Човекът, който осигури средства за археологически проучвания в Пловдивско

Забравеният град

Пловдив е първият град в България, който създава специален фонд за спасяването на старините

През 1929 г. пловдивският окръжен управител Димитър Димчев създава институция, която е уникално явление в българската действителност

Владимир Балчев

На снимката е Димитър Димчев. Фотографиите са от личния архив на Недко КаблешковСлед края на Първата световна война в Пловдив  започнало невиждано преди строителство. Нови постройки се вдигали из целия град, особено в централната част. Нароили се строителните предприемачи, излезли наяве собственици,  буквално изплували от неизвестността. Натрупаните през войните спекулативни капитали започнали да се превръщат в солидни здания. Ако прегледаме вестниците от това мътно време, ще срещнем многобройни сведения за открити старини. Но колкото и да са многобройни вестникарските известия, те отразяват само една малка част от случаите, когато строителите попадали на древни градежи или други археологически находки. Обичайно било изкопът тихомълком да се довърши, да се налеят основите, а свидетелствата на миналото да се изхвърлят или затрупат под пръстта. Както пише видният пловдивски общественик и изследовател Стою Шишков, невежеството и престъпната алчност погубват безценни паметници, други ценности  “по разни пътища пълнят чуждите музеи или се затриват от небрежност… Та дори и из самите пловдивски улици, – продължава тъжното си изложение Ст.Шишков – из . Военният клуб в Пловдив, разрушен от земетресението през април 1928 г.дворищата и крайните квартали нерядко ще намерите отломъци от корнизи, капители, стълбове, части от старите глинени съдове и други подобни и никой не подозира тяхното каквото и да било археологическо значение”.
Фактите наистина били отчайващи. През 1921 г. при строеж на триетажно здание, собственост на  Томасян, работниците попаднали на красиви мозайки върху пода на римската баня. Без да му мислят много, те разбили мозайките и продължили да копаят. Едва при втория под, също украсен с мозайка, те спрели и положили основите на новата сграда. Тази находка, отбелязва археологът Димитър Цончев, остава неизвестна за науката. През периода 1921 – 1925 г. по ул. “Княз Александър І” били вдигнати шест сгради. И в шестте случая работниците разкрили мраморните седалки на римския стадион . Никой обаче не се обадил в музея и строителството тихомълком продължило.  Единствено аптекарят Нешо Чипев финансирал разкопките при официалния вход на Римския стадион. Тук са намерени 5 мраморни стълба, върху които са изваяни символите на спортните състезания. Повечето от стълбовете днес се пазят в Археологическия музей – Пловдив.
Градината „Цар Симеон” след разрушителното земетресение, 1928 г.Полицейски доклад разказва как жители на Хисаря открили древна гробница на 500 метра от прочутата римска врата, наричана „Камилите". Откривателите набързо   съборили тавана на гробницата и погубили стененописите върху него, изкъртили мраморната плоча на входа, а находките били превърнати в купчин боклук…
Кой знае защо съсипването на старините останало далеч от общественото внимание. Журналистите повече коментирали настъплението на спекулативния капитал, обзавеждането на новобогаташите със скъпи къщи и лъскави автомобили, тълпите бездомници и копторите в новите бежански квартали. Далеч по-страшна изглеждала туберкулозата. Погледът на пресата бил насочен преди всичко към главната улица на Пловдив, където според вестник „Юг” (бр. 353, 30 декември 1919),  през деня протестирали гладните, а през нощта се забавлявали богатите.
При тези условия и непреодолими проблеми, при постоянните скандали, съпътстващи дейността на Пловдивската градска община, усилията на неколцина общественици да направят нещо за спасението на старините, изглеждали обречени. Естествено първите призиви тръгнали от Пловдивската народна библиотека и музей. Дългогодишният директор на библиотеката Борис Дякович бил притиснат до стената. При символичното финансиране на институцията, било утопия да се мисли за археологически разкопки. Старините, които се намирали в изкопите на строителните обекти, често оставали там, тъй като Тържество на площад “Цар Симеон” в Пловдив с участието на окръжния управител Димитър Димчев, Недко Каблешков, поборниците Иван Андонов, Лазар Пулиев-Сучурумски и др., 1930 – 1931 г.нямало средства за извозването им до музея. При самия музей пък нямало дори един навес, за да се покрият намерените паметници. На всичко отгоре северното крило на Народната библиотека, където сега се намира Археологическия музей, било дадено на държавните бирници, а безценните музейни колекции се трупали в сандъци и нареждали в едно подземие.
