Кампанията – болезнена агония за младите хора
Александър Карагеоргиев
Предизборните кампании на всички борци за „нова“ България ни заливат от всички страни, а на много от младите хора най-откровено им писна от агитационни речи и плакати. Сред тях е и политологът Александър Карагеоргиев. В личния си профил в социалната мрежа facebook, той пъстро и многословно изрази мнението си относно кампанията на всяка една от политическите сили.
Представяме ви мнението на Карагеоргиев, с изрично негово съгласие за това:
Едно от най-горещите ми желания в момента е изборите да приключат, за да се свърши с тази агония на болезнено посредствената предизборна агитация, която ни залива…
Нямам идея кой гений е предложил на ГЕРБ всички да се снимат за плакатите с широко отворени ръце. По принцип това е символ на отвореност, честност и приемане на другия. Стига обаче да не седи като статуя в музея на мадам Тюсо, или още по-зле като Миле Китич по време на концерт. И така в крайна сметка това, което се усеща от плакатите на ГЕРБ, някак те лъха на полуфабрикати, пластмаса и зле свършена работа…
Каквото идва и от цялата им кампания. Ако може да бъде събрана есенцията от кампанията им в едно единствено изречение, то би било: "Нашата надежда е, че се страхувате от мандат на БСП, повече отколкото ви дразним ние".
Като стана въпрос за БСП, там имаме един опит за изграждане на имидж на Корнелия по модела на Станишев от 2002 – новият свеж лидер, който ще събере социалистите под знамената си и ще победи врага. Вярно, Станишев караше мотор, а Корнелия е просто на кон, но пък и двамата си имат Елена Йончева да седи за красота някъде там. Баби и дядовци развяват червени или руски знаменца, заканват се на Бойко Борисов, а от трибуни и сцени се отправят смели социалистически послания, които биха били прекрасни, ако държавният ни бюджет беше около 10 пъти по-голям.
И в крайна сметка всичко това, което от БСП бълват (изключваме апокалиптичната пророчица Иво Христов-Пуловера) се свеждат в до познатото: "Надяваме се, че мразите ГЕРБ повече отколкото мразите нас".
Обединените патриоти както обичайно пръскат познатото си революционно и възрожденско настроение (възрожденско по-скоро в смисъла на "Чичовци" и "Българи от старо време", отколкото на "Под игото"), призовават на борба с Турция, бежанците, предателите и кой ли още не външен изедник, държат Волен на каишка да не прави глупости и доволно потриват ръце, знаейки че вече са новото ДПС и без тях кабинет няма да има. Реално на нас ни остава да се мъчим да не правим паралели между предлаганите от тях политики и цялостната политика на Ердоган. Защото далеч приликите не се изчерпват само с нелепите мустаци на Валери Симеонов и турския президент…
За да дойде ред и на ВОЛЯта на един варненски бизнесмен най-сетне да се намърда в народното събрание и да се добере до голямата власт с помощта на еФтини лекарства, еФтин бензин и еФтини обещания, които дори не могат да се формулират в някакво смислено обобщение. Сякаш всяко правителство е обречено да има един шут, който да се прави на политик и да отвлича вниманието, когато се налага. В цялата си кампания Марешки е еквивалента на телефонните измами, ама за политика – целева група са му лековерни хора, които залъгва с измислени истории, за да му дадат ценностите си – в случая – гласа си. И в крайна сметка ще успее да влезе в НС. Защото кой не успява, когато зад себе си има един силен ТИМ…
ДПС по традиция не прави кампанията си публично. Там нещата стават на закрити врати. И всички публични послания са колкото да има нещо. Да не е без хич.
"Реформаторски блок – Глас народен". Да говорим за единна кампания на тази коалиция е трудно, тъй като всеки кандидат води своя кампания със свои си послания. Ако изключим забавните снимки на Москов, Венци Мицов и Светльо Витков, най-забележимо там е желанието да се демонстрира колко дясна всъщност е формацията. Има едно непрестанно говорене за десни идеали, за консервативни ценности, за борба със социализма и тем подобни неща.
Реално това говорене е толкова отчетливо, че всичко недясно е скрито от очите на публиката, например лидера на една от партиите в РБ. Защото интересното тази кампания не е къде е Трайчо (на този епичен комуникационен похват ще обърна внимание след малко), а къде е Кунева. Може би от РБ най-сетне се сблъскаха с факта, че за разлика от Реймънд, когото всички обичат, Кунева никой не я понася. А и с нейните либерално-бюрократични уклони, някак не се връзва на целия този "НИЕ СМЕ ТООООЛКОВА ДЕСНИ" театър. И на фона на цялата тази дясна демонстрация сякаш за конкретните политики, които РБ иска да предложи, не се говори толкова. Само едно поетапно намаляване на ДДС изпъква (което само по себе си не е лошо нещо, но трябва да се каже до какво наистина ще доведе и можем ли да си го позволим). И всичко твърде много прилича на просто поредните празни приказки.
В крайна сметка е добре, че тази коалиция си има Венци Мицов, който поне да вдъхва усещане, че някъде там има и здрав разум.
Караме по домова книга. "Да, България" има онзи градски, свежарски облик на хора, които не искат да се занимават с политика, но неволята е ги подтикнала да поемат отговорност и да свършат това, което има да се свърши, да преборят мафията, да отсекат главите на дракона, да донесат златната ябълка, жар птица в клетка, жива вода през девет планини в десета и каквито там други геройства има да се правят.
Големият проблем в комуникацията на "Да, България" е чудовищното его, което лъха оттам. Каузата е добра. Корупцията трябва да бъде преборена, а съдебната система – реформирана и изчистена от боклука в нея.
Когато обаче започнеш да проповядваш как група, абсолютно лишени от политически опит люде, са единствените способни да свършат работата… Когато започнеш да тръбиш, че ти си пътят, истината и живота в политиката, без реално да си показал какво можеш (освен Христо Иванов, който реално показа, че му е трудно сам да защитава идеите си на фона на останалите политици)… Когато започнеш да си вярваш твърде много и да приказваш колко си велик навсякъде и как гласуването за всеки друг освен теб и може би още една маргинална формация е национално предателство… Те тогава заслужаваш един високо вдигнат среден пръст в лицето и един задвратник, който да те освести…
Иначе избягвайте да ги питате дали са леви, или десни. Самите още не са решили и такива въпроси ги притесняват. И не обиждайте Джасим, че се палят много.
Ако при "Да, България" егото е дразнещо голямо, там поне то идва от отделни хора в коалицията. Виж, при Нова република нещата си опират до болшевизъм в синьо. Те са единствените чисти, единствените смели, единствената опозиция. Те са най-добрите на фона на всички други противни и пошли формации, които са част от партийния картел, който денонощно работи само и само Нова република да се провали. Разбира се, ако не ги подкрепяш, си предател, глупак, селянин или поне наивник, който нищо не разбира.
Легендите говорят, че някъде там Нова република имат и своя платформа с реални политически предложения, но сякаш те упорито избягват да говорят за нея публично. По телевизионни участия и в интервюта се чува само колко са лоши останалите, колко добри са НР и как всички искат да ги прецакат.
Колкото до комуникационните похвати, които НР използват, те могат да ви накарат да се разплачете. От копието на плаката на комунистическите лидер, в които с доста изкривен фотошоп бяха намърдани физиономиите на Радан Кънев, Мартин Димитров, Трайчо Трайков и Дани Каназирева.
Минаваме през романтично-меланхоличната снимка на Радан Кънев, излегнал се удобно в турбуса на НР, която така и не разбрахме защо се появи, освен "Терминални цитати" да направят от нея страхотни постове с ебавки.
За да стигнем накрая до комиксите с "Къде е Трайчо?", вдъхновени сякаш от детските списания за пътешественика Уолдо, който трябва да бъде намерен на картинка сред голяма група от хора.
Разбира се, ако кажеш някое от тези неща на човек от Нова република, вероятността да бъдеш произведен във вече познатите предател, глупак, селянин или поне наивник, който нищо не разбира, е огромна.
И накрая – "АБВ – Движение 21". БСП за хора, които не харесват БСП. Всички говорят за безпринципната коалиция между реформаторите и Глас народен, но за заровената томахавка между Татяна Дончева и Румен Петков никой нищо. Репликата за тишината в спалнята обаче вече явно е забравена и отборът е започнал да пръска леви послания. И като цяло това е каквото може да се каже за тази коалиция, която някак страда от проблема на повечето български партии – невзрачност.
