Куба се опитва да прави реформи, но предпазливо. Например вносът на автомобили вече е разрешен, ала цените са баснословни. Как ви се струват 262 хил. USD за ново Пежо 508?
Димитър Герганов
В студените зимни дни, когато бръснещият вятър се завира нахално през шалове и шапки, всеки си е мечтал поне веднъж за нагорещен пясък и слънце, море и купон до зори по риза с къс ръкав. И понеже мечтите не познават граници, време и пространство – все трябва да са ни отвеждали на Варадеро. Куба! Далечна екзотична страна и едновременно по странна приумица на съдбата – близка! По територия „Островът на свободата” е точно, колкото България. Население – 11 милиона, но това е само, защото кубинците не могат да пътуват свободно за разлика от нас. Все още. Братята Кастро държат положението под контрол вече над 50 години! Завидно дълголетие за тоталитарен режим. Но, да не бързаме с характеристиките на Запада, към който и ние принадлежим, макар и с едното око все да поглеждаме на Изток. Ей така – за всеки случай, че знае ли се, знае ли се?
Икономиката на Куба е катастрофа. Брутният им продукт е няколко пъти по-малък от този на България. Ефективната работна заплата се колебае някъде около 20 долара. Кубинското песо има два валутни курса към долара – вътрешен и условно да го наречем конвертируем. Първият е 1:25, вторият е почти 1:1. Напомня ли ви за Кореком? Същото е. За по-младите ни читатели ще поясня – Кореком бяха едни лъскави за времето си през 80-те магазини, в които можеше да си вземеш видеоуредба, касетофон, уиски Джони, цигари Боро и шоколад Тоблерон. Само там и никъде другаде. В американски долари. Работещите по Либия и Ирак имаха такива и благородно ги разменяха с останалите граждани по курс 1:3.
Посетилите Хавана разказват, че чейнджът започва още от летището. Държавни служители и местни предприемачи се конкурират за еврата и доларите на туристите. Офертите им са с 10-на% по-добри от тези на официалните чейнджбюра, така че клиенти не им липсват. Преди 27-28 години и аз съм го правил – всички са доволни. Хавана е бил туристически град и винаги ще бъде. Нищо, че хотелите са овехтели и звездите им могат да завиждат на тези в Слънчев бряг или дори Египет. За автомобилите пък да не ви разправям! Старите коли на Куба са легендарни. Суперяки американски машини Кадилак, Понтиак, Олдсмобил, Форд от края на 50-те, за които колекционерите от целия свят са готови, да изпразнят банковите си сметки, за да ги притежават. На острова няма автоморги, защото коли не се изхвърлят. Кубинските механици значително превъзхождат, виделите не малко свои български колеги, защото не разполагат с възможност за внос на резервни части. Импровизират, правят магии и „динозаврите” се движат, бълвайки валма задушлив черен дим. Партията на „зелените” не би имала никакъв успех в Куба. Нито пък чиновниците от Европейската комисия с техните строги и избирателни екологични норми.
Куба е фантазия, истинска салса и първокласен ром, който социализмът не е развалил. Братята Кастро са умни хора и никога не са опитвали сух режим като Горбачов. И у нас по онова време бяха залитнали към трезвеност, но поне не посегнаха на лозята. Защото историята за хан Крум стои добре в учебниците, но всъщност е пълна измислица не подкрепена от никакви исторически извори. След разпада на Съветския Съюз в Куба го загазват яко. Няма изгодни заеми, нито трансфери на техника. Земеделието им се срива и продукцията пада с 70%. И при нас се случи нещо подобно, макар и не в такива размери. Кубинците обаче му намират цаката – бих го нарекъл ърбън земеделие. Земите на повечето кооперативи пустеят, защото няма работещи машини, които да ги обработват. Но за сметка на това всеки свободен кв.м. в градовете се засява, полива и обгрижва. Някога имаше такива ранчета и в покрайнините на нашите градове. Последното такова в Пловдив се намира зад Акваленд.
Тютюн обаче кубинците имат предостатъчно и от него правят прекрасните прочути по цял свят пури. Образованието и медицинското им обслужване са на ниво и са безплатни. Напоследък имат проблеми с лекарите – изчезват също както и у нас. Преди година правителството либерализира пътуванията в чужбина, но сега ограничителния режим е върнат за медиците. Куба се опитва да прави реформи, но предпазливо. Например вносът на автомобили вече е разрешен, ала цените са баснословни. Как ви се струват 262 хил. USD за ново Пежо 508? Звучи невероятно, ала наскоро делегация от Хавана беше на посещение в България и се поинтересува от родния челен опит. Министър Лукарски им разказа за нашите успехи. Горките кубинци! При толкова страдания само реформа по български модел им липсва. През април 2016 г. е предвиден така нареченият ден Нула. Тогава се очаква двата валутни курса да бъдат премахнати и песото, да бъде фиксирано към кошница от валути с последващ плаващ курс. Мисля, че ги очаква лека версия на Армагедон.
Много хора в Куба с нетърпение очакват свободните пазарни отношения и мечтаят за плурализъм и демокрация. Но има и такива, които се страхуват – членовете на компартията, държавните чиновници и въобще всички, които са облагодетелствани от системата, а те не са никак малко. Падащите цени на петрола затягат примката около братя Кастро – помощта на съюзника Венецуела от пълноводна река петродолари пресъхва до скромен ручей. Затоплянето на отношенията със САЩ може да направи това, което десетилетия санкции не успяха – да събори системата безкръвно отвътре. В Куба интересните времена тепърва предстоят…