Първите опити да се насочи вниманието на пловдивската общественост към тези проблеми са от 1921 г. Минало и заминало. През лятото на 1922 г. по идея на Борис Дякович в града била пусната подписка за записване на благодетели и спомагателни членове на Българския археологически институт в София. Естествено, записването ставало в Пловдивската народна библиотека и музей.
Повратна е 1928 г., когато земетресението в Пловдив от април 1928 г., съсипало по-голямата част от града. По това време окръжен управител на Пловдив бил Димитър Димчев. За него се знае много малко. Бил е адвокат и журналист, запасен офицер. Като ротен командир участвал във всички боеве, водени от 15-и Ломски полк. След погрома бил пленен, но успял да се спаси с бягство и прибере в родината. Това е човекът, който поел основната отговорност по възстановяването на Пловдив и региона. Той трябвало да отстоява интересите на областта при отпускането на държавните помощи за пострадалите от земетресението и да координира възстановителните работи. Били отпуснати средства за ремонт на обществени сгради и училища, специална субсидия получила Пловдивската народна библиотека и музей, където ремонтът продължил повече от година.  За старините обаче нямало нито лев – нито за разрушените или застрашени от падане възрожденски сгради в Стария град, нито за символа Хисар капия, който също бил увреден, нито за рухналите куполи на Куршум хан. В същото време, при започващите ремонти на сгради, строителите кажи-речи всеки ден попадали на следи от миналото. Най-тежко било положението в центъра на Пловдив, място на хилядолетно строителство.
Положението изглеждало безнадеждно. Средства не можела да даде нито държавата, нито Пловдивската община, нито гражданите, които също били притиснати от нуждата. В този наистина съдбовен момент окръжният управител Димитър Димчев се обърнал към Българския археологически институт в София с предложение да бъде образуван специален “Фонд за изучаване на Пловдивски окръг.”  Това станало в началото на февруари 1929 г. Според проекта, средствата трябвало да се набират от общините в областта. Ставало дума за скромни суми, които да се заложат в бюджета на всяка община, но събрани заедно, те вече представлявали добра възможност за спасяване на исторически паметници и провеждане на археологически разкопки. Управлението на фонда се поемало от Българския археологически институт, който бил под ведомството на Министерството на народното просвещение. Решенията се поверявали на комитет, съставен от управителния съвет на Българския археологически институт (пет души) , от директора на Народния музей в София, от пловдивския окръжен управител, кмета на Пловдив, от пловдивския митрополит или упълномощен негов представител, началника на гарнизона в Пловдив. Разбира се, в комитета участвал и директорът на Пловдивската народна библиотека и музей, като основен изпълнител и координатор на дейността, заедно с председателя на Пловдивското археологическо дружество. Впоследствие, след като Димитър Димчев бил освободен от поста си на . Ефорията "Д. П. Кудоглу" под портрета на благодетеля Д. Кудоглу: Дим. Димчев, Г. Ямболиев, Недко Каблешков, председател на ефорията, Димитър Кудоглу, учредител на фондацията, Константин Турдоглу, о. з. ген. Ст. Богданов, д-р Панайот Костов - кмет на Пловдив и Личо Личев, 1927 – 1928 г. окръжен управител, той бил включен като почетен член на комитета с право на глас при вземане на решения.
    Тук на дело са прокарани идеите на Пловдивското археологическо дружество от ноември 1922 г. за обединение на всички налични сили в борбата за спасяването на старините. Но освен обществените организации, в тази единна организация са включени и всички институции. На 19 февруари 1929 г. управителният съвет на Българския археологически институт приел предложението и излязъл с писмо до Окръжната постоянна комисия в Пловдив и общините от окръга. В него се казва: “Този фонд ще се образува от сумите, които Пловдивската окръжна постоянна комисия и градските и селските общини от Пловдивския административен окръг предвиждат в своите бюджети за тази цел, като помощ на Българския археологически институт. Сумите от този фонд ще се изразходват изключително за археологически разкопки и изучавания в Пловдивския административен окръг и то по предварително споразумение между Българския археологически институт, който ще управлява фонда, и пловдивския окръжен управител.”  Споразумението включва един важен пункт – всички находки, открити със средствата на фонда, ще постъпват в Пловдивския музей, а няма да се изнасят в София.
