Ще се събудим ли по-богати и ние на 1 януари?

Отговарят експертите от Фискалния съвет на България

Влизането на България в еврозоната няма автоматично да ни направи по-богати, но според експертите от Фискалния съвет то ще отвори значителни възможности за повишаване на благосъстоянието. Еврото прави икономиката по-стабилна и поставя страната сред държавите с утвърдена европейска идентичност и по-високо инвеститорско доверие, коментират специалистите от съвета пред платформата Активни потребители.

Доходите

Различните сектори ще спечелят различно.
Банките очакват по-ниски разходи по трансакциите и достъп до по-евтино кредитиране. За населението ползите ще дойдат чрез премахването на валутния риск и понижаване на лихвите по кредитите. Гражданите ще сравняват много по-лесно цените в държавите от еврозоната, което ще засили конкуренцията между бизнеса и ще донесе по-добри условия за потребителите.

Възможни са ограничени загуби от първоначално закръгляване на цените, ако липсва ефективен контрол. Търговците, нарушаващи правилата, ще бъдат санкционирани според закона.

Еврото ще улесни и пътуванията – без нужда от превалутиране разходите намаляват, а туристическият сектор ще спечели от по-добрия имидж и липсата на валутен риск за чужденците. За бизнеса отпадането на валутните курсове и такси означава по-ниски разходи и по-висока конкурентоспособност. Премахването на превалутирането ще спести на фирмите и гражданите повече от 1 млрд. лв. годишно.

Всичко това ще подобри макроикономическата стабилност и ще ускори растежа. Повишеното доверие от страна на инвеститорите е сред ключовите очаквани ефекти. Примерът на Хърватия, чийто кредитен рейтинг бе повишен година след приемането на еврото, показва, че достъпът до международно финансиране става по-лесен и по-евтин.

След присъединяването към еврозоната ще се облекчи финансирането на частния и държавния дълг. Част от валутните резерви постепенно ще се пренасочат към вътрешния пазар, което ще подпомогне инвестициите и публичните проекти. България ще има представител в Управителния съвет на Европейската централна банка и ще участва в определяне на паричната политика.

Очаква се намаляване на задължителните минимални резерви за банките от 12% на 1%, което ще освободи допълнителен капитал за кредитиране. Данните от страни като Словакия, Словения, Хърватия и балтийските републики показват, че след влизането в еврозоната доходите там растат по-бързо и доближават средното европейско ниво.

Инфлацията

Според Фискалния съвет инфлацията няма пряка връзка със самото въвеждане на еврото. Високите цени през последните години са резултат от външни фактори – енергийна криза, война, пандемия и нарушени доставки. Очакванията са ефектът от преминаването към еврото върху цените да бъде минимален.

Опитът на Хърватия показва, че често преди въвеждането и малко след него се създава психологическо напрежение, но реалното отражение върху инфлацията е ограничено. Според Евростат инфлацията в страната се е увеличила с едва 0.2% през януари 2023 г., докато основните двигатели на инфлацията са били външни – цените на енергията и глобалната икономическа среда.

Подобни минимални ефекти са отчетени и в други държави:
– Словения – 0.3 процентни пункта
– Словакия – 0.15
– Естония – 0.3
– Латвия – 0.2
– Литва – 0.11

Експертите заключават, че въвеждането на еврото носи значителни дългосрочни ползи, а краткосрочните рискове могат да бъдат овладени с надежден контрол и информиране на населението.