Живи Книги разлистиха драматичните си истории пред читатели в Човешка библиотека

 Как побой над едно момче може да роди прекрасна инициатива по целия свят
Как побой над едно момче може да роди прекрасна инициатива по целия свят
Стефка Георгиева
Голямо литературно четене се случи в Народна библиотека „Иван Вазов“. Книги сами разказаха своите истории, вместо да разлиствате страниците им. Всъщност това не бяха обикновени хартиени книги с корици, а живи хора, с които имах огромното удоволствие да разговарям. Каква е идеята на събитието? Хора от различни социални групи и етноси застанаха пред нас, разказвайки личните си истории и историите на цели поколения и родове, за да премахнат бариерите като религия, цвят на кожата, социален статус и т.н. и да призоват към толерантност. Това е първото по рода си подобно четене в България и с него ние ставаме страна, която се появява на световната карта на „Човешка библиотека“. Читателите, които се отзоваха и присъединиха към инициативата можеха да избират да „четат“ между осем книги, чиито имена научавахме едва сядайки срещу тях. Заглавията, които ни причакваха пред втора читалня в библиотеката бяха както следва: 1. Незрящ; 2. Ром; 3. Мюсюлманин; 4. Евреин; 5. Бизнесмен; 6. Гей; 7. Арменец; 8. Редки диагнози. За съжаление не успях да разговарям и изслушам историята на всяка една от тези книги с туптящо сърце, но нямаше как да не се впечатля от историята на арменския народ, от рома писател, който счупи стереотипа за етноса си и жената еврейка, родена през 1919 година, която е преживяла две световни войни и успя да разплаче всеки, който сядаше срещу нея, за да изслуша историята ?
 Четенето се провеждаше по съвсем простичка схема. Имате право на 20 или 30 минути с всяка от книгите. Можете да задавате въпроси, ако не желаете – само слушате. Имате пълната свобода да си тръгнете във всеки един момент. След изтичането на определеното по регламент време, читателите излизат от читалнята, за да се даде време на хората-истории да си починат. Ако някоя от книгите е уморена, прекратява участието си. В противен случай след почивката четящите разменят своите места в зависимост от това, кого искат да слушат. Това се повтаря няколко пъти. Особено задушевна обстановка се създаде в читалнята на библиотеката.
 Малко повече за организацията и целия проект разказа един от организаторите на това събитие, а именно ДаниелДжинсов, който е председател на Сдружение на младите психолози "4-ти Април" клон Пловдив. Инициативата се поражда след случай на пребито момче, което е тормозено заради етническата си принадлежност. Неговите приятели решават, че това не може да се продължава да се случва и организират този тип сбирка с цел хората да бъдат по-започнати и информирани за обкръжението си. Даниел сподели, че е било изключително трудно да се открият Книгите. Основно чрез лични контакти или организации, така успяхме, каза той. Това е първото подобно четене, но със сигурност няма да бъде последното. През есента очакваме Живите книги отново да ни разкажат своите истории. Освен в Пловдив, се планира инициативата да се проведе в Благоевград. А малката тайна, която Даниел издаде е, че ще внесе предложение това да се случи отново на WakeЪп фестивала, който е може би една перфектна среда за разиграване на подобен тип „четения“.



 
  
 
Благодаря, на Стефка Георгиева и сайта Под Тепото, че отразиха нашето събитие. Не си представям по по-добър начин да се опише методът и атмосферата по време на четенето на живите книги. Текстът е вдъхновяващ.