Мария Стоянова от КАБ: От една идея да превърнем кино Космос в място за култура, то се превръща в терен за търговски сделки

Архитекти са шокирани от това, което се случи с авторските права на знаковата сграда

Нека има нова сграда на ДПХ, но да се проведе архитектурен конкурс

Допускането на проектиране на инженеринг не би довело до нищо добро, защото там водещ е строителят

Във фондация Пловдив 2019 липсва архитект

Славена Шекерлетова

Кино Космос и сградата на дружеството на пловдивските художници в Пловдив на ул. „Гладстон“ са две от местата в града, чиято съдба предстои да бъде определена в най-скоро време. В понеделник художниците се събират, за да вземат решение искат ли нова сграда, както предлага общината или предпочитат старата, но в ремонтиран вид. Кино Космос е много болезнена тема, особено за архитектите и хората от колектив Кино Космос, които показаха на управляващите в Пловдив, че мястото може да съществува в сегашния си вид и да бъде център за култура и изкуства. След години обгрижване и отстояване на каузата, сега ключът за киното е в нечий джоб в общината и те са изолирани. Конкретно за проблемите, които са свързани с двете сгради разговаряме с Мария Стоянова, зам.-председател на Управителния съюз на Камарата на архитектите в България при Регионална колегия Пловдив.

Какво е вашето мнение за развитието на ситуацията с кино Космос? Както писа Под Тепето преди време, авторските права за сградата на архитект Любомир Шинков са при архитектите Тодор Абаджиев, който беше главен проектант на зала Колодрума, и Георги Бакърджиев. Освен това колектив Космос, който създаде бизнес план за развитието на мястото и направи много за неговото оживяване е изолиран от общината…

Кино Космос присъства в нашите архитектурни форуми 3 години. Започна от 2012-та, когато проведохме конкурс, пак архитектурен, на който имахме 38 проекта – идеи за това какво може да се случи с киното. 2013 -та подкрепихме младежите, които излязоха с предложение да почистим киното и да покажем, че то може да съществува. Проведохме 13 акции и аз съм била от първата до последната. Това, което ме вълнуваше беше този ентусиазъм на младите колеги, на хората от квартала, на гражданите на Пловдив, които реагираха и се включиха в акциите по почистването. Благодарение на тази инициатива в голяма степен спечелихме и кандидатурата на Пловдив за ЕСК, защото председателят на журито бил участвал в подобна инициатива в Лондон и беше много впечатлен от това как едно гражданско общество може да застане и да се бори за спасението на една интересна и ценна сграда. 2014- те се проведе архитектурна работилница за естетизация на пространството пред киното, където се създаде чудесен изложбен модул. След това всичко заспа отново. С изключение на труда на Колектив Кино Космос, които продължиха с бизнес планове и опитите да оживят киното. Затова и съм шокирана от това, което се случва с тези авторски права. Събирахме се ръководството на Камарата на архитектите в Пловдив, за да обсъдим този казус. За съжаление Законът за авторското право е изключително неясен по отношение на архитектурната професия, защото авторското право в архитектурата е много по-различно от това за една книга, песен, художествено произведение.  Да, законово в момента в областта на архитектурата могат да се предоставят авторски права или да се откажеш от тях. В първия момент си помислих, че става дума за заигравка от страна на общината, защото по този начин те могат да избегнат архитектурен конкурс и конкурсното начало. В ЗОП има вратичка, че при жив автор на обекта, се възлага директно на него проекта, без да се прави конкурс. Двамата колеги, при които са сега авторските права за кино Космос, досега не са проявили интерес по отношение на всички тези акции, които сме правили… И точно това е жалкото, че от една идея да превърнем кино Космос в място за култура, то се превръща в терен за търговски сделки. Това е жалкото и не става въпрос за закона – да, той позволява да се предоставят авторски права. Става въпрос за морал и за отношението към тези хора, които толкова години  продължават безвъзмездно да отстояват една кауза и да не позволяват да се разруши киното. А неговият проблем беше покривът. Конструкцията е здрава, водили сме колеги конструктори, за да проверят това, проблемът са течовете от покрива, които съсипват интериора.

А как бихте коментирали предложението за събарянето на сградата на ДПХ на ул. „Гладстон“? Също така, там авторските права държат същите архитекти, както при кино Космос.

И там подозирам, че това е идеята за директно възлагане. Говори се за събаряне, за което също се замислих. Тук говоря лично като архитект, а не като представител на КАБ – добре, нека да има нова сграда, но всичко това да се случи след конкурс. Това е толкова знаково място. Ако тук ще се прави нещо ново, нека се направи с един архитектурен конкурс. Дори да няма такъв, до 2019 няма да може да се изпроектира и да се построи нова сграда. Към нас се обръщаше преди година Светлана Фурнаджиева за консултация за състоянието на сградата. Тя си е съвсем прилична и много хубава, и е абсолютно на мястото си. Би могло с един основен ремонт да се оправи, защото стъкленият покрив тече. Сградата е интересна, стои си модерна, също така пространството пред нея може да се облагороди и осъвремени и използва за експозиции.

Цялото интервю четете в КАПАНА.БГ