4 дами, оставили следа в архитектурата на Пловдив

На Международния ден на жената, 8 март, разказваме повече за техните творения и наследство в Града под тепетата

Извоюването на правата на жените е дълъг и непрекъснат процес, а тяхното влияние в миналото е било доста по-ограничено и на заден план, отколкото днес. Малко са имената на дами в историята на Града под тепетата, тъй като тяхната роля най-вече бива представена чрез семейството и социалното положение.

Интересен факт е, че само три улици в Пловдив носят имената на жени. Това са: лейди Странгфорд в централната част,  ул. „Недялка Шилева“ в Тракия и ул. „Райна Княгиня“ в Северен. Отбелязваме факта и, че има и булевард, кръстен на дама. Това е бул. „Княгиня Мария-Луиза“.

Днес разкриваме обаче други три имена, които със своите творения остават завинаги част от пейзажа на града и на които се дивим и до днес:

Малко известен факт е, че познатата на пловдивчани като Къща на нимфите е дело на жена архитект. Името й е Емилия Събева, дъщеря на венециански художник. Съпруга е на известния местен лекар д-р Атанас Събев и сама рисува проекта на новия си дом под тепетата, преди повече от 110 години. Проектира я в модерния за онова време венециански стил с високи тавани, големи прозорци и богата релефна украса по фасадата. Тогава улицата е носела името „Княз Фердинанд”, а на това място преди е бил стария конак на Марко бей, който го получил от султана заради заслуги към империята. Семейството строи дълго след старта през 1911-та година, заради последвалите исторически събития – три войни: Балканска, Междусъюзническа и Първа световна. Затова знаковата къщата е завършена към 1919-та година. Освен фасадата на тази красива къща, нейно дело е и сградата на Драматичния театър, гледаща към Главната.

Друга отличителна постройка, в чийто външен вид днес има намеса на дама,е сградата на Централни Хали.  Тя се нарежда сред най-изявените обекти на индустриалната архитектура в Пловдив. Историята около построяването ѝ започва от първата половина на 1930-те, когато се появяват няколко проекта за зданието, което ще заеме мястото на вече обявения за разрушаване Куршум хан. През 1935 г. е изготвен проектът на софийските архитекти Елена Варакджиева, Скордев и Цветков, а реализацията му започва през 1936-1937 г. Варакаджиева е част  от първото поколение жени-архитектки, които завършват своето образование в чужбина през второто и третото десетилетие на XX век. Тя се вписва активно в архитектурния живот наравно с всички останали свои колеги, като работи предимно съвместно със своя съпруг Генчо Скордев и колегата им Петко Цветков. Тримата специализират в индустриални сгради. Идеите на модерната архитектура в проекта за Халите са реализирани както чрез третирането на фасадата, така и с дизайна на вътрешността на търговската зала. Халите са действащи като търговски център и до днес и спокойно може да разгледате конструкцията.

Девическата гимназия под тепетата (днес сграда на АМТИИ) също е реализиран проект на дама. Виктория Ангелова-Винарова е вероятно най-изявената сред жените архитектки у нас, автор на редица големи обществени сгради, повечето изпълнени  след спечелени конкурси. Самата тя е родена в град Търново, в семейството на виден търговец, получил образованието си в Англия. Следва архитектура – първо във Виена, а след това – в Дрезден, където през 1924 г. се дипломира.

Осъществяването на проекта на Таксим тепе в Пловдив се извършва по времето, когато жена е и областен архитект в града. Това е Надежда Нанчева. Тя е потомствен архитект и една дама която разчупва стереотипа и успява да се да се пребори с предразсъдъците на обществото, което не е свикнало жена да заема толкова отговорен пост, а и се съмнява във възможностите й. Остава на позицията до пенсионирането си през 1963г.