Българският манталитет – неповторим и ненадминат

Гласове

Защото българите винаги сме недоволни от нещо. И точно това е разковничето на всичките ни проблеми

Паулина Гегова

Сигурна съм, че тази статия ще събере много негативни мнения и яростни коментари, затова напълно отговорно заставам зад нея с името си. Казвам се Паулина Гегова и ще говоря за прословутия български манталитет. Онзи, от когото всички се оплакваме.

Знаете ли защо се оплакваме? Защото българите винаги сме недоволни от нещо. И точно това е разковничето на всичките ни проблеми. Препъни камъкът, който пречи на многовековната ни култура и история, на безграничният талант и жар да изкласят и да се въздигнат високо, където им е мястото. 

Българите сме тук от незапомнени времена, под едно или друго име. Траки, татари, прабългари, славяни, диваци, варвави, как ли не са ни определяли. Изследванията за корените ни все още продължават и едва ли някога историците ще се съгласят за определен период, но няма и значение. Важното е, че сме един от най-старите народи, със смесената си кръв, с кръстопътя си не само териториално, но и екзистенциално. Събрали сме толкова цветни нишки в себе си, толкова различия, а какво се получава? Сами се съсипваме! Закопаваме собственото си богатство с лопата толкова тежка, че само един удар е смъртоносен. 

Българският манталитет…Той наподобява този на останалите балкански държави, но при нас като че ли е още по-изострен. 

Българите сме завистливо племе. Обичаме да гледаме другите и да злобеем, без да обръщаме внимание на собствените си недостатъци. Има твърдение, че истински силният човек е този, който познава слабостите си, но за нас това явно не важи. Вместо да се опитваме да ги преодолеем, продължаваме да сипваме масло в огъня, пък после се оплаквай, че политиката и държавата ни е такава. Факт, но политиците също са хора, и то българи, което води до първия въпрос. Освен, че сме завистливи, обаче сме и дупедавци. Обожаваме да плюем останалите нации, а доброволно им се поднасяме на тепсия, изпълнявайки желанията им, стига да са ни изгодни. Разбира се, тази изгода рядко е за самия народ, но пък народът търпи и негодува само под носа си, защото още от турско робство сме научени, че наведена глава сабя не я сече. Така беше с Русия, така беше и с Европейския съюз, после дойде Американското влияние. Стигнахме до тук, че да заклеймяваме героите си от учебниците, осъждайки ги като терористи и предатели, собственоръчно надявайки им примката на бесилото. После се чудим защо ни управляват Ахмед Доган и отрочетата му. Как да не, като ние сами го позволихме!…

Целия текст можете да прочетете в КАПАНА.БГ

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.