Архитекти за реката: Да приобщим града към Марица, а не нея към града

Студенти от София предложиха пешеходния мост да стане подводен 

Едва двайсетина човека се включиха на вчерашното обсъждане за приобщаването на Марица към града. Подобен тип събития започват да се превръщат в традиция за Пловдив, което е важно и наложително, но факторът с празни столове говори достатъчно сам по себе си. Макар и малко, хората, които все пак дойдоха бяха с ясно изразени позиции, въпроси и отговори. Целта е да се проучи възможно най-много реката и да се събере максимално информация, която да помогне за процеса на приобщаванането ѝ. 

Градовете винаги са се строили около реки, обясни арх. Антонета Топалова и допълни, че Пловдив не би съществувал ако я нямаше Марица. В нейните разкази основно се наблягаше на мостовете над Марица, а както тя сама сподели, поне веднъж месечно минава по пешеходния мост, за да си припомни защо го мрази толкова много. Част от студентите, които специално бяха дошли от София, дори предложиха идеята покрития мост да се направи под водата, а над да си остане отворен, което беше посрещнато от пловдивчани позитивно. Севера и юга биват разделени именно от Марица. Преди години е съществувала идеята част от централната активност да бъде изместена отвъд Марица, за да може и този район да се оживи, но това така и не се случва. други планове са включвали мащабно озеленяване по бреговете, но това също е останало само на лист хартия, а сега и да искаме, трудно бихме могли да го направим, тъй като тези места са превърнати в паркинги и кръчми, което стеснява самата река. По тази тема историкът Мимо Райчев сподели, че някога Марица е можела да се види до самия ѝ край с всичките островчета, докато сега това е невъзможно, именно поради намаления ѝ капацитет. Това е един от символите на града, каза Райчев и допълни, че лично според него самата река не е съвсем правилно позиционирана, а е трябвало да бъде поне още километър на север, тъй като централната част на града се затваря в един малък кръг.
Реката винаги е била използвана – дали за плаж, дали дори за добиване на лед за през лятото – винаги е била част от ежедневието на хората, но българинът живее с гръб към водата, както се изрази Катрин Сариева. На въпроса кои празници са свързани с водата, отне секунди време преди да се посочи Йордановден. Дори циганите я почитат със своя Едерлези, а това да допуснеш реката до празничните си дни е нивото,в  което вече сте свързани. Вместо да я приемаме като наследство,ние дори не ѝ обръщаме внимание. Дори в Пазарджик празнуват празника на града си на о-в Свобода, от което пловдивчани може да си вземем пример. Хората не помнят водата – наводнението от 1957 година, удавените хора вътре, пътите, в които е спасявала хора, плажовете, развлеченията – никой не е намирал за важно подобен тип информация да бъде записвана и предавана на поколенията. Едно е сигурно – не толкова трябва да приобщим Марица към града, колкото самия град към нея.