Новите дрехи на царя – една история за учебници!

Гласове

Димитър Герганов

Ще пренаписват учебниците! Няма майтап – министърът обеща. Ура! Кошмарът на ученици и родители е към своя край. Най-накрая нещата си дойдоха на мястото. Учебниците вече няма да са скучни и написани на неразбираем език, всичко излишно ще бъде изхвърлено, а всичко липсващо – добавено. Чантите на първолаците няма да тежат като двойка тухли четворки, батковците и каките направо ще минат на електронни. Размечтахте ли се? Да, ама не! Конфликтните точки са повече от гъсто осеяно минно поле в Централна Босна. Не се шегувам – 20 години след края на войната 120 хиляди мини все още дебнат своите жертви. Защо не са ги разкарали досега? – ами, не е лесно. Когато са ги поставяли, са го правели набързо и не са съставяли подробни карти, затова процесът по разминирането е бавен и мъчителен. Рано или късно сапьорите ще успеят, което едва ли ще се случи с родната Просвета.

Като начало ще се хванат за гушите кой да пише новите учебници. Учените, за които по презумпция се смята, че са най-навътре в материята или учителите, които са близо до децата. Първите използват сух, академичен език често пълен с термини, които само те разбират. За вторите се твърди, че нямат достатъчно дълбочина на погледа и повечето са „изпушили” от дългите години даскалуване. Битката се очертава като безмилостно жестока, защото учебниците освен да образоват са и един прилично доходен бизнес. Към момента годишният оборот възлиза на около 40 млн. лева, които се разпределят между издатели, разпространители и автори. За всички тях изцяло нови учебници е блага вест сравнима с възкресението на Спасителя. Обикновено когато силите са изравнени се достига до някакъв паритет, който в този бранш се нарича – колектив. Смесената система учени-учители малко прилича на незабравимата подредба роднина-милиционер, затова едва ли е чудно, че получените резултати се доближават до тюрлюгювеч.

И така основната схема е наредена, ала проблемите тепърва започват. Трябва да се определят кои са нашите? В смисъл да са наши хора и да споделят „правилните” възгледи. Патриотично възпитание или имагинерни европейски ценности. Политическа коректност срещу историческа достоверност.  Симеон велик цар ли е или е водил само войни, които изтощават държавата. А как да определим черепа на Никифор –  авангарден моден писък съчетаващ естетика и възпитателна цел или обикновена проява на  варварщина. Хан Крум наистина ли е изкоренил лозята или става въпрос за някакъв измислен порив на трезвеност. Ако пък го е направил, кой е бил следващият владетел, който ги е върнал? Византийците лъжлив коварен архивраг ли са или многовековен съсед, по чийто пример сме си подредили държавата. А този Ивайло Бърдоквата някакъв Робин Худ ли е или дребен болярин добрал се за кратко до престола. Ами горкият Теодор Комнин тръгнал да се закача с Иван Асен II при Клокотница. Нарушил някакъв договор забит върху копие, а дали да не им обясним защо го е направил, ей така в едно изречение. Искал да ни завладее. Ми, не точно. Бил е коронясан от Българската архиепископия в Охрид и е смятал, че титлата владетел на България му се полага по право. Като се захванахме с Асеневци, дали да  разчоплим куманската връзка или на учениците ще им дойде в повече…

Средновековието обаче е лесна работа. Източниците не са толкова много, било е отдавна и няма сърдити. Виж, петте века са нещо различно. Турско робство или османско владичество? Хайдутите до 19-ти век борци за свобода ли са или хайдуци. Откъде се появяват тия чорбаджии дето не си знаят парите, па и се стискат да финансират комитаджиите. Градусът на напрежението видимо се покачва, ала това е нищо в сравнение с периода след Освобождението. Русофили, русофоби, преврати, въстания, катастрофи, терор, войни… все събития по които няма елементарно съгласие и еднозначна оценка в обществото. Как да ги обясниш? Вероятно не би било чак толкова трудно ако се излагат действителните факти и преценката се оставя на критичното мислене на учениците, но всъщност цялата образователна система се бори точно срещу това – мисленето!

Ама стига с тази история! Да не би на литераторите да им е по-лесно! Вазов бил архаичен, Ботев прекалено революционен, Гео Милев и Вапцаров – червени… Кои да влязат и кои да излязат? – направо Хамлетов въпрос. Още по-деликатен е казусът с творците от соца. Да ги зачеркнем нацяло или да оставим само дисидентите. За тези след 90-та пък направо не ми се мисли. Ако някои от тях трябва да пуснем в учебниците, ще настъпи истинска касапница. Тези с литературните награди срещу другите абонирани за сутрешните блокове, старите срещу младите, левите срещу десните и всички заедно срещу добрия вкус и скромността. Един обаче ще влезе при всички обстоятелства, защото този пич е навсякъде. Отскоро и на корицита на Ел.

Да не забравяме, че учебното съдържание  съвсем не се изчерпва с историята и литературата. Дали на учениците е необходимо познание за устройството на атомната бомба, което се учи по физика не се наемам да преценя. Уравненията по химия и Ломоносов обаче твърдо трябва да останат за неудоволствие на министър Танев, а също синуси, косинуси, тангенси и уравнения с три неизвестни, пълнене и изпразване на басейни, както и придвижване от точка А до точка Б като мотоциклетът се замени с балон – допълнително се изчислява и скоростта на вятъра. Водосборните басейни, изобарите и изотиетите, промишлените райони и видовете почви са стълбове на географията и са далеч по-полезни от някакви спорни знания за оцеляване в природата.

 Като цяло системата на преподаване в българските училища е модерна, микроклиматът, качеството на преподавателите и материалната база – изпреварили времето си и единственият проблем е в учебниците. Както вече споменахме – ще се напишат нови. Ура! Царят е гол!

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.