И основният опонент на статуквото в АМТИИ влиза в битката за ректорския пост

Проф. Юлиан Куюмджиев: Искам да превърна АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” в територия на свободния творчески дух

Задачата на ректора не е да толерира определени специалности, а да дава равни възможности на всички, подчертава той

Основният опонент на статуквото в АМТИИ проф. Юлиан Куюмджиев влиза в битката за ректорския пост. Изборите за наследник на проф. Милчо Василев след двата му твърде спорни мандата, са тази сряда, а кандидатите са четирима- проф. Костадин Бураджиев от катедра „Музикален фолклор”, проф. Тони Шекерджиева от катедра „Оркестрови инструменти и класическо пеене”, проф. Даниела Дженева от катедра „Хореография” и проф. Юлиян Куюмджиев.

Последният влезе в открита конфронтация с ръководството на Академията заради определени действия и решения от страна на ректора и приближените му. Писа отворено писмо до образователния министър след откровени форми на репресия срещу него- две наказания „Предупреждение за уволнение” заради това, че не криеше публично критиките си срещу властта във ВУЗ-а. Проф. Куюмджиев бе обвинен от проф. Милчо Василев за това, че е „подковал студенти, за да се търси скандал”, след като възпитаници на АМТИИ дойдоха в редакцията на Под тепето, за да алармират за изхвърлен в боклука архив от Жълтото училище.

„ Наказанията са ни наложени не за да уплашат нас, а за да сплашат останалите. Това означава, че се връщаме доста години назад – във време, което сега се изучава като част от българската история”, написа проф. Юлиян Куюмджиев на министър Красимир Вълчев след последния административен натиск срещу него.

Превръщането АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” в територия на свободния творчески дух, е основният приоритет на проф. Юлиян Куюмджиев в качеството му на кандидат за ректор на Академията. Той изпрати кратко представяне на идеите, които би реализирал ако оглави ВУЗ-а.

 „ Реших да се кандидатирам за ректор, защото преподавам в Академията от 1984 г. – първо като хоноруван преподавател, след това като щатен. Бях председател на Общото събрание от 2008 до 2011 г. и зам.-ректор по учебната дейност от 2011 до 2015 г. (а от 2014 г. – и по научната дейност). Познавам спецификата на Академията, имам идеи за нейното развитие. Освен това притежавам богат управленски и организационен опит в различни държавни институции и обществени организации – работил съм като главен експерт в Министерството на културата, отговарящ за училищата по изкуствата, като директор на НУМТИ „Добрин Петков” – Пловдив, като консултант във фондацията на Райна Кабаиванска, бях председател на секция „Музиколози” в Съюза на българските композитори и зам.-председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци. Смятам, че този опит и контактите, които имам, ще бъдат изключително полезни за дейността ми като ректор. Не на последно място бих искал да развия най-добрите традиции на Академията, създадени от големи личности в историята й и изобщо в българската култура. Личности, които за съжаление вече не са сред нас, но чиято съзидателна енергия и днес ни стимулира – проф. Асен Диамандиев, проф. Кирил Дженев, проф. Иван Спасов, проф. Здравко Манолов, проф. д.изк. Димитър Аврамов, проф. Георги Кънев, проф. Борис Петков, проф. Георги Петров, проф. Димитър Тъпков, проф. Андрей Даниел, доц. Иван Димов, доц. Николай Николов, доц. Крикор Четинян”, казва проф. Куюмджиев.

„ Нашата академия носи името на проф. Асен Диамандиев – име, което е широко известно в цялата страна. Разбира се, отстояването и увеличаването на престижа зависи не само от ръководството, а и от всички колеги. В Академията работят утвърдени професионалисти от различни изкуства – музика, танц, изобразително изкуство. Тези преподаватели, както и многообразието от специалности привличат кандидати от цялата страна, а и от чужбина, които се обучават при нас. Съзнавам, че отстояването на престижа на Академията не е лесно в условията на силна конкуренция от други висши училища с еднакви или сходни специалности, затова ще разчитам на целия академичен състав и на студентите. Ректорският пост не означава еднолична власт, а екипна работа с колеги в името на обща кауза”, допълва в представянето си кандидатът за ректор.

