Какво по дяволите се случва в Украйна?

Историко-съвременен обзор от Димитър Герганов

За да разберем малко от малко кашата в Украйна няма начин да минем без историята. Първите владетели на обширните украински степи преди н.е. са скитите и сарматите. Вече усещам повдигането на вежди – някакви нецивилизовани диваци, но уверявам ви, ще бъдете в грешка. Разходете се до Археологическия музей в Пловдив и позагледайте експонатите от раздел скитски царе. Ще видите висока материална култура и известна духовна близост с тракийското ни наследство. Някъде през 6 в. пр.н.е. гръцката морска експанзия достига бреговете на Крим и там са основани процъфтяващи градове. Взаимното проникване между елини и скити ще доведе до понтийската цивилизация, дръзнала да се противопостави успешно на Рим за повече от две столетия. През 3 в. в Украйна пристигат готите и една тяхна държавица оцелява в Крим чак до втората половина на 15 в. В средата на 4-ти век хуните на Атила завладяват всичко по пътя си от Средна Азия до Западна Европа включително цяла днешна Украйна. Кои обаче са хуните? Съвременното схващане говори за колосален съюз от арийско-тюркски племена, а не за отделен народ. Сред тях са и българите, които са следващите господари на причерноморските степи за не по-малко от три века. Епичните българо-хазарски войни прехвърлят васалитета върху Украйна към хаганата до 9 в., когато идват варягите. Тия пък кои са – ще повдигне рамене вече ошашавеният читател? Ами същите тези викинги, които се размотават в едноименния сериал по Канал 1. Както виждате дотук няма никакви руснаци, а доколкото се намират някакви славяни – крият се в горите и блатата. Впрочем етнонима „рус” идва от викингско племе, каквито са и Рюрикови – управляващата династия на Киевска Рус, която подчертавам няма руски характер в съвременния смисъл на думата. Постепенно по-малобройните варяги се претопяват в местното население, а държавата се разпада на отделни княжества, които са покорени от монголите към края на 13 в.

После идва ред на Полша и Литва, които се справят съвсем прилично чак до 1648 г., когато избухва голямото въстание на Богдан Хмелницки. Казаците с право са недоволни от нежеланието на короната да ги приравни с шляхтата – полската аристокрация. По това време в Русия населението се състои предимно от крепостни селяни, докато украинците винаги са били свободни хора. Със залеза на полското кралство към края на 18 в. Украйна е поделена между Московия и Австрия. Чак тогава се появяват първите руснаци в страната! И ето, че идва бурният ХХ в. По време на Гражданската война Украйна е независима за няколко години, после влиза в СССР след победата на болшевиките. За да пречупи волята на украинците Сталин организира Голодомор – големият глад от 1932-33 г., в който загиват между 4 и 7 милиона украинци. Масов глад в житницата на Европа? Що за извратен ум би извършил такова нещо!? През Втората световна война страната е окупирана от Германия и много украинци по патриотични подбуди се сражават на страната на нацистите. Представете си какъв избор са имали – от едно зло към друго зло! В крайна сметка през 1991 г. Съветската империя се разпада и Украйна е обявена за независима държава. Три години по-късно страната се отказва от ядрените си оръжия, защото Русия, Америка и Великобритания тържествено обещават да гарантират суверенитета ѝ. Горките, наивни украинци! Новото време донася така жадуваната свобода, но и обедняване, корупция, престъпност в мащаби непознати дори в какво ли не видяла България. Местните олигарси по безскрупулност отстъпват само на руските си колеги. Не с много обаче. Все пак народът на Украйна избира да гледа на Запад – цивилизация към която винаги е принадлежал. С всичките ѝ недостатъци.

Точно с това не може да се примири Владимир Путин и първо окупира Крим, а после разпали конфликта в Източна Украйна. Какви хора живеят в Донецк и Луганск. Без съмнение много от тях са руснаци или се чувстват такива. Но какво им донесе руската арогантност. Разрушени домове, скъпи жертви, несигурност и болка. През ХХI в. в сърцето на Европа! Руснаците отричат намеса. Едва ли някой нормален човек им вярва. С какви оръжия се сражават така наречените опълченци. Тежка артилерия, системи за залпов огън, танкове и зенитни комплекси. Цялата тази техника не стреля с желъди, а с боеприпаси и се управлява от обучен персонал. Нима сепаратистите си ги произвеждат? Украинската армия пък за момента е трагична. Слабо командване, никаква стратегическа инициатива, грешни тактически решения. Всъщност цялата тежест до момента се изнася от доброволчески батальони като „Донбас” и Азов”, които се бият срещу редовна руска армия и наемници. Украинските военни биха могли да направят няколко простички неща, преди да дочакат митичните западни оръжия. Евентуално. Да изровят от складовете си обикновени гаубици и минохвъргачки и да ги използват. Формированията им да се движат, а не да стоят като мишени за вражеската артилерия. В известен смисъл трябва да водят партизанска война, защото се сражават срещу редовна армия, а по структура и качество за момента те приличат на опълченци. Украинците се нуждаят от известно количество противорадарни ракети от типа HARM, за да ослепят руските зенитни системи и да използват своята авиация. Защото сега не смеят. Свалят ги като патици. В следващите месеци трябва да се бият не за територия, а да нанасят загуби на противника. Когато потокът от ковчези към Русия се засили рейтингът на Путин ще слезе. „По-добре лош мир, отколкото най-добрата война” е грешна поговорка. Историята не познава случай лошият мир да е предотвратил война. Отложил, замразил – да, но само толкова. В този конфликт ще спечели тази страна, която желае повече победата. Всички нормални хора би трябвало да бъдат на страната на Украйна. Русия близо до границата ни е лоша идея!