Арх. Иван Колев от НИНКН: Балансът между „обществения интерес“ и „частния интерес“ е в разбирането, че двете са едно и също
Културата ни не е насочена към развиване, а към подмяна, притеснява се той
Когато обществото бъде научено как да поддържа собствените културни ценности, без да ги унищожава, тогава то би вдигнало поглед и към места като запустелия Тютюнев квартал, смята експертът
Паулина Александрова
Арх. Иван Колев, експерт в НИНКН е част от екипа ентусиасти, които разработиха сайт с идея да инициират разговори и дори спорове с цел участието на хората и общественото мнение в решаване на проблемите културното ни наследство. Интернет страницата е www.Heritage.bg, или "Защо ни е нужна Стратегия за опазване на недвижимото културно наследство в България?", а страницата във Фейсбук e https://www.facebook.com/heritagebg. Колев е супер активен в контрола и следенето на процесите по опазването на наследството в Пловдив. И не крие притесненията си по повод случващото се на много места и под тепетата, и в цялата страна.
Пред Под тепето той разкри, че върви актуализацията на режимите за опазване на цялата Историческа зона на Пловдив, където се прави предложение за обособяване на Групова недвижима културна ценност "Тютюнев град”. Към момента то е в процес на разработк, така че все още действат актуалните режими, приети през 2000г. Идеята за отделна група за тютюневите складове стои отдавна, тъй като те са квартални структури, които са с голямо значение за развитието на града в последния век и носят специфична характеристика, до голяма степен, съхранена и до днес. Фактът, че някои от тях все още се ползват за автентичната си функция, говори и за тяхната актуална значимост. Предложението за обособяване на такава групова ценност е продиктувано от желанието да се съхранят единичните културни ценности – складове, както и тяхната автентична среда. За целта се разработват специфични предписания, които да дадат възможност в квартала да има развитие, но това развитие да не унищожи духа на средата. Към момента действащите режими изискват всички инвестиционни проекти в тази зона на града да се съгласуват с НИНКН, но не дават ясна идея кое е допустимо и кое не, разяснява арх. Колев.
Kварталът има възможности, но нежеланието на собствениците, липсата на отношение от страна на община и общественост водят до тяхното състояние и бъдещо унищожение, смята той. Голям проблем е, че самите собственици не виждат възможностите, които при добро управление и инвестиране всъщност са големи. Подобни квартали съществуват във всяка европейска страна, като съвременното им функциониране е различно навсякъде – жилищно, обществено, търговско, производствено. В България е наложено от строителните фирми и търговците на нови материали, че старото е лошо и е хубаво всичко да е от ПВЦ или гипсокартон. Почти няма културна ценност в Пловдив без подменена дограма, външна топлоизолация, унищожени декорации, климатик. Когато се предвиди ново застрояване в историческия център на Пловдив, то това е винаги с по-голяма височина и плътност. Почти няма проекти за реставрация на съществуващи сгради, всичко е предложения за надстройки, пристройки или направо премахване на сгради и замяната им с нови. Хората не знаят как да поддържат собствеността си, искат да подменят някой елемент, вместо да го реставрират. Културата ни не е насочена към развиване, а към подмяна, нахвърля проблемите арх. Колев.
Цялото това отношение старо-ново следва да бъде изместено към отношението качествено-некачествено. Когато обществото бъде научено как да поддържа собствените си сгради – културни ценности или не, без да ги унищожава, а да уважава труда и културата на предците си, тогава то би вдигнало поглед и към големите запустели тютюневи квартали. Тогава би пожелало да ги използва според техните възможности, а не с идеята да ги унищожи, за да направи нещо „ново и хубаво“. Проектирането в историческа среда, като Тютюневия град, е много трудно и изисква сериозно проучване за историята на сградите, как са строени и дали има смисъл да се обновяват, къде е нужно и къде не, всяка намеса се преценя и се доказва. Много по-лесно е да се направи нова сграда, но така премахваме цели периоди от историята на града без да се замислим над тяхното значение, казва още арх. Иван Колев.
Балансът между „обществения интерес“ и „частния интерес“ е в разбирането, че двете са едно и също. Обществения интерес се изгражда от множеството частни интереси. Когато повечето частни интереси са в конфликт с опазването на нашето наследство – то е очевиден проблемът – или нашето наследство не струва, безполезно е, или множеството от хората не разбират как биха могли да го пазят и едновременно с това да развиват частния си интерес. Като отхвърлим първото предположение можем да започнем да мислим по въпросите: Защо голяма част от обществото не се интересува, че историята му се унищожава? Как да го накараме да мисли за общите ценности, освен да ги „like-ва”? Как да го убедим, че тези сгради са използваеми и само добрата и редовна поддръжка е достатъчна те да се съхранят и да функционират?, пита специалистът от НИНКН.
