Знаете ли коя е Католическата махала в Пловдив?

Източник: Lost in Plovdiv

В най-различни текстове през годините сме ви разхождали из старите пловдивски махали и сме разказвали повече за историята и колоритните им обитатели. Наскоро направихме фоторазходка из културно-историческото и архитектурно наследство на Еврейския квартал, който се смята, че се е простирал в границите около подножието на Сахат тепе,  улиците, заключени между Христо Г.Данов и Четвъртък пазара, до квартал Мараша на запад. Водили сме ви виртуално и в Хаджи Хасан махала и из тесните улички на Гюл Бахча в днешен Пловдив.  Днес обаче, ще разкрием малко повече за района около катедралния храм „Свети Лудвиг“.

Пространството там се оформя заедно с утвърждаването на града като седалище на Южната католическа епархия в България около 1850-1860 и съществува до около 1950 г. От тогава махалата е част от центъра на града и е населена не само с католици.

В „План на град Пловдив и околността“ от 1827 г., съставен от френския запасен офицер Йегершмид, са отбелязани католически манастир, църква и болница. Около тях, по времето на епископ Иван Птачек, започва да се формира махалата и това дело е продължено от епископ Андреа Канова в последващия период.

През 50-те години на XIX в. след построяване на катедралния храм „Свети Лудвиг“, епископът предприема стратегически ход за оформяне на цял католически квартал. Освен църквата, той подпомага изграждането и на други сгради и иниституции. Построява училището „Свети Андрей“ за момчета. Девическото училище „Свети Йосиф“ поверява на сестрите-йосифинки и го настанява в изградения капуцински манастир. Също епископ Канова откупува местата, съседни на католическите институции, и ги отстъпва на католиците да си построят жилища и впоследствие те се разплащат с църквата. Така за кратко време около светата обител са построени 40 къщи. Той също попечителства купуването на имоти от католиците в селата Коматево и Белозем. За издръжка на епархията купува в село Браниполе чифлик с площ 1260 дка.

Източник снимка: Bulgarian Archives State Agency

В началото на ХХ век малка уличка в католическата махала получава името „Бѣлъ Доминъ“, която през 1952 г. е прекръстена на „Прага“. През 1868 г. към църковния комплекс е открита католическа духовна семинария. По-късно, наследникът на Канова – епископ Франческо Рейнауди – построява девически манастир „Света Елисавета“ за монахините францисканки терциарки. През 1872 г. той построява сиропиталище към манастира. Български сестри калугерки са възпитателки към сиропиталището. През 1882 г. епископ Рейнауди основава съвремена за времето си католическа болница. След Първата световна война започва изграждането на нова сграда на болницата в местността „Свещаровите ливади“. Днес сградата се използва от Военна болница Пловдив. През 1867 г. френският пътешественик Гийом Лежан рисува карта на Пловдив, в която е обозначена „Павликянска махала“. На тази карта махалата има триъгълна форма между улица „Станимашка“ на запад (приблизително днешната „Цар Борис ІІІ Обединител“), улица „Константинополска“ на север (преименувана и с ново трасе „Княгиня Мария-Луиза“) и на изток и юг – края на града. Според големият пловдивски летописец Никола Алваджиев, махалата достига на изток до бирената фабрика „Каменица“ и сегашния квартал „Каменица“, където е имало езеро известно като „езерото на гургулиците“, на юг до църквата на капуцините.

Зад църквата е началото на градската мера там отвеждали добитъка на паша. „Хаджи Хасан“ махала (Аджисан маала, Аджисана), която се намира на северозапад от Католишката махала и езерото на гургулиците са пресъздадени във филма „След края на света“. Махалата е известна и с многото любими кръчми: „Топалчето“, „Новичкото“, „На Маджара“, „Кулата“, „Преспа“, „Пашата“. Те са така да се каже пионерите на мезетата от субпродукти (бумбар, чревца, джигер, търнак, шкембе, агнешки главички, език, шарден), както и жълви (костенурки) и жабежки бутчета. Съществува като общност до 50-те години на XX в. С благоустрояването на град Пловдив през 60-те и 70-те години на XX век през махалата са прокарани нови по-широки улици и булеварди. Имотите на много семейства са отчуждени. Голяма част от семействата са настанени в жилищни блокове в други части на града. През този период махалата загубва характера си на религиозна общност. Единствено улица „Павликянска“, запазила старото си име и размер, напомня за махалата днес.

Статията е изготвена въз основа на информация от книгата Енциклопедия на Пловдив 2 от Божидар Тотев

Източник: Lost in Plovdiv