Убилият се на Сахата мъж мечтае за бъдещето на брат си в рима
Много листи с ръчно написана чиста, емоционална, наивна на моменти, но много искрена поезия завеща убилият се точно преди 40 дни на Сахат тепе Филип Косев. Все още витаят тайни около смъртта на 24-годишния мъж, който загуби живота си след фатален полет от скалите на любимия си хълм. Съсипаната му баба търси истината. Това прави и малкото му братче, за което Филип се грижеше в последните години от живота си. Никой не знае дали има виновни за потресаващата трагедия, която според едни е нещастен случаи, според други е самоубийствен акт.
Освен дирята с делата си, усмихнатият добряк е оставил и духовна такава. Разделил се е близките си, завещавайки стиховете си, прилежно оставени в надраскано нощно шкафче. Ние искаме да не го забравяме и затова ще публикуваме една от чистите поетически творби на Филип в навечерието на 40-те дни. Защото не бива да губим такива хора. Имаме нужда от тях, а често им даваме гръб. Сякаш неискащи да разберем проблемите им. Умеем да попием сълзите в очите им с тънка салфетка, да отминем, но не и да разберем какво се случва с един толкова великолепен млад човек. Ето и стиха, а коментарът е напълно излишен:
Ако имам щита на закрилата
щях да запазя всички изтерзани
и всички самотни деца
под него аз бих скрил ги сега!
Ако имах лъча на надеждата
бих го вдигнал толкова високо
че да заеме мястото на слънцето,
за да огрее цялата земя!
Ако някой ден някак разбера
как се случва и пише човешката съдба
и как ако е възможно тоз свят да променя
справедливост ще раздам по цялата земя!
Ако имах огледалото на истината
бих го сложил във всеки град и село
да могат всички да се виждат в него!
Ако имах чашата на безсмъртието
бих я дал на съвестният управник
и не бих пил и капка от нея!
За съжаление нямам нито един от тези предмети
понеже такива няма.
Те отдавна са строшени,
а частиците им претопени!
