Акватрътки

Как един ден в аквапарка край морето те връщат към Наказателния кодекс

Кирил Николов

На аквапарк не бях ходил никогаш. Не ми се е ходило, а не ми се ходеше и сега. Няколко деца от къмпинга, обаче, подкокуросаха щерка ми за подобен ентъртеинтмънт. Магията на елфическата камбанка в гласа й свърши останалото. Скептицизмът ми пред това твърде купешко удоволствие бе сломен. Нямаше как да обясня на модерното хлапаче, а в плен на въпросната магия дори не понечих да направя това, как на неговата, а и в по-късна възраст, си жулехме до кръв задничетата по едрите, валчести камъни в реката, блястящи от среброто на чистата й горска вода…

Съоражението ме тръшна още от шосето с просташкия кич на позлатените си кубета, лъскащи като узрели циреи в проскубаното от ехидното слънце крайморско поле. Смрадта на прясно положения асфалт на паркинга и лепкащото жвакане на гуменките ме ръгнаха в корема. Мислите ми мигом бяха обсебени от непостижимата в този ден мечта за сефалъка и седефена мастика, изоставени така лекомислено от мен.

На касите се оказа, че предстоящото телесно и душевно изпитание е измислено за милионери-мазохисти. Все пак за лица под 130 см. цената била наполовина. Скандалът с касиерчето, което се опита да ни внуши, че щерка ми е исполин, пренебрегвайки очевидното, пробуди вампирът в мен. Жена ми – как успява винаги да постига това, не знам! – съумя да предотврати жестоката кончина на този кастрат.

Магнитните гривни, обрамчили китките ни, не отключиха противотанковите заграждения на входа като стана ясно, че тайната за този Сезам ревностно се съхранява от освинения пазвантин, почернял от татуси с патриотични мотиви.

Прекрачили в светая светих на водните удоволствия, бяхме шамаросани със задължението да изпразним чантите си и да хвърлим нашата минерална вода, която с провинциалното си въображение сме решили, че можем да пием безплатно на този форум.

Шезлонгът ми отстоеше на един метър от сянката на чадъра, но духът от вълшебната лампа, дегизиран като воден спасител с лазерна епилация, строго ми съобщи, че шезлонгите не трябва да се местят.

Децата скочиха в басейна, откъдето друг дух моментално ги изгони, за да не би некое камикадзе от водните бобслеи да направи атантат с тяхно участие.

Съвременната бг музика е зачената в психиатрия за неличими пациенти и е предназначена за всички, които страстно желаят да прекарат живота си там. Тонколоните над главите ни обърнаха посоката на жизнените ми сокове.

Започнах настървено да пуша и да си припомням съставите от Особената част на НК на РБ – кой аджеба да избера, за да прекарам по-малко години в затвора. Лошото е, че най-сладките престъпления са най-тежко наказуеми.

Нямаше как – след три цигари кандисах да яхна двуместен пояс. На старта дъщеря ми започна да писука пред мен, а кресчендото й се изливаше от улея на всеки завой в главоломния върток. На ускорителната права, преди да се бухнем в отвратително хлорираната вода, двуместната ни надувка подскочи и веднага след това се удавихме във формалиновия сироп на басейна.

Катето припряно излезна и започна щастливо да пищи и подскача като малко кученце пред снизходителния му стопанин. Честно казано преживяването ми хареса и то много.
– Тате, хараса ли ти?
– Страхотно ми хареса, Кате! Искаш ли пак?
– Да, ама да знаеш, че на оня подскок преди да паднем в басейна, тръТки ме побиха!

Ха! – веднага след това моята трътка окончателно мина, а до края на следобеда вече се бях отказал от самарозправа с равадиновските акватрътки – нека са живи и здрави, а за тяхно и наше щастие, всички да сме над метъритрийсе!