    Фондът за изучаване на Пловдивски окръг е уникално явление в родната действителност. Той предлага вариант, при който се събират на една маса елитът на българската историческа наука, ръководителите на всички отговорни институции в региона, представителите на обществеността. Освен това при създаването му е приложена формула, която в родните условия,  единствено дава възможност за безотказно действие на тази своеобразна институция. Избраната система на финансиране осигурява средствата, изисквайки от общините минимални суми, което гарантира събирането на предвидените средства. Движението на парите от общините до Българския археологически институт, а оттам до археологическите обекти е строго регламентирано. Избегната е всякаква възможност за поява на бюрократични пречки.
    Писмото на Българския археологически институт до Окръжната постоянна комисия било гласувано на 20 февруари 1929 г. Още на 25 февруари то било разпратено до всички общини в региона, придружено от разпореждане на окръжния управител.  По него трябвало да се произнесе и Окръжната постоянна комисия. По това време неин председател бил юристът Хинек Майер от Пазарджик, прочул се със своята принципност по делото за наказване убийците на Алеко Константинов. С решението на Окръжната постоянна комисия фактически започнала дейността на фонда. През следващите месеци били отчетени първите постъпления. Именно с тези пари започнали разкопките при село Дуванлии, които довели до сензационни разкрития. През ноември 1929 г. Българският археологически институт излязъл в пресата с публична благодарност към създателите на фонда и служителите, които осъществяват дейността му.
Идеята за фонда не само проработила, но едновременно с това дала забележителни резултати. Старият обществен деец Стою Шишков възторжено обявил, че Пловдив възкръсва и отново излиза на върха като “водач на българското племе”, както в най-славните си години дава пример на България и българите, достоен за възхищение.
Това е само началото на дългия списък от заслуги на “Фонд за изучаване на Пловдивски окръг”, който от средата на 1934 г. става просто “Фонд “Пловдивска област”. Става дума за финансирани археологически разкопки в Брезово, Хисаря, на Небет тепе и Джендем тепе в Пловдив, както и в редица други места. За финансовата 1938 г. били предвидени средства и за разкопаване на могилата при Старосел, но неочаквани разкрития при Хисаря наложили средствата да се прехвърлят там. Така случайността попречила на археолога  Димитър Цончев да се прочуе като откривател на гробницата в Старосел.
С усилията на фонда са създадени  музеи в Хисаря, Пазарджик и Асеновград, както и в десетки училища, подпомага се създаването на Пловдивския общински музей ( днешния Етнографски музей), извършени са забележителни проучвания на възрожденската архитектура и изкуство.
За последен път общините в Пловдивско изпратили пари за фонда през 1946 г. Към 19 февруари 1946 г. събирането на средства за археологически разкопки било преустановени. С това дейността на фонда била прекратена.
Пловдивският окръжен управител Димитър Димчев сред членовете на ефорията „Димитър Кудоглу” по време на заседание, 1927 – 1928 г.В края на този полезен, но тъжен разказ, трябва да се кажат няколко думи за Димитър Димчев. Неговото дело било оценено само от безкористните и искрени пазители на старината. Когато оглавил държавата, го забравил дори археологът Богдан Филов, който преди това засипвал с похвали инициатора за създаването на фонда за археологически проучвания. След 1944 г., въз основа на безумен донос, Димчев получил жестока присъда. Двама пловдивски юристи спасили честта на Пловдив. Това са Недко Каблешков и Йордан Ковачев. Те повели неравна битка за спасяването на бившия окръжен управител в Пловдив. Тази 15-годишна борба, която изглеждала обречена, най-накрая завършила с успех – през 1962 г. Димитър Димчев бил освободен от затвора.
За нас остава задачата да спасим неговото име от забравата.
 

Споделете ни във:

2 thoughts on “Човекът, който осигури средства за археологически проучвания в Пловдивско

  1. И сега не е по-различно. Сещам се за сградата на гара Пловдив, небрежно съборена преди няколко години. Има я на снимки, в предишни публикации, в тази рубрика.

  2. За пореден път се убеждавам, че комунистите са най-долната паплач и най-тъпите хора които може да съществуват.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.