Пловдивските журналисти коват закони

Трима пловдивски журналисти предлагат Закон за насърчение на местната индустрия

Немски закон срещу корупцията предлагал новинарят Стефан Бобчев

Вестниците в САЩ наричали Бълга­рия „Америка на Европа"

Владимир Балчев

През 1891 г. българското правителство решило с един удар да смени мерките и тег­лилките. Аршинът и оката да останат в ис­торията, а вместо всеки търго­вец да реже свой аршин и мами клиентите, да се внесат от Евро­па железни метри. Не следваме ли мерките на света, предуп­реждавал финансовият министър Григор Начович, ще изос­танем още повече от развитите държави. Мнозина приели тези закани като изхвърляне, защо­то Гърция повече от 50 години се мъчела да наложи метъра и килограма без успех, в Турция също нищо не ставало.

Новите мерки влезли в сила от януари 1892 г. Буря разтърсила България още след първите дни на ре­формата. Търговците взели да гълтат разликите, хората наст­ръхнали, защото усещали, че ги мамят. Правителството обя­вило драстични мерки – запла­шило търговци, хлебари и месари, че ще им затвори магази­ните и на тяхно място ще дока­ра нови хора, като безплатно им осигури помещения. Това е убийство за родното стопанст­во, пищели настъпените и сравнявали финансо­вия министър с чудовище. „Чудо­вището" обаче не отстъпвало. Гри­гор Начович, за­вършил политика и икономика в Па­риж, трудно се стряскал. Преди години бил председател на един от първите революционни комитети у нас, изпращал доброволци в Българската легия, подпомагал дейци за освобождението на отечеството. След Априлското въста­ние негови статии се печатали в европейските вестници, по вре­ме на Освободителната война бил разузнавач. Това е само на­чалото на една необикновена биография, почти непозната на съвременниците. Рядко се спо­менава и това, че Григор Начо­вич е първият редактор на „Марица", дал началото на модерните вес­тници у нас. Няколко месеца по-късно той е първият финан­сов министър на свободна България. На него дължим създа­ването на първото земеделско училище в родината.

Колко са тези дейци у нас, зад чието име могат да се изредят толкова първи неща? Дори само един факт би бил достатъчен, за да се припомня по-често за Гри­гор Начович. Вместо това, Пловдив забрави, че именно този човек е инициатор на Пър­вото българско земеделческо-промишлено изложение през 1892 г. За това първостепенно стопанско събитие в многотом­ната българска история са от­делени само две изречения, до­като политици гробари се рад­ват на пространни описания. „Това изложение – заявява На­чович при откриването – ще от­вори една нова ера на повече просветена индустриална дея­телност." И се оказва прав.

Производството трябва да се съживи незабавно, за да тръгне страна­та напред, твърди по това вре­ме Начович. Защото занаятчии­те се разоряват, гражданите обедняват, приближава гладът, който може да разруши страна­та. Първото и най-важ­ното е държавата да се намеси. Новаторът се заел да направи Закон за насърчение на местна­та индустрия. Препоръчал индустриалците да получават без пари общинска и държавна земя за предприятия­та си, суровините да се внасят от чужбина без мито, а БДЖ да превозва готовата продукция с 35 процента намаление.

Депутатите обаче мислели повече как да вържат бюджета и отхвърлили закона, а малко след това, през ноемв­ри 1892 г., Начович напуснал министерския пост. Вторият редактор на „Марица" внесъл в края на 1894 г. редак­тирания вариант на закона. То­ва е Иван Евстратиев Гешов. Ето как двама вестникари дават първоначалния тласък за голе­мия стопански подем, който пък в началото на нашия век прави България привлекателно място за приток на чужди капи­тали. Като в списък на Гинес, през 1905 г. се появява името на трети пловдивски новинар. Тогава редакторът на „Балкан­ска зора" доктор Никола Генадиев внася нов вариант на зако­на. След няколко години вестниците в САЩ наричат Бълга­рия „Америка на Европа" и я определят за най-прогресира­щата държава на Стария конти­нент.

Името на доктор Никола Генадиев не е последното от списъка на пловдивските журналисти, които се наемат да създават закони. Към него трябва да добавим и Стефан Бобчев, бивш редактор във в. „Марица“. Негово дело е първият наш закон срещу корупцията.

През 90-те го­дини на XIX век вестниците често пишели за не­законно натрупани състо­яния, за чиновническа ла­комия, за отчайващи да­лавери. Новинарите нас­тоявали парламентът да погледне жестокия немс­ки закон, който поставял всеки на мястото му. Ама пустата нашенска парти­занщина все разделяла служителите на свои и чужди.  Сиреч събратята от родната партия са светци, а опонентите – крадци. Тъй че, ако се говорело за закон срещу крадците, приемало се ка­то закон срещу „врага" – да се удари страховито опонентът, да се премачка така, че години наред да не изправи глава. Пишели вестниците за немски закон, само че в Германия такъв закон въ­обще нямало! Ала пруса­ците следвали вътрешния правилник на службата, според който началникът трябвало да наблюдава подчинените си, а от заподозрените да изиска официална декларация за приходите им от послед­ните две години. При от­каз следвали съсипваща глоба и уволнение, доказаните нарушения отвеж­дали направо при прокурора. Правилник обаче не оправя бъл­гарина, преценил бивши­ят редактор на „Марица", зато­ва през ноември 1894 г. Стефан Бобчев внесъл в Народното съб­рание Закон за преследва­не на незаконно  забогате­лите. Повече от 90 депутати подкрепили Бобчев и на 23 ноември започна­ло обсъждането на проек­та. Първоначално дебати­те поели по утъпкания път – да се ударят падна­лият премиер Стефан Стамболов и неговите хора. Бившият журналист търпял известно време, после скочил и обяснил, че не предлага закон срещу Стамболов, а мерки срещу корупцията и грабителст­вото. Или както Бобчев го нарича „немски закон" срещу ориенталщината в България: строг до безпощадност, пределно ясен и кратък. Само в ед­на страница се уточнява, че служителят в двусед­мичен срок трябва писме­но да изложи пред начал­ника си произхода на сво­ите доходи. При отказ глобата стигала до го­дишна заплата. Наруши­телите веднага били пре­давани на прокурора, имуществото им конфис­кувано в полза на дър­жавното съкровище. От­немали се имотите, прехвърлени на трети лица, преследвали се и чинов­ниците, напуснали службата преди години. Това за Бобчев бил немският път към бъдещето на България.

Неслучайно тези мерки се гласували заедно със законите за насърчение на местната индустрия и за създаване на търговско-индустриалните камари. Благо­дарение на тези разпоред­би страната ни дръпнала напред.