По рождение са ми сложили атомен реактор, казва големият музикант между поредния концерт, грижите за двумесечното си бебе и новите музикални проекти
Синът ми вече заработи първите си 400 лева хонорар, инвестирахме ги в памперси и мляко
Може би най-големият български китарист Иван Лечев дойде на гости в редакцията на Под тепето за един красив, бебешки, музикален, балкантонски, ядрен разговор. Това се случи между брилянтното му шоу с Жан-Мари Екей в Драмата миналата вечер и поредната разходка с двумесечния му син Коце, за който Лечев полага денонощни грижи заедно с прелестната си съпруга Жени. А ето какво каза музикантът пред Ивелина Василева за…
За актьорската игра на бебето…
Да, синът ми вече застана пред камерите за снимките на филм. В първия момент, когато се обадиха от агенцията вкъщи, жена ми си помисли, че за нея звънят. Оказа се, че търсят бебе до два месеца за ролята на малкия Исус, израелски филм, който ще се излъчва в арабския свят. Пратихме снимки за кастинга и те го харесаха. Сцената се снимаше в Бояна. Синът ми играе в „обрязването на Исус като бебе“. И когато го вдигнаха нашия и като вресна, ела да видиш. А той така си врещи, в това е добър. И така- малкият изкара 400 лева, които инвестира в памперси и мляко. Подписахме договор и беше смешно, защото той още няма ЕГН.
За бебето вкъщи…
Когато не спи- яде, когато не яде- сере, когато не сере- врещи. Това е един кръговрат.
За бебето, музиката и силния шум…
Завчера с Жан-Мари Екей репетирах от лаптоп. По принцип репетирам в студиото, но напоследък нямам много време да ходя там. Оказа се, че Коце много добре си спи там, атмосферата му харесва. Скоро си правех нещо по колата, трябваше да сменям масло и закарах малкия в един сервиз. Имаше една машина, с която развиват гайките. Зверски трясък издава… с такъв кеф го гледаше, личи си че е момче.
Енергия, бебе и пак музика…
Не обичам да правя едно и също дълго време, така или иначе ми се налага, защото с ФСБ сме вече даденост, но поне спряхме да изпълняваме „След 10 години”. Първо, защото смятаме, че сме записали достатъчно хубави песни и второ, защото ни омръзна до гуша. Което малко разочарова г-н Президента, но пак се оказа, че въпреки това му е харесало ФСБ. Така е в нашата държава- президентът слуша ФСБ, министър- председателят слуша Цеца Величкович, а вътрешният министър слуша Веско Маринов. Така е разделението на властите.
Изворът на енергията…
Сигурно по рождение са ми сложили атомен реактор. Имам си я, нося си я със себе си. Единственото нещо, което ме тревожи е, че мразя да ми е скучно, а аз не умея да скучая. Това е нож с две остриета. Ето, с Жан-Мари нямах време да се подготвя. Репетирахме 4-5 дни преди да дойде концертът. Колегите ми се оказаха по-подготвени, а аз съм основата. Казах на г-жа Лечева, че няма да стане така и трябва два дена да прекарам в студиото, за да си събера акъла и действително два дни тя се пожертва. Но от днес аз поемам бебето.
Функциите като баща…
Всичко от-до. Когато сме си вкъщи, в София, аз поемам нощната смяна, защото съм по-голям, а нали по-възрастните спят по-малко. В началото се будеше през нощта, но аз го отучих. Човек трябва да има воля. Ето, отказах се от цигарите преди 20 години. Коце реве като магаре първата вечер, защото е гладен. Не му обръщаш внимание или поне се опитваш. Следващата вечер това трае 15 минути, следващата 5 минути, а на следващата може вече да не се събуди. Научих го да има режим. Заспива в 12 часа и се събужда в 7. Обедният режим е 3 часа. Леле, но това дете яде яко, като пиявичка е.
За името на бебето…
Произволно, не е кръстен на роднина. Имаме скъпи приятели с това име. Единият е този, без когото не можехме да си издадем диска- Коцьо Щерев. Без никакви въпроси и без реклами ни даде една сериозна сума, благодарение, на която издадохме белия албум. Той снощи беше дори на концерта. Разбира се и Коцьо от ФСБ. Но по-скоро ни харесва името и понеже нямаше как пак да го кръстя Иванчо, защото големият ми син се казва така.
Новостите около ФСБ…
Новото е, че когато направихме миналата година концерт в Античния с пловдивската филхармония, целият приход го реинвестирахме. Платихме на 15 оператори с 15 камери, high definition, два пантографа и един фарт. Всичко това струва адски скъпо, целият концерт се записа с едно много високо качество и дотам ни стигнаха парите. Затова не можа от това нещо да излезе едно DVD със съраунд и изключително качество. Сега току-що намерихме пари и бай Бояджиев започна да работи по DVD-то, което значи, че за Коледа или Нова година трябва да излезе, за да може хората да си го подаряват. Ще стане нещо много красиво и мисля, че скоро няма да излезе нещо подобно в България. След това имаме друг проект. Да издадем албум, сбор от най-твърдите парчета и да го кръстим ФСБ Рокс. Викнахме за него един китарист, ако трябва ще викнем още един. Въобще, ще стане много здраво. А след това искаме да направим проект само с акустични китари и пиано.
Какво е ФСБ…
Клуб, в който всеки си плаща, за да членува. Това, което ме радва е, че след излизането на белия албум имаме 2 милиона посещения, а това си е цифра.