Той припомня, че Академията започва своята история като Музикалнопедагогически факултет на Консерваторията в София. А педагогиката на обучението по музика дълго време е единствената специалност, а и днес е сред основните заедно с педагогика на обучението по изобразително изкуство. През 70-те години навлизат музикалният фолклор и българската народна хореография, след това през 90-те години – класическият балет и специалности от изобразителното изкуство, после изпълнителските специалности от класическата музика, попмузиката и джаза, за да се стигне до богатия спектър от възможности, които предлага днес Академията в трите образователни степени – бакалавър, магистър и доктор.

„ Задачата на ректора не е да толерира определени специалности, а да се стреми да поддържа и да обогатява това многообразие, да дава равни възможности на всички специалности, за да продължи нашето висше училище да се развива като академия по изкуствата”, подчертава проф. Куюмджиев.

„ Постарал съм се в платформата да бъда по-конкретен и затова тя не е голяма. Това, което съм формулирал в различните дейности, може да се развие и детайлизира в хода на работата по изпълнение на тази програма. Винаги съм смятал, че човек трябва да се ангажира с изпълними неща, а не с празни обещания. И най-атрактивната програма остава на хартия, ако не се изпълни. Освен това колегите преценяват кого да изберат за ректор не само по програмата, а и – в по-голяма степен – на основа на оценката, която имат за досегашната дейност на съответния кандидат, за неговите професионални и личностни качества. Никога не съм се изживявал като „началник”, зная, че за да те уважават, първо ти трябва да уважаваш другите. Така че за мен постът на ректор не е самоцел, а възможност да реализирам идеи за развитието на Академията и да допринеса за увеличаването на перспективите пред нея. Защото и ректорите, и преподавателите, и студентите идват и си отиват, но Академията остава”, допълва в представянето си проф. Юлиан Куюмджиев.

И завършва така:

„ Според мен три са най-важните неща, които биха привлекли студенти в Академията: първо – силен преподавателски състав, утвърдени имена на професионалисти в отделните изкуства; второ – специалности, които предлагат възможности за реализация и чиито учебен план съдържа стабилна база от дисциплини, задължителни за професионалната им квалификация; трето – съвременна и богата материална база, която да осигури на студентите достъп до ресурси, необходими за обучението им. Мисля, че по отношение на първите две Академията и сега има голям потенциал. Разбира се, динамиката в развитието на обществото предполага обогатяването на спектъра от специалности с нови. По отношение на материалната база обаче има още много да се направи.

Извън тези три неща за студентите в едно висше училище е много важна академичната атмосфера. Не случайно съществува академична свобода – свобода на преподаването, на научните изследвания и творческите изяви, на контактите с други сродни висши училища. Но в една академия по изкуствата свободата има и още едно измерение. Да правиш изкуство означава да си вътрешно свободен. Само свободният човек може да изразява без ограничения своите идеи в произведения на изкуството. Известно е, че големи произведения на изкуството са създадени и в условията на несвободни общества. Защото само истински свободният човек на изкуството може да се извиси над ограниченията и да отправи послания, които да направят хората по-добри, да предизвикат у тях размисли, да ги извисят нравствено и духовно. Затова много важна задача пред мен ще бъде създаването на такава атмосфера, която да превърне Академията в територия на свободния творчески дух.”

Проф. д-р Юлиан Куюмджиев е завършил БДК (днес НМА „Проф. Панчо Владигеров”) в София със специалност Музикознание. Освен в АМТИИ е преподавал в НУМТИ „Добрин Петков” – Пловдив, НУМСИ „Христина Морфова” – Стара Загора, Нов български университет, Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.

Като музиколог има 10 книги (4 в съавторство) и ок. 80 статии в различни научни списания и сборници у нас и в чужбина, включително в двете най-големи музикални енциклопедии – немската MGG и английската Grove online. От 1999 г. е главен редактор на списание „Музикални хоризонти” – издание на СБМТД. В областта на музикалната критика и публицистика има над 300 статии, публикувани в  списанията „Българска музика”, „Музикални хоризонти”, „Български музикални хроники”, „Тракия”, „Балкански метроном” и вестниците „Музикален живот”, „Култура”, „Литературен форум”, „Музика viva”, „Демокрация”, „Век 21”, „Отечествен глас”, „Марица”, „Свобода”, „Глас” и други. За неговата научна, публицистична и педагогическа дейност е получил наградите „Книга на годината”, „Златното петолиние”, „Меденият чан”, „Кристална лира”, „Золотая муза”,  „Златна лира”, „Кристално огърлие”, „Носители на просвета”, Почетен знак на Съюза на българските журналисти.      

Член е на Съюза на българските музикални и танцови дейци, Съюза на българските композитори и Съюза на българските журналисти.