума за статистика – искаше ми се да прочета, за „ползата“ от малоУМНИТЕ светофари, генериращи огромни задръствания, ефектът от които е целогодишен,
засяга цялото население на града, а не само „алергичните“.. За разлика от размножителния период, на тополите !
И аз изпитвам силен дискомфорт, когато се кача в автобус и вътре мирише на …Лошото е, че този проблем не е сезонен. А ако мрънкалниците са забравили какво е фотосинтеза, не е зле да си припомнят.