Режисьорът, дошъл от Холивуд в Пловдив: Тук се живее по-добре и по-приятно

Съжалявам, че не дойдох по-рано в Пловдив, влюбих се в града още в първия миг, разказва Стивън Люис Симпсън

Няма по-голяма цензура от тази на пазара, в България през социализма въпреки всичко сте правили филми, смята шотландецът

Стивън Люис Симпсън е шотландски кинорежисьор, който през последните години живее и работи в Холивуд – в Лос Анжелис, САЩ. След като се запознава с България и по-конкретно с Пловдив, преди малко повече от година решава окончателно да се установи за постоянно в Европейската столица на културата. Зад гърба си вече има както игрални, така и документални филми, а последният му – „Нито вълк, нито куче“, чиято премиера в България ще бъде в Пловдив има впечатляващите оценки от 4.7/5 в Rotten Tomatoes и 8.2/10 в IMDb.

Стивън Симпсън бързо се е влюбил в Пловдив, но след една година вече детайлно познава и истински се вписва в града, следи развитието на Капана и тенденциите в другите квартали. Срещнахме се с него в едно от обичайните за него места – бар „Котка и Мишка“, от където той работи от време на време. Според него Пловдив е идеално място за хора, чиято работа не е свързана с конкретна локация, тъй като местата за работа са изключително много и са удобни и приятни. За Стивън това е един чудесен и спокоен град, в който наистина можеш да живееш, да се свързваш с хората около себе си, и самият той дори съжалява, че не е дошъл по-рано.

Премиерата на „Нито вълк, нито куче“ предстои на 8 юни от 19 часа, когато ще се проведе и среща със Стивън Люис Симпсън в LUCKY Дом на киното, където филмът ще има и допълнителни прожекции. Ето и какво разказа шотландеца за киното, за живота в Пловдив и за индустрията:

– Шотландец, който работи в Холивуд – как от всички места на света стигна точно до Пловдив?

– Преди 6-7 години бях в София и останах по работа за около 10 седмици. Аз мога да работя отвсякъде и тогава се занимавах с постпродукцията на един документален филм. Много ми хареса там, но когато в последния уикенд с един приятел си направихме пътешествие и дойдох в Пловдив, веднага се влюбих в града. В момента, в който влязохме в центъра и си казах „Жалко, трябваше да остана тук 10 седмици, а не в София“.

Преди година и половина отново бях в Пловдив и открих, че тук е моят любим караоке бар (става дума за „Айвън Караоке Бар“), реших да дойда отново и така, вече малко повече от 1 година съм тук.

По един странен начин това е перфектното място за мен, предвид това как разпространявам филмите си.  В САЩ дистрибуцията отнема време, но в крайна сметка работата е доста праволинейна. Тук мога да наема повече хора, отколкото в Лос Анжелис. Имам си отбор и хора там, но така ми остава повече време да работя с киноразпространителите в Европа.

– „Нито вълк, нито куче“ е първият филм, който сам разпространяваш. Какви са трудностите и спецификите да се работи от разстояние?

– Тук повечето работа, която вършим е за САЩ. С филма сме били в 140 кина, половината от които сме ги уговорили, докато бях в САЩ или из Европа, но другата половина сме ги уговорили от България. А всъщност докато бях в Лос Анжелис съм работил основно от компютъра или по телефона. В България е различно, интересно е, че няма проблем с езика, който на други места в Европа е проблемно.

В САЩ е много много рядко някой продуцент да прави сам разпространение. В САЩ не мога да намеря случай някой филм, преминал през над 100 кина да се разпространява сам. Мел Гибсън стана известен със „Страстите Христови“ и „независимото разпространение“, но просто той имаше много пари и просто си нае разпространител, който да работи за него.

Цялото интервю четете в KAPANA.BG