Митко заряза Маями, за да пече бейгъли в Пловдив

Героите на деня

Американците са мързеливи, но зад океана се научих, че ако искаш да правиш бизнес, не трябва да изпиваш 100-те лева вечерта в кръчмата

Митко като пекар в Щатите
Митко като пекар в Щатите
Още в училище му казвали, че става само за търговец, но той решил да запиша право. Завършил семестриално Пловдивския университет и съдбата го пратила на бригада в Оушън сити, Мериленд. Три месеца изкарал в магазин за плажни стоки, но в това време се запознал с евреин – собственик на пекарна. Тази среща явно се е оказала фатална за пловдивчанина Димитър Йолтов, който се върна от Америка, за да си отвори фурна на пъпа на града на тепетата. 
Как започва щатската му авантюра. Когато пристигнал в Америка, имал договор за  KFC, но не му харесало и затова се озовал в Оушън сити. На втория час си намерил работа, и то с лош английски. Видял напористия и готов да се учи младеж, евреинът го назначил за пекар. В това време обаче нашето момче запаметявало всички рецепти и напредвало в занаята. Бачкал по 15-16 часа и за две години от пекар станал майстор. Даже му дали помощници. Натрупал две папки с рецепти и изучил технологията за всяко изделие.“Изкарвах по $ 3.600 на месец, но бях толкова зает, че нямах време даже да отида до банката да ги внеса. Америка ме накара да си променя мисленето. Там всеки прави това, което може, а не като у нас. Ако искаш да имаш бизнес, не трябва да изпиваш 100-те лева вечерта в кръчмата, а да ги дадеш за стока на следващия ден. Image title
Евреинът беше горд с мен, канеше ме на вечеря у тях за Деня на благодарността. За него обаче единствено парите имаха значение. Използваха ме, за да дам най-доброто от себе си, а те да печелят. С това не можех да свикна в Щатите, затова не искам да живея в чужбина. Те се интересуват само от материалното и такова нещо като “почивен ден” няма. Това, че носиш маркови маратонки и гледаш огромна плазма щастие ли е, след като нямаш нито свобода, нито приятели”, пита риторично Митко.
Именно в Америка 30-годишният предприемач намира жената на мечтите си – рускинята Яна. Когато се издигнал до степен “мениджър” в ресторанта за бързо хранене, един красив пролетен ден синеоката блондинка се явява на интервю за касиерки. Тя също се озовала зад океана покрай студентските бригади. “Като я видях с къса дънкова пола, впита зелена тениска и пусната коса така захапах, че три-четири дни не смеех да я заговоря, а само си кимахме за поздрав. Все бях омазан с брашно, а тя нарочно минаваше през кухнята да ме закача. Престраших се и навръх 4 юли я поканих на кафе. Нарочно си облякох фланелка, на която пишеше: “Момчетата го правят по-добре с брюнетки”. След кафето последваха една, две, три “Маргарити” в един италиански ресторант. По едно време небето се озари от фойерверки за националния празник. Това беше повод да я изведа навън и отидохме на плажа.Image title
Целунахме се и това беше. Дори аз не можах да повярвам”, потъва в спомени Митко. След три месеца се оженили в едно градче, в което никога не е валяло сняг. Били само двамата. Неслучайно избрали датата 2 октомври, понеже рожденият ден на Яна бил на 1-ви, а Митко бил роден на 3-ти.  Медения месец изкарали в Маями, където пробвали 20 вида кухня. В началото двамата влюбени се разбирали на английски, но още в САЩ Яна започнала да учи български. “И тя е луда като мен. Обичаме екстремните неща. Яна скача с парашут, а аз си падам по рафтинга”, обобщава Митко.
Нежната му половинка също не била пленена от живота в Америка, затова двамата взели решение да дойдат в Пловдив и да отворят фурна. Речено-сторено. Сега Яна и Димитър са единствените майстори на бейгъли. Всичко в тяхната пекарна се прави на ръка, докато съберат пари за машина.Image title
  Историята на необикновените мини гевречета тръгва от 1668 година, когато Ян Собиески – крал на Полша и велик княз на Литва, поискал от своите готвачи да му направят нещо хем варено, хем печено, хем солено, хем сладко. Така кулинарите измислили бейгълите, които са поръсени с мак, вместо със сусам. В различните краища на света ги правят с лук или чесън, с канела или стафиди, с шоколад или слънчогледови семки.
“В Америка има цели империи за бейгъли. Там го наричат “американска баница”, но истинският му превод е кравайче. Аз съм пуснал 7 вида, поне засега, но имам амбиция да се разширявам и тогава ще видят какво всъщност мога”, заявява предприемачът, чиято максима е бързай бавно.  Image title

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.