Когато войната заличила родното му място, благодетелят Кудоглу решил да построи ново село за земляците си

Трябвало да се нарича Габрово и да бъде в околностите на Пловдив

Това е само началото на един предълъг списък от помо­щи, равносилни на спасение

Никой не може да каже колко хора са оцелели благода­рение на дарителя, колко се­мейства са получили надежда, че ще преживеят жестокото време

/Втора част на историята за Димитър Кудоглу/

Владимир БАЛЧЕВ

На пазара за тютюн в Германия през XIX век най-известна била стоката, която пристигала от Турция и Гърция. Смятало се, че единствено там се произвежда качествен тютюн. Затова търговците от южната част на Балканите си извоювали правото да продават на висока цена своята продукция.  Това била причината българските тютюни години наред да се изнасят, без да се споменава произхода им. За да няма излишни въпроси, българските износители добавяли съобразително едно „оглу” към името си. Така Васил Куцев станал Васил Куцоглу, а Димитър Кудев официално се представял като Димитър Кудоглу. Димитър Кудоглу бил първият български търговец, който обя­вил, че изнася от Пловдив. Знаел, че стоката му е с високо качество  и успял да се пребори с недоверието на немските търговци. Фирмата му под тепетата била регистрирана в съда през фев­руари 1914 г. като клон на из­вестната централа в Ксанти. Кантората била поверена на братовчедите Кафалиеви, поне­же собственикът живеел в Дрезден. По това време средищният град на Саксония бил основен център на търговията с тютюни в Германия. Димитър Кудоглу се установил там след 1903 г., когато принудително напуснал родния край. Още от­преди габровецът поддържал връзки с немски търговци и бил познат като изключително коректен износител. Така че за пришълеца не би­ло трудно да развие предишния бизнес и да завоюва нови тери­тории.

В Дрезден Кудоглу за­купил голяма красива къща, в която заживял с жена си Катерина. През 1918 г. търговецът бил принуден да закрие центра­лата в Ксанти и да прехвърли цялата дейност в Пловдив. От­ново предоставил на роднините си Георги Кафалиев и Констан­тин Турдоглу да ръководят де­лата му. Лека-полека започнал да се отдръпва от бизнеса, зак­рил клоновете на фирмата в Хасково и Харманли, а веднага след новогодишните празници, на 4 януари 1922 г., подал заяв­ление и фирмата в Пловдив да бъде заличена от търговския регистър. Оттук нататък уси­лията му били насочени основно към благотворителността. Ако се изчисли всичко, което Кудоглу е предоставил на нуж­даещите се и за обществени нужди, ще се види, че е подарил цяло състояние.

Казват, че такива били тра­дициите в родното място на благодетеля. Цялото село Габ­рово в южната част на Родопите събирало строителен ма­териал за нова къща, когато младите се женели; обработва­ли земята на болните и им при­бирали реколтата; осигурявали дърва и мляко за семействата на вдовиците. Стана, майката на Кудоглу, по Коледа и Велик­ден раздавала продукти, облек­ло и пари, като казвала: „Грехота е ние да имаме всичко, а другите да зъзнат от студ, да са гладни и печални." Петър Кудов, бащата, поел изцяло изд­ръжката на земляците си, арес­тувани през 1877 г. след битка с гъркоманите в местния храм. На негови разноски Димитър Кафалиев получил престижно образование в Цариград.

През 1908-1909 г. епидемия от скарлатина покосила 60 деца от село Габрово и региона. Ка­то научил за трагедията, Дими­тър Кудоглу веднага уредил амбулатория и аптека в родно­то си място и ангажирал спо­собния лекар Дионисиос Бадас. Давал му солидна заплата, като изисквал да бъдат лекувани безплатно материално притес­нените габровци, а богатите – срещу скромна такса и символична надценка за лекарствата. През 1911 г. благодетелят по­дарил бащината си къща за училище, като вложил крупна сума в ремонта.

В края на 1912 г. Кудоглу научил, че турското население в Ксантийско гладува, и побър­зал да се притече на помощ. Земляците твърдят, че всяко пътуване на търговеца до роди­ната ставало повод за някакво дарение.

Катастрофална за жителите на село Габрово била 1913 г. — пожарът на Междусъюзничес­ката война стигнал до Ксантийско, изпепелил родното място на Кудоглу и разпилял жителите на селото. Само след две-три седмици   испанският консул в Пловдив срещнал няколко габровци и им съобщил, че Кудоглу ги из­дирва, за да им помогне. На първо време бил натоварил фирмата на братя Фернандес да раздава пари на закъсалите. По-късно дарителят решил да закупи земя и със собствени средства да построи ново село за земляците си. Разбира се, името на селото трябвало да бъде Габрово. Оглеждали габ­ровци терени край Прослав, но почвата не била добра за тю­тюн. После се насочили към Куклен, но и там не намерили подходящо място. Видял Ку­доглу, че намерението му про­пада, затова раздал на всеки от съселяните си дървен матери­ал, за да построи къща. Чак от Хасково тръгнали каруци, за да приберат помощта.

Не само на своите помагал благодетелят. Сръбски плен­ник разказвал на Ат. Аврамов как по време на Първата све­товна воина лежал в Александровската болница. Дошъл една сутрин спретнат „бугарин" и тръгнал от легло на легло. Дарявал наред свои и чужди. Така сърбинът се запознал с Дими­тър Кудоглу, а след години обяснявал в Белград, че  България ражда добри хора.

Веднага след този епизод в известната софийска болница, Кудоглу изпратил пари в Швей­цария, за да помогнат с тях на българските пленници, отпус­нал също средства за сираците в Ксантийско, а малко по-късно и за безплатни трапезарии в Ксан­ти. По същото време оборудвал и 11 трапезарии в Пловдив, кои­то всеки ден раздавали по 1000 топли обяда на обеднелите граждани, без да се държи смет­ка за тяхната вяра и народност…

Това е само началото на един предълъг списък от помо­щи, равносилни на спасение. Днес  никой не може да каже колко хора са оцелели благода­рение на Кудоглу, колко се­мейства са получили надежда, че ще преживеят жестокото време. След Първата световна война поставил началото на нов списък от дарения, за които вес­тниците отделяли все повече място. През 20-те години на миналия век името на Дмитър Петров Кудоглу станало известно на всички пловдивчани.