Масовите протести, ерозията в доверието към институциите и нарастващият песимизъм за 2026 г. бележат края на годината, показва национално представително проучване
2025 година приключва с натрупано обществено напрежение, срив в доверието към институциите и дълбока криза в политическото лидерство. Това показват данните от национално представителното проучване „Обществено-политически нагласи“, проведено от агенция „Алфа Рисърч“ в периода 5–12 декември 2025 г. сред 1000 пълнолетни граждани в страната.
Изследването отчита рязък контраст спрямо началото на годината, стартирала с приемането на България в сухопътния Шенген и подаването на молба за членство в еврозоната, но завършила с масови протести и оставка на правителството.
Протестите – с широка и устойчива подкрепа
Най-големите протести от последното десетилетие се ползват с изключително високо обществено одобрение. 59% от анкетираните ги подкрепят безусловно, а още 25% – частично, като ги смятат за справедливи, но изразяват опасения от евентуална нежелана политическа алтернатива. Само 16% са категорично против.
Повече от половината българи смятат, че протестите е трябвало да доведат до оставка на кабинета – ход, който в крайна сметка съвпадна с обществените очаквания.
Недоверие към институциите и антирекорд за парламента
Проучването регистрира задълбочаваща се ерозия в доверието към институциите, като Народното събрание достига исторически минимум – едва 5% одобрение срещу 69% неодобрение. Дори симпатизантите на парламентарно представените партии остават силно критични.
Правителството напуска управлението с 58% отрицателни оценки, а премиерът Росен Желязков – с 49% недоверие. Президентът Румен Радев запазва водещ институционален рейтинг, но и при него се отчита спад на доверието до 35%, на фона на нарастваща поляризация около позициите му за еврото и геополитиката.
Песимизъм за страната, тревоги от инфлацията
Очакванията за 2026 г. са по-негативни както в личен, така и в национален план. 45% от българите са песимисти за развитието на страната, като основните притеснения са свързани с инфлацията, растящите цени и несигурната политическа перспектива.
Характерните думи за 2025 г. са „евро“, „протести“, „корупция“ и „оставка“, докато за 2026 г. доминират „надежда“, „промяна“ и „избори“.
Размествания в електоралните нагласи
Данните очертават тенденция към по-фрагментиран парламент и по-висока избирателна активност – с потенциално 300–500 хил. нови гласоподаватели.
- ГЕРБ остава първа сила с 21.4%, но губи подкрепа и е с нарастващо недоверие.
- ПП–ДБ бележат ръст до 17.8%, след подкрепата си за протестите.
- „Възраждане“ е трета политическа сила с 11.6%.
- ДПС – Ново начало заема четвърта позиция с 9.4%, при рекордно високо неодобрение към лидера Делян Пеевски.
- БСП и ИТН са на ръба на парламентарната бариера.
Очакване за „нова политическа сила“
Нетърпимостта между партиите и отказът от коалиционни формули водят до силно обществено търсене на алтернатива – 40% от българите предпочитат управление, изградено около нов политически субект. Все още обаче липсва яснота каква да бъде тази алтернатива и дали тя ще се материализира в реален вот.
От това как ще се структурира този обществен потенциал ще зависи изходът от предсрочните парламентарни избори, възможността за съставяне на правителство и посоката на управлението през 2026 година.